site.btaЗа Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

За появата на Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога в региона да не пиеш алкохол е било модерно, разказва за БТА д-р Тоня Любенова – главен уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей в Търговище, позовавайки се на документи, съхранявани в институцията. 

Първото въздържателно дружество в окръга е създадено през 1919 г. в Ески Джумая (днес Търговище) и е наименовано “Бодрост”. То е под №4, след двете Сливенски дружества и това в гр. Кюстендил, казва специалистът, цитирайки данни за историята на Въздържателното движение, събрани от просветния деец Симеон Донев, които систематизира проучванията си в чернова от 1980 г., съхранявана днес в РИМ - Търговище. Същата година -1919, се създава въздържателно дружество в Попово с наименование “Нов живот” и е под номер 9. През следващата година – 1920 г., се създава такова дружество и в гр. Омуртаг с наименование “Надежда”. И трите дружества са изградени към местните гимназии. Според записаното от Донев, “в Ески Джумая организатори на дружеството са пак тези млади, смели хора, които предната година слагат началото на “Босоногото дружество”. Намерили подкрепата на директора на гимназията Никола Герасимов и учителката по история Богдана Петрова, те с голям ентусиазъм посвещават ума и волята си на идеите за трезвеност.”

От запазените документи е видно, че голяма част от местните вестници по това време открито разпространяват идеите за трезвеност, припомня Любенова. В резултат на разрасналото се движение за трезвеност, сред трудещите се в окръга се формира обществено мнение, че трябва да се предприемат мерки за ограничаване на това обществено зло - пиянството, с по-голяма решителност. Тези мерки са насочени срещу общинската покровителствена политика към кръчмите, производителите на вино и ракия и пр., пише Донев. 

Към 1926-1928 г. в отделни села се провеждат и референдуми за затваряне на кръчмите. За такъв референдум се съобщава в село Кьосекьой (Кръшно), проведен на 11 април 1926 г. В него участват 136 гласоподаватели. От тях 93 гласуват за затваряне на кръчмите в селото и само 43 против. Записано е, че “властта в Попово разтурва дружеството в селото и след време отваря кръчмите. А дружеството е възстановено през 1933 г.”

Справка показва, че такъв референдум е проведен на 7 април 1923 г. и в село Айладън (Бистра). Начело на инициативата за затваряне на кръчмите са учители, кооперативното ръководство и прогресивни младежи от селото. В агитационната работа активно участва и дружеството за трезвеност “Светлина” при началното училище.  В референдума участват 213 гласоподаватели, от които 168 гласуват за затварянето на кръчмите и 45 са против. 

Тоня Любенова припомни, че такива референдуми са провеждани и в други села на окръга: Макариополско, Водица, Вардун, Кайкалар (днес кв. Бряг), Дуванлар (Ястребино), Зараево, Ковачевец, Посабина.

И днес местното население в поповското село Аязлар (Светлен) още разказва по спомени на по-възрастни хора за проведения и там референдум за затваряне на кръчмите през 1927 г. Този факт е описан от Марчо х. Иванов в “История по заселването на с. Аязлар с българи”, издание от 1931 г. “Село Аязлар е културно село. Жителите му са трудолюбиви, честни и порядъчни. Те чрез общинския съвет през 1927 г. премахнаха народния бич, човешката отрова – алкохола. Общинският съвет затвори кръчмите.  Това е един подвиг и заслужава похвала. Населението е доволно. Няма вече пиянство, нападки и оскърбления, а цари мир и любов… Население има приблизително около 3 000 жители”, пише авторът.

Симеон Донев пише още, че Министерството на здравеопазването през 1928 г. подготвя проект “За реда и условията на работа в кръчмите и гостилниците”. В страната се организират дни и седмици на безалкохолните напитки, на плодовете и зеленчуците и т.н. За първи път 10 май 1931 г. се празнува като национален празник на трезвеността.