Проект на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще"

site.btaТрябва да показваме приноса на България в ЕС, а не само приноса на европейските пари в България, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Трябва да показваме приноса на България в Европейския съюз, а не само приноса на европейските пари в България, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на регионалната конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" в Националния пресклуб на БТА във Варна.

Идеята на конференциите, които правим, във всички пресклубове в България, които вече са 30, както и в пресклубовете на съседните на България държави, е да допринесем за по-доброто разбиране на ролята на политиката на сближаване и повече осведоменост за проекти, които са финансирани от Европейския съюз, конкретно чрез кохезионната политика, както и да представим резултатите от такива проекти на местно ниво, заяви Кирил Вълчев.

Днешната конференция в Националния пресклуб на БТА във Варна е част от проекта "Европа на Балканите: Общо бъдеще", който националната информационна агенция на България прави в националните си пресклубове в цялата страна и съседните държави с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: общо бъдеще", заяви Вълчев. Целта, по думите му, е по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване и повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от Европейския съюз чрез Кохезионната политика и за резултатите на местно ниво. 

Според Вълчев този проект е и добра възможност да посочваме българския принос в организациите, в които България участва, а не само приноса на тези организации за България - в случая Европейския съюз. 

Самото организиране на тези разговори от БТА, която е седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ) с общо 12 членове - национални информационни агенции, развива приноса на България в Европейския съюз в сближаването със съседите - членове, кандидати за членство или партньори на съюза, отбеляза Кирил Вълчев. Тези разговори и информационните материали от тях споделят опит. Той е продължение на политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на Европейският съюз през 2018 г. на разширяването на съюза на Западните Балкани, подчерта генералният директор на националната агенция. 

Той отбеляза, че на форума във Варна ще се обсъжда опитът в сближаването в сферата на образованието и науката, защото в конференцията ще се включат представители на някои от варненските университети, които са сред най-силните в страната. 

Кирил Вълчев изтъкна, че именно в науката и образованието са най-забележимите приноси на България в Европейския съюз, които трябва да показваме. Той отбеляза, че след минути във Варна ще посрещнем един от най-видимите символи на този принос - българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” с командир капитан втори ранг Николай Данаилов (част от Висшето военноморско училище във Варна с началник флотилен адмирал проф. Боян Медникаров), който се завръща след петмесечната си мисия в Антарктида, където не само участва в научните проекти на 32-та българска антарктическа експедиция начело с проф. Христо Пимпирев и в изграждането на нов лабораторен комплекс, но и подпомогна антарктическите мисии на някои съседни на България европейски държави - Турция, с която има обща граница на Балканите, и Испания, с чиято база “Хуан Карлос Първи” граничи българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. 

Но българският принос в европейските изследвания на Антарктида - континентът на бъдещето на човечеството, както смятат много учени - е с много по-голяма тежест, защото според проучванията, които направихме с български антарктици, България е шестата държава в Европейския съюз с научноизследователски кораб в Южния океан, заяви Кирил Вълчев. От 50 държави в Европа едва 11 имат научноизследователски кораб, който изследва Антарктида, ако няма пропуск в проучванията ни, каза Вълчев. Този принос на България е с голяма тежест, защото позволява на Европа да се равнява със страните в Южна Америка, от които полярни кораби имат Аржентина, Чили, Бразилия, Перу и Колумбия, като българският кораб тясно взаимодейства в името на цяла Европа с аржентинската Армада, която има в Южния океан пет военни научноизследователски кораби, от които един ледоразбивач, добави Вълчев.

В това, че България е шестата държава в Европейския съюз с научноизследователски кораб на Антарктида, има и друг символ - припомнянето, че България е шестата страна в света със свой космонавт, каза генералният директор на националната агенция. Той съобщи, че през този месец БТА ще издаде нарочен брой на списание ЛИК, посветен на 45-ата годишнина от полета на Георги Иванов през 1979 г., като с архивите си националната агенция ще даде възможност да се говори и за приноса на България в космическите изследвания, а този принос продължава вече и за Европейския съюз. 

Затова на разговори като на днешната конференция трябва да показваме приноса на България в Европейския съюз, а не само приноса на европейските пари в България, заяви генералният директор на БТА.

/РН/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:33 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация