site.btaФестивалът „Варненско лято“ посвети дискусия на авангардиста Иван Станев

Фестивалът „Варненско лято“ посвети дискусия на авангардиста Иван Станев
Фестивалът „Варненско лято“ посвети дискусия на авангардиста Иван Станев
Снимка: Кореспондент на БТА във Варна Валентина Добринчева

Иван Станев бе един вечен бунтар и авангардист, умеещ да режисира чрез текста. Този портрет на един от големите реформатори на сценичното изкуство у нас бе очертан на дискусионна среща, която се състоя в рамките на 32-рия театрален фестивал „Варненско лято“. В нея участваха Жанет Спасова, която работи със Станев почти във всичките му спектакли и се налага като знакова актриса на Фолксбюне в Берлин; режисьорът Явор Гърдев и културологът проф. Александър Кьосев. Водещ бе проф. Камелия Николова. 

Проф. Николова припомни, че на 29 юни Иван Станев щеше да навърши 65 години, ако не ни бе напуснал на 1 декември м.г. Според нея най-нерадостното за него би било всички да харесват представленията му, защото неговият театър, въпреки че изглежда като да не се интересува от зрителя, всъщност цели да го накара да се замисли и да го разтърси най-вече през стратегията на езика. 

Станев е роден във Варна и много неща от града са влезли в характера му, сподели Жанет Спасова. Тя припомни, че той е от семейство Райкови и неговите вуйчовци са основателите на театъра „Щурче“, където бъдещият режисьор се изявява от петгодишен. С трупата пътуват и на Запад, където играят на различни сцени, включително и на фестивала в Авиньон, и той се „просмуква“ с правенето на театър от малък, каза актрисата. На 15 години се разбунтува и напуска „Щурче“ заради неодобрението си към авторитарните методи на ръководителите. Трудно започва и обучението му във ВИТИЗ, където той е в класа на проф. Гриша Островски, но още във втори курс поставя представлението „Пътека за дивеч“, което не се харесва. Завършва задочно, но въпреки че се отдалечава от института, актьорите искат да работят с него и го правят тайно по квартири, разказа Спасова. „В неговия кодекс на артиста етика и естетика бяха едно“, посочи тя и добави, че в тези младежки години Станев е пробвал многожанров прийом, изучавал е Йежи Горотовски и Еуженио Барба и прилагал техните методи на активни физически и гласови упражнения с актьорите по време на репетиции. В спомените на театралите е трупата, която се сформира около Станев в ловешкия театър. За жалост обаче няма запазена документация освен няколко фотографии за поставените там „Любовта на трите портокала“ и „Алхимия на скръбта“, изиграно едва няколко пъти на сцената на Театър „София“, разказа актрисата. 

Ключов момент за кариерата му се явява преводът на „Раната Войцек“ от Хайнер Мюлер. С него той гостува в Германия, където се среща с автора и двамата много си допадат. Започват съвместна работа и след 1988 г. Станев остава там. Работи с Жанет Спасова и със Самуел Финци. Знаменателни са „Представление и наказание“ и „Хермафродитос“ по негови текстове. С „Чайка“ според Камелия Николова той вече има първото сериозно вписване в театралната среда в Германия. Бе отбелязано, че малко неща той прави по чисти драматургични творби, а най-често прилага колажна техника от различни текстове. 

Според Жанест Спасова текстът на Иван Станев е труден на първо четене, но когато актьорът започне да го изговаря, разбира, че в него има един ритъм, който му внушава какво трябва да прави. Текстът на Иван ни режисира всъщност, а може би така е било и в Античния театър, каза актрисата и добави, че режисьорът особено е държал в по-късните си години актьорите сами да се справят и ги е оставял почти без репетиции, както се е случило в постановката „Площад Фантом“. Тя подчерта, че вкарването на чуждестранни артисти на немска сцена през 90-те години не е било правено от никого преди това, било е езиков атентат и шок, а Станев е поел риска като режисьор и продуцент. 

Авторското писателско творчество и преводаческият труд на Иван Станев бяха във фокуса на Явор Гърдев и Александър Кьосев. 

Според Гърдев неговите текстове са нов момент в българската драматургия, при който авторът изследва действената сила на езика и създава собствен слог при писането и превеждането в мерена реч, който не е особено характерен за българския език в този момент. Той смята, че е напълно възможно друг режисьор да постави текст на Иван Станев, но за това е нужен „възпален интерес“, екип и дистанция от произведението. Явор Гърдев сподели, че два пъти е посягал към „Представление и наказание“, но досега не го е реализирал, което не изключва бъдеща възможност. 

Александър Кьосев изрази мнение, че Иван Станев тепърва ще има все по-голямо значение. Той говори за неговата поема „Moonlake”, която е написана на немски и преведена после от автора на български език, а при двата текста има съществени разлики, като българският текст е със 70 стиха по-дълъг и изпъстрен с междуметия, идиоми и звукоподражателни. Той подчерта колко трудно е да пишеш и правиш представление на език, който не ти е роден и изказа мнение, че Станев е владеел немския по един дълбок начин. 

Проф. Николай Йорданов, който присъства на срещата, припомни, че през 90-те години Иван Станев е критикувал както соцдействителността, така и изкривяванията в новото време и припомни, че в един момент е предпочел да се обърне към сюрреализма и е поставил „Дон Жуан в ада“ по Молиер и Батай, както и „История на окото“ по Батай, който е бил показан на фестивала „Варненско лято“. 

 

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:18 на 01.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация