site.btaИзложба представя творческото сътрудничество на Панчо Владигеров с режисьора Макс Райнхард

Изложба „Райнхард - Владигеров, взаимовлияния и проекции“ е експонирана до 9 ноември във Фестивалния и конгресен център във Варна. Тя е част от проект, посветен на 150-годишнината от рождението на Макс Райнхард. Подготвена е от екипа на къщата-музей „Панчо Владигеров“ и представя малко известни страни от творческата биография на българския композитор в един от най-плодотворните му периоди, когато се развива сътрудничеството му с утвърдения вече Райнхард в Берлин и София през 20-те години на ХХ век.

Макс Райнхард поема „Дойчес театър“ и основава камерната му сцена. Ръководи също „Гросес Шаушпилсхаус“ и театър „Комедия“. По това време Берлин има четири милиона жители и е третата по големина столица в света. Изследователите казват, че за западноевропейския театър той е това, което е Станиславски в Русия. Новатор в много посоки, въвел въртящата се кръгла сцена, търсил симбиоза на всички компоненти на театралното действие и държал много на присъствието на музиката, каза при откриването на изложбата директорката на къщата-музей „Панчо Владигеров“ Надя Сотирова.

Режисьорът кани 21-годишния българин за музикален ръководител и композитор на неговите спектакли, след като случайно го чува как свири в квартирата си, намираща се точно срещу „Дойчес театър“. Тогава Владигеров вече е завършил своето обучение във Висшето училище по музика, изкарал е курсове, специализации и майсторски класове в Академията по изкуствата в Берлин. Освен да ръководи камерния състав, който свири на живо на представленията, Владигеров пише активно музика за пиеси на водещи режисьори в Берлин. Първата му работа е за „Цезар и Клеопатра“ на Бърнард Шоу, последвана от „Сънна игра“ по Стриндберг. Създал е музика за десет постановки, установили са от музея в старателно поддържания архив на композитора. При посещение в Берлин обаче са научили, че е работил и по още две - „Елга“ от Хауптман и „Училище за жени“ по Молиер. Характерно за българина е и да прави транскрипция на музика за театър, писана от класически и по-съвременни композитори, адаптирайки я към търсенията на Райнхард, добави Надя Сотирова. 

По думите й Владигеров е работел почти денонощно, но вместо да го отдалечи от композиторската работа, този интензивен режим му дава допълнителен импулс и точно в Берлин между 1920 и 1932 г. той създава своите първи най-ярки произведения, които остават емблематични - Рапсодия „Вардар, Седем български симфонични танца, концертната увертюра „Земя“, „Българска сюита“. Според Сотирова театралната му музика е изключително ценна лаборатория, от която композиторът черпи до края на живота си, използвайки я за нови транскрипции и произведения. Тя изтъкна още, че почти всеки негов опус има различни вариации, защото е търсил начини да стигне до повече изпълнители и инструменталисти. 

Последното произведение, който Владигеров пише в Берлин, е за спектакъла „Дванайсета нощ“ от Шекспир. Този наситен за него период не остава незабелязан в България, колкото и неравностойна да е ситуацията в двете държави, каза още директорката и допълни, че той успява да прокара тази европейска линия и у нас. Още през 20-те години предлага на поета Николай Лилиев като драматург на Народния театър да направят на софийска сцена „Тебеширеният кръг“ на Райнхард под режисурата на неговия ученик Хрисан Цанков, но представлението е посрещнато противоречиво. Сотирова припомни, че Владигеров пренася опита от Залцбургския фестивал във Варна, създавайки заедно с Добри Христов първите в страната народни музикални тържества, прераснали във фестивала „Варненско лято“.

По думите на специалистката много ценно за цялостното израстване на българския композитор е, че при творческия му период в театрите в Берлин той общува с ярък интелектуален елит. Това са хора като Стефан Цвайг, Бертолд Брехт, Хуго фон Хофманстал, с когото започват работа по пантомима, която не довършват заради самоубийството му през войната, Франц Верфел, Джордже Енеску, Бруно Валтер, Рихард Щраус. Те харесват неговата музика, включват я в своите концертни програми и тя се разпространява в цяла Европа, каза Сотирова. 

Периодът в германската столица според нея не е бил много известен до скоро, но сега вече е по-осветен, благодарение и на филма „Рапсодия Владигеров“, създаден от екипа на къщата-музей на композитора. Той е сниман във Виена и Берлин и показва колко е бил популярен българинът тогава, за което свидетелства и енциклопедията „Световният театър на Райнхард“, издадена през 1983 г., в която името му се споменава почти на всяка страница. В лентата се вижда проекцията на Владигеров в неговите трима внуци, които живеят в Берлин и Виена и също композират театрална музика, каза още Надя Сотирова. 

В проекта, посветен на сътрудничеството на Райнхард и Владигеров, е включен и концерт, който ще се състои днес  в Градската художествена галерия в сътрудничество с Международния музикален фестивал „Варненско лято”. Програмата е подготвена от композитора Милко Коларов, който ще застане на диригентския пулт пред Симфониета- Варна със солист Ивайло Джуров (бас).

Проектът е част от програмата „Нова музикална сцена” на варненската агенция „Елит проджектс мениджмънт” и ще гостува на 10 ноември в Шумен, родния град на Владигеров, както и на 27 ноември в Стара Загора в афиша на Фестивала на оперното и балетното изкуство.