Татуировките са стари, колкото света, те винаги са съпътствали живота на хората и са познати, откакто човек е започнал да борави с инструменти, разказа пред журналисти един от най-известните татуисти в България, врачанинът Людмил Василев, преподавател и по история на татуировките в Нов български университет. Той участва в тазгодишната проява „Нощ в музея“, в Регионалния исторически музей - Враца.
По думите му има неоспорими доказателства, че татуирането е било познато в абсолютно всички точки на света, където е възниквало самостоятелно. Първоначално знаците били поставяни с чисто ритуална цел – религиозни символи, символи за принадлежност към определена общност, племе, култура.
Василев разказа, че най-старите татуировки са били открити върху замръзнала мумия, наречена Йоци, в италианските Алпи през 1991 г. Двама алпинисти попаднали на мумията, за която първоначално решили, че е техен колега, замръзнал преди години. След направен въглероден анализ е установено, че мумията е на 5300 г. „Тялото е на мъж около 45-годишен, покрит целият с татуировки, имал е над 45 бр. точки, линии, триъгълници. Интересното е че, всички те били разположени на места, които били доста артритно увредени и това навело учените на мисълта, че татуировките по онова време са били използвани за лечение на болката“, обясни Людмил Василев.
Той допълни, че татуировки са открити и по балсамирани тела от древен Египет, датирани около 2 300 г. пр. н.е, установено е че са били разпространени из цяла Месопотамия и Африка, познати са и на древните племена, населявали Европа като пикти, брити, осготи, келти, вкл. и траки. По думите му татуирането се извършвало с остър предмет – кост, метален предмет, за мастило се използвал въглен на прах, но две племена - пиктите, населявали сегашна Шотландия, и траките - по нашите земи, познавали и цветните багрила - зелено и синьо. И двете племена били много войнствени и се татуирали преди бой. Те използвали растението сърпица, познато още като вайда. Сушели го и го варели, като при тази обработка се получавал първо светлозелен цвят, после тъмнозелен и накрая син. Пиктите ползвали синия цвят и татуирали, и мажели с тази боя телата си. Така голи влизали в боя, без да ползват никаква друга защита, затова и синият цвят станал тяхна отличителна черта. Траките пък използвали зеления оттенък от варенето на вайдата, като при тях и жените се татуирали, тъй като и те участвали в боевете.
В наши времена е установено, че растението е много силен антиоксидант, помага при лечението на рани и се предполага, че именно затова древните воини мажели с него телата си. Василев допълни, че вайдата има и други лечебни свойства, дори се използва в лекарства за онкологични заболявания.
По думите му с налагането на християнството от император Константин, през 325 г. татуировките били отречени и се третирали като варварски акт. През 17-18 век, след експедициите на Джеймс Кук, били отново разпространени в Европа. Били запазена марка на моряци и различни маргинализирани общества, в много юридически системи по света ги използвали като начин за бележене на хора, пристъпили закона.
Въпреки, че е много древен художествен занаят, татуирането се е превърнало в изкуство на доста по-късен етап – някъде в средата на 18 век, когато се заражда „иредзуми“ в Япония, обясни Василев.
С течение на времето стигмата върху татуировките в съвременния свят постепенно се изчистила и сега на тях се гледа като на изкуство за себеизразяване. „Колкото хора има по земята - толкова причини може да има човек да се татуира – от това да украси тялото си, до това да запамети някакъв преломен момент от живота си“, обясни Людмил Василев и допълни, че ако преди 20-30 години татуировката е била израз на бунт, то сега по-скоро е причисляване към мейнстрийма.
Той подчерта, че татуировката винаги трябва да е обмислена и не трябва да се прави емоционално. Затова според него е най-добре човек да изчака до 25-30 годишна възраст, когато вече ще е на ясно със себе си. Не може да се каже, че съществува най-татуирана нация, но англичаните са тези, които имат най-стари традиции в тази област, смята още татуистът.
Както във всяко изкуство, и при татуировките има мода, разказа Людмил Василев. „Винаги обяснявам на хората в моето студио да не се водят от това, което в момента е тренд, а да си направят нещо, което наистина има значение за тях. Един професионален татуист трябва и да обясни на клиентите си, че не винаги това, което виждат в интернет и се ръководят от него като тренд - на живо изглежда така“. В момента по думите му сред модерни стилове са надписи, йероглифи, многоцветните татуировки.
Людмил Василев подготвя за издаване книга, която ще се казва „Кратка история на татуировките“.
/АКМ/
news.modal.text
