site.btaПрошката преди всичко е въпрос на самоосъзнаване, каза отец Давид от храм „Св. Мина“ във Велико Търново

Прошката преди всичко е въпрос на самоосъзнаване, каза за БТА отец Давид от храм „Св. Мина“ във Велико Търново. Ако няма дълбочина в живота ни, няма и да мислим за това, то няма да е наш проблем, допълни той във връзка с днешната неделя сиропустна.

Десетки миряни се събраха в храма, за да присъстват на Светата литургия и да чуят неделната проповед на отец Давид и да си поискат прошка преди началото на Великия пост, приключващ в навечерието на Великден - Възкресение Христово. Постът е за да преодолеем собствените си проблеми, егоизма си, гордостта си, злобата си и всичко, което ни прави самотни, обясни отец Давид. Първата стъпка е да можем с другия да застанем лице в лице и да поискаме прошка, да целунем своите ръце, каза още той.

В посланието на св. Апостол Павел се казва „Кой си ти, че да съдиш чуждия слуга? Пред своя си господар той стои или пада“, а Евангелието продължава „ако не простим, няма да ни бъде простено“, посочи отец Давид. Тези текстове се четат неслучайно точно сега, на сиропустна неделя, когато всички си вземаме прошка. Това всъщност е най-голямата сила на Църквата. Много често казваме, че Бог е милостив и ще прости, но Той може да прости ако припознае себе си в нас, подчерта отецът.

Има една проповед на гръцки свещеник, в която се казва, че когато застанем пред Рая и се решава заслужаваме ли да сме там, където трябва да бъде Бог или не, единствено ще се гледа дали сме се оприличили на Бог, но не на външен вид, а по неговите дела, каза отец Давид. Ние сами определяме мястото си и затова е много важно постът да върви осмислен, да не е просто нехранене на тялото, а способност да дадем това, което очакваме - прошка.

В Евангелието пише, че ако пред човеците се покажете, че постите или че сте добри, няма награда, припомни отец Давид. Ако човек осъзнава нуждата от прошка в своя живот, той може и да се научи да я дава. Но често ние забравяме. Винаги това е много лично за всеки един от нас. Може дори този, който никога не е познавал прошката, да изпита нуждата да получи или да даде прошка. Може да се случи и обратното. Прошката не е нещо постоянно и трябва да внимаваме за нея в живота си. Човек трябва да се старае, подчерта отец Давид.