site.btaМузиката е един от верните пътища към Господа, каза митрополит Йоан на концерта по повод 10-годишнината от интронизацията му

Музиката е един от верните пътища към Господа, каза митрополит Йоан на концерта по повод 10-годишнината от интронизацията му
Музиката е един от верните пътища към Господа, каза митрополит Йоан на концерта по повод 10-годишнината от интронизацията му
Снимка: Валентина Добринчева / БТА

Осъзнаваме какви таланти има България в областта на музикалното изкуство и им пожелаваме крепки сили и дълги години живот, в който да се утвърждава музиката като един от верните пътища към Господа. Това каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в поздравлението си на тържествения концерт, който Държавната опера организира по повод 10-годишнината от неговата интронизация. Нека сега, при духовното усещане за Рождеството на нашия Господ, да отправим молитва за всеки един от нас, за народа ни, държавата, църквата, епархията ни и цялата земя, пожела владиката. Той благодари сърдечно на директора на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна Даниела Димова за събитието, за неуморния труд за развитието на културата в града и за издигането на просперитета на Държавната опера. 

Концертът под наслов „В навечерието на Рождество Христово“

представи три произведения. Сред тях бе световната премиера на симфоничната поема „Бряг“ от Мартин Георгиев, който застана на диригентския пулт. Композиторът поясни, че тя е написана специално за тази годишнина и за варненския оркестър. По думите му вдъхновението за нея идва от финалната част на Евангелието от Йоан, в която той описва срещата на апостолите с възкръсналия Христос на брега на Тивериадското езеро. Там става един особен диалог с Петър, при който Христос му поверява грижата за светата църква, а тихото присъствие на Йоан е изобразено в творбата с небесното звучене на един ударен инструмент, отбеляза авторът.

Митрополит Йоан благодари на Мартин Георгиев, че въпреки огромната си заетост се е съгласил да дирижира музикалната продукция във Варна. Той подчерта, че освен, че е обдарен с голям талант на композитор и диригент, Георгиев е човек с подчертано православно съзнание и от дълги години се труди за Българската православна църква, като е посветил немалко време да бъде църковен настоятел и клиросен певец при храма „Св. Йоан Рилски“ в Лондон. По думите му роденият във Варна композитор притежава солидна богословска подготовка и е имал редкия шанс да общува с Диоклийския митрополит Калистос. Владиката изказа благодарност и към другите солисти в концерта - бележития цигулар Димитър Буров, изпълнил Концерта за цигулка и оркестър на Феликс Менделсон Бартолди, и певците Димитринка Райчева и Иво Йорданов, както и към всички солисти и оркестранти на Варненската опера.

Публиката имаше шанса да чуе симфоничната поема „Коледа“ от Димитър Ненов.

Мартин Георгиев се спря дълго на нейното представяне, пояснявайки, че е създадена през 1938-39 г. в навечерието на Втората световна война. Заради последвалата промяна в режима у нас и християнската символика в нея, тя не вижда бял свят до края на живота на композитора, като премиерата й е през 70-те години. Диригентът припомни, че Ненов е изключително ерудирана личност, архитект, композитор, пианист със световна кариера, учил в Германия и Италия. Според него, тъй като е син на генерал от царската армия, той има България като нещо много важно дълбоко в сърцето си. 

Мартин Георгиев благодари на оркестъра и хора на Варненската опера за прекрасната работа, на хор-майстора Надежда Маккюн и солистите Димитринка Райчева и Иво Йорданов, като подчерта, че са щастливи да споделят с публиката едно много сложно и не често изпълнявано произведение. По думите му в своята оратория Ненов търси синтез между народната песен и класиката, между българското и общоевропейското наследство, между християнската символика и бита на народа, както и между симфоничната архитектоника и енергията и посланията на народната песенност, като изпълва блестящо тези свои задачи. Той обърна внимание още на архаичния текст и идеята за цикличността на живот, вплетена в творбата, базирана на значението на древноримската дума календа (от която идва и „коледа“), свързана с провъзгласяването на новото начало. В композицията е белязан рождественско-богоявленския цикъл, тъй като преди IV век Рождество се чества на Богоявление, припомни още диригентът. 

 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:47 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация