Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в началото на местна конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, която се провежда в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора. Като примери за вложения в подобно развитие, Вълчев посочи операта и университета в града.
През тази година се навършват 100 години от първата извънстолична опера в България, посочи Вълчев. Той припомни, че началото на Старозагорската опера е поставено на 1 юли 1925 г. На тази дата се е състояло първото оперно представление – операта „Гергана” от маестро Георги Атанасов. Впрочем, Стара Загора е дала на света изпълнители като Христина Морфова, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Веселина Кацарова и много други, отбеляза генералният директор на БТА и допълни, че откритата през 2010 г. нова оперна сграда, след пожара в предишната, става най-голямата оперна сграда на Балканите и е първата сграда в България, строена специално за опера.
Част от постановките на Старозагорската опера се поставят на реставрирания римски форум, намиращ се непосредствено до оперната сграда, посочи Вълчев. По думите му това е напомняне за много по-древната история на хилядолетното градско развитие тук. Свидетелство са и двете неолитни жилища от новокаменната епоха от VI хилядолетие преди Христа, които са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа, подчерта той. Изключително интересна находка, по думите му, е глинена фигура с човешка глава и тяло на животно, оприличена на сфинкс. Сфинксът е много по-малък от големия сфинкс в Гиза, но е много по-древен от него – на над 7000 години.
Тракийският университет е друг пример за многостранното развитие на региона на Стара Загора, което продължава в Европейския съюз, но е започнало далеч преди него, каза Вълчев. Той посочи, че Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина е създаден през 1974 г. като първо висше училище в Стара Загора с преместването от София на Зоотехническия и Ветеринарномедицинския факултети на Селскостопанската академия, които през 1995 г. прерастват в Тракийския университет. А той стъпва върху започналото в Софийския университет през 1921 г. ветеринарномедицинско образование в България, което, обаче, не се ограничава само в столицата, защото в страната ни винаги е имало мисъл за регионално развитие.
Впрочем, част от това развитие са инвестициите през годините в близкия промишлен комплекс на Мини Марица-Изток, чието бъдеще е на дневен ред, защото България вече в ЕС трябва вземе решения как да продължи да развива този регион, допълни Кирил Вълчев.
Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. "Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос", каза Вълчев.
Генералният директор на БТА отбеляза, че досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Например, на откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа.
Вълчев добави, че в Монтана на празника на обявяването за град след Освобождението, след като градското му развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града, темата бе за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете.
В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес, беше отбелязан предприемчивият дух на българите с идеи, които българските граждани вече не е нужно да отидат на другия край на Европа, за да ги осъществят, защото това се случва в България като част от ЕС, каза Кирил Вълчев. Той припомни, че в Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г., говорихме за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на Св. Патриарх Евтимий, отбелязахме значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия, отбеляза Вълчев.
Той припомни, че в Перник стана въпрос за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на вековните традиции, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала.
Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи.
Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, каза директорът на БТА. Той подчерта, че приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България.
В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа.
В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт "Боровец "край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа, каза Кирил Вълчев.
Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията де състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г.
