site.btaЕфектите от политиките на сближаване обсъдиха участниците в заключителната конференция по проекта „Европа в България: Общо бъдеще“

Ефектите от политиките на сближаване и добрите практики обсъдиха участниците в заключителната конференция по проекта „Европа в България: Общо Бъдеще“, домакин на която бе Националният пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) във Велико Търново. Участие в последния от поредицата форуми, организирани от БТА с подкрепата на Европейската комисия, взеха представители на местната власт, на управляващите органи на различни програми, както и на висши учебни заведения.

Дискусията бе разделена на няколко тематични панела: „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на регионите“, „Териториално сътрудничество и по-безопасна и сигурна Европа“, „По-социална и приобщаваща Европа“, „Екологичен и нисковъглероден преход към нулева въглеродна икономика“, „По-свързана Европа“, „По-конкурентоспособна и по-умна Европа“. Бяха показани добри примери и практики от различните общини и региони.

Сближаването е единство в многообразието

Форумът откри генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Сближаването е единство в многообразието, а не постигане на еднаквост“, отбеляза той пред участниците в дискусията. 

"Целта не е "тук" да стане като "там" във всичко, да се наложат модели на живот, които са против нашите собствени традиции. Обичайно има един възторг, колко трябва да заприличаме на Европа, но има неща, по които е добре да не заприличваме на други европейски народи, макар за голямо съжаление на българите, да сме поели по този път", каза още Кирил Вълчев.

Вълчев изтъкна, че бъдещето на европейската кохезия минава първо през националната – отделните региони на България да се сближат помежду си. Едно от най-важните измерения на сближаването е да постигнем кохезия в собствената си страна. Разговорите, които водихме, доста се различаваха на различните места. Едно е да говориш в Пловдив или Бургас, друго е да водиш този разговор във Видин, Враца или Монтана. Следващото ниво за смислено европейско сближаване е с нашите съседи на Балканите. Няма общо бъдеще, без да приемем и общото минало, каза още той.

Европейските програми промениха облика на българските общини

Европейските програми са важни за всички български общини, каза кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

По думите му за тези години, откакто е бил отворен първият програмен период, общините са придобили съвсем различен облик и са променили начина на живот на хората. "Всичко това е благодарение на екипната работа на администрациите и на Националното сдружение на общините в Република България. Всички ние чакаме програмите да бъдат отворени, а също и Планът за възстановяване и устойчивост, който е важна част от цялата глобална промяна, която се случва в общините", каза Панов.

Кметът на Велико Търново отличи Националния пресклуб на БТА в града, домакин на днешната дискусия, със Старопрестолна грамота и знак „Златна перпера“. Отличието се връчва по случай 20-годишнината от създаването му и приносът на медията в популяризирането на града.

Европейските средства в подкрепа на науката

Великотърновският университет има интерес за осъществяване на дейности и проекти по новите европейски инструменти, каза доц. Анна Иванова, заместник-ректор по международната дейност във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По думите на Иванова, образователната институция е отворена към предложения от различни регионални организации, които намират пресечни точки с приоритетите ѝ в науката и образованието. Според нея повишаването на информираността и създаването на условия за свободен диалог е условие за реализация на всички дейности в контекста на политиката за сближаване.

Европейските средства дават възможност за подпомагане не само на научноизследователската инфраструктура, но и за развитието на бизнеса, отбеляза доц. д-р Десислава Атанасова - заместник-ректор по интернационализация и комуникационна политика на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Интегрирани териториални инвестиции

Подходът на Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) е в сърцето на бъдещото равитие на регионите, каза пред участниците в дискусията доц. д-р Георги Николов, ръководител катедра "Регионално развитие" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). По думите на Николов през годините са допуснати грешки по отношение на ИТИ, но те са били осъзнати и е започнал процес на стратегиране, съобразен с идеите на Европейския съюз за развитието на регионите. Той подчерта, че предизвикателството е в това, че взаимодействието между хората и институциите е ключово. По думите му местните власти трябва да положат усилия в посока на това да създават по-благоприятна среда, за да се преустановят процесите на миграция.

Европа по-близо до гражданите

Целите на политика 5 „Европа по-близо до гражданите“ разясни Вида Влайкова, представител на Оперативна програма „Региони в растеж“. По думите ѝ това е важна политическа цел за страната ни. 

„Разчита се тя да подкрепи развитието на регионите, на градовете, на регионалните и местни инициативи. Това ще допринесе за една Европа по-близо до нейните граждани и за подобряване на качеството ни на живот, което е една от основните цели на европейските фондове“, обясни експертът. 

Влайкова припомни, че през последния програмен период в рамките на програмата „Региони в растеж“ 2014-2020, която приключва до края на тази година бяха изпълнени инвестиции в изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на 39 градски общини, като всяка община имаше предварително заделен бюджет. В рамките на него тя планираше своите инвестиции, добави Влайкова.

Отпадъците – ресурс, който можем да оползотворим

Успешните проекти на община Велико Търново, свързани с чистотата на въздуха, събирането на отпадъците на домакинствата и иновативните методи за използването им представи Зорница Кънчева – началник „Околна среда“ в общината. Тя разказа, че в предходния програмен период шест общини от региона на Велико Търново са кандидатствали по програма ОПОС, сектор "Отпадъци" за изграждане на регионална система за управление на отпадъците. 

Инвестицията е за над 31 млн. лв., която не само подобри управлението на отпадъците, а въведе и нови методи за тяхното управление. Ние имаме изградена компостираща и сепарираща инсталация за всякакъв вид отпадъци, която е свързана с кръговата икономика и води до промяна на отношението към отпадъците, каза Кънчева.

Развитието на ИСУН ще продължи

И през новия програмен период надграждането и развитието на Информационната система за управление на еврофондовете (ИСУН) ще продължи, каза днес във Велико Търново Полина Личева, държавен експерт в отдел „Финансово управление“, дирекция „Добро управление“, администрация на Министерския съвет. Тя представи накратко постигнатото от програмата. 

Освен развитието на системата ИСУН, ще продължи и подкрепата за Областните информационни центрове в страната, като през новия програмен период те ще имат сериозна комуникационна функция за прилагането на интегрираните териториални инвестиции, допълни Личева.

"Развитие на човешките ресурси" - първата одобрена програма

Първата одобрена програма за новия програмен период в България е "Развитие на човешките ресурси", а процедурата "Грижа в дома", която е важна и се отнася за възрастни хора, вече работи около година, каза ръководителят на Управляващия орган на програмата и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в Министерството на труда и социалната политика Цветан Спасов. Той обясни, че министерството е национална точка за Европейската година на уменията. "Зеленият преход и дигиталната трансформация на бизнесите са нещо, което е акцент в мерките, които финансираме. Имаме заделен огромен ресурс за предоставяне на възможност на всички желаещи да повишат своята квалификация, като се включат в обучения за дигитални умения", разказа още той. 

Като изключително полезна определи Програмата за развитие на човешките ресурси Росица Димитрова, директор на дирекция "Социални дейности и здравеопазване" към местната община. 

План за възстановяване и устойчивост

Министерството на иновациите и растежа вече работи по четири мерки от Плана за възстановяване и устойчивост, каза заместник-главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към министерството Ивайло Лисичков. Възложените ни мерки вече са обявени. В момента върви последният прием за кръгова икономика, отбеляза Лисичков. Съвсем скоро ще заработи проектът за възобновяеми енергийни източници и съоръжения за съхранения. Довършваме и старата Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), допълни Лисичков.

Основната цел на проекта "Европа в България: Общо бъдеще“, който завърши официално днес, беше чрез организирането на дискусии във всички райони за планиране да се даде информация на широката общественост и заинтересованите страни за политиката на сближаване, за политическите приоритети на Европейския съюз (ЕС), за възможностите през програмен период 2021-2027 г., да се представят резултатите на местно ниво, да се очертаят предизвикателствата и начините за тяхното преодоляване.

Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА „Европа в България: Общо бъдеще".