site.btaНови български продукции бяха представени на Световния фестивал на анимационния филм във Варна

Селекция най-нови български продукции бе представена на Световния фестивал на анимационния филм във Варна. Сред тях бяха „Свързани“ на Симеон Сокеров, „Чеснова супа“ на Кристиян Захариев, „Дъщерята на артиста“ на Димитър Димитров, „Бразда“ на Найден Николов, „Сестри“ на Денислава Георгиева, Евгени Ганчев и Благослава Кирилова, „Да намериш дома“ на Мария Станишева и „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо“ на Пенко Гелев. Всички те са създадени през настоящата и миналата година. Някои от авторите гостуваха на форума и разказаха повече за процеса по заснемане на творбите. 

Много положителни оценки събра 12-минутният филм „Свързани“, в който момичето Ана обитава свят, превзет от екраните и медиите, с обсебени от технологиите хора. На финала тя все пак намира сродна душа и заедно с него поемат към хоризонта. Той бе определен като модерен, силно въздействащ и много нежен.

Сокеров призна, че идеята за филма е дошла от дъщеря му София, с която впоследствие заедно правят и анимацията. Като дете тя беше различна от своите връстници, обичаше да чете, нямаше зависимост от мобилни устройства и аз си помислих, че е възможно да надделееш над болшинството, затова реших да направим опозиция на това, което започва да се случва в нашия свят, каза той. Във филма на фокус е култа към чара на интровертността, решението на хората да си стоят вкъщи и да правят всичко там, губейки умение за комуникация, посочи режисьорът и отбеляза, че за разлика от филма „Матрицата“, където машините подчиняват хората с тирания и контрол, заблуждавайки ги с изкуствен свят, в тяхната история човечеството си причинява всичко само. „Това е хапка от живота, който ни заобикаля. Някак тихомълком стана нещо нечовешко и сякаш хората не го усещат. Това не е идея, а реалност и затова на листа се сглоби само като разпилян пъзел“, добави Сокеров. 

Проектът за „Свързани“ е от преди 4 години, чакал дълго финансиране заради неуредиците в държавата, каза режисьорът. Тогава София Сокерова е на 15 години, но рисува персонажите и според режисьора те са хубави, защото са аналогови, правени на ръка, различни от декорите, което подсилва посланието в лентата. Художничката призна, че е направила много варианти, от които са избрали най-подходящите образи. Над 70 процента от анимацията във филма също е нейно дело, а останалите са подчинени на вижданията й, обясни още Сокеров. Двамата бяха поздравени за успешното съавторство и за силната тема, която поставят. 

Положителни отзиви срещна и дипломната работа на Кристиян Захариев от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ „Чеснова супа“, определена като всепроникващо пародийна хрумка с висока енергия. В нея гладен вампир обикаля малко балканско селце, където попада на възрастна баба, чиито любящи грижи се оказват смъртоносни за него. Причината за успеха на филма се дължи на хумора, който изчезна от нашето анимационно кино, обърнато днес повече към проблемите и сериозните теми, подчерта изкуствоведът Надежда Маринчевска. Тя изрази радостта си, че след няколкогодишна пауза без нито един филм от НАТФИЗ в програмата на анимационния фестивал във Варна отново се появяват постижения на студенти от висшето училище. Тя намира за чудесни образите на вампира, облегнат на иконографията в жанра като например „Носферату“, както и на бабата и нейния внук. Високо бяха оценени вплитането на натурни елементи в рисуваната анимация, геговете, иронията към готик стила, който владее младите хора. Авторът обясни, че е искал да постигне естетиката на големите хорър заглавия в киното. За него най-интересен е контрастът между света на вампира и на бабата и това е илюстрирано ярко и в музиката. „Възрастните се опитват да разберат младите, но го правят само донякъде“, каза той. Според Захариев в историята му има и трагичен подтекст, посветен на самотата на възрастните хора. Филмът ще бъде показан отново в програмата на фестивала на 14 септември. 

„Дъщерята на артиста“ е базиран на разказ на Даниил Хармс, в който умират, а след това мистериозно се съживяват героите. Според автора смъртта е разгледана като детска игра, защото същинската тема на филма е спасението от сериозния свят, което се крие в измислянето. Той е приложил изкуствен интелект (ИИ) при подготовката на лентата чрез платформа, в която задава фрази, за да получи образи. По думите му този похват му позволил да види как машината съчетава несъизмерими неща и да открие, че ценно е човешкото и то ще остане, а рутината ще отпадне. Режисьорът бе поздравен за стилистиката, която пресъздава епохата на руския модернизъм от първите десетилетия на ХХ век. 

В своята кратка анимация „Бразда“ режисьорът Найден Николов създава притча за свободния дух, който се освобождава от тежките ежедневни грижи. Посланието е предадено чрез образа на щъркела, който може да се издигне до висотата на творческите възможности.

Темата за отвъдния живот и семейните ценности постави кратката лента „Сестри“ на творческия екип Денислава Георгиева, Евгени Ганчев и Благослава Кирилова. В нея възрастна жена разглежда детски снимки със своята близначка, която отдавна не е жива. Двете деца се събират отново в безкрая, където бабата е поведена за ръка от своята сестра.

Половинчасовата анимация на Пенко Гелев „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо“ е приказка с поука, разказана от трубадур. В нея селският ковач Желязко решава да стане рицар. Изковава си броня и тръгва да победи дракон. Основната тема е дали не е по-полезно всеки да прави това, което обича и умее най-добре. 

Бе показан и филмът „Да намериш дома“ на Мария Станишева. Действието се развива в Бразилия и е облегнато на личната история на Антония Жардения да Силва, която е климатична бежанка.