site.btaПотомци на бежанци от беломорските села Янурен и Кутруджа, живеещи в поповското село Светлен, разучават автентични песни за запис на диск

Потомци на бежанци от беломорските села Янюрен и Кутруджа, живеещи в поповското село Светлен, разучават автентични песни за запис на диск. Репетициите започват преди дни, по инициатива на Станка Къркова – бивш читалищен секретар в селото, която към момента живее в Казанлък.

Къркова идва в Светлен за кратко гостуване при роднини. Среща приятели и познати, бивши самодейци и от дума на дума се заражда идеята групата за автентичен фолклор „Ангел Касабов“, действаща към местното читалище „Всеволод М. Гаршин – 1902“, да се събере отново. Запяват се познати мелодии. И почти импулсивно Къркова пожелава да започне подготовка за звукозапис на беломорски песни, чиито мелодии се помнят до днес, но са останали извън диска "Чуряшка е цвят цветила", записан и издаден през пролетта на 2021 г., разказва жената.

В репетициите се включват десетина души, повечето от които в пенсионна възраст. Те все още помнят мелодиите, казва Станка Къркова, а който е позабравил, прави запис на телефона си, за да продължи да репетира и вкъщи. Текстовете разучават от една овехтяла тетрадка на основателя и дългогодишен ръководител на Ансамбъла за беломорски фолклор Ангел Касабов от първата половина на ХХ век. В нея, чисто и прилежно, той е записвал беломорски фолклор – песни, шеги, обичаи и ритуали.

Родолюбивата инициатива подкрепя и съпругът на Къркова - Георги Гарчов от група "Грамофон". Той ще подготви записите, ведно с тяхната студийна обработка и мастеринг на песните.

Към момента се разучават 14-15 песни. Записани на диск те ще останат за поколенията, категорична в Къркова. По нейни думи дискът ще бъде в бутиков тираж от около сто броя. Ще се съхраняват във фонда на читалището в Светлен, както и ще се подаряват на институции и личности с отношение към историята и съдбата на бежанците от Беломорска Тракия в района и страната.

Село Светлен е едно от най-големите в община Попово. На 20 май 1879 г. в селото пристигат първите нови заселници – бежанци от Беломорска Тракия. Те били общо седем къщи и идвали от селата Янурен и Кутруджа. След десетина дни пристигнали още 12 семейства, а до края на 1882 г. в селото се заселили общо сто български семейства. И до днес хората му не забравят своите предци и съхранят традициите си с почит към корена и рода си.