site.btaКогато човек е задушен от своята собствена професионалност, той може да не успее да прозре действията на Бога в неговия живот, каза свещеник Иван Марински в Смолян в неделната си проповед
Когато човек детайлно познава своята работа, когато е голям професионалист, той може да приеме успехите си само като единствено свое собствено и лично постижение. Когато човек е задушен от своята собствена професионалност, той може да не успее да прозре действията на Бога в неговия живот, каза отец Иван Марински в неделната си проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. В словото си отец Иван разтълкува посланията и символите в евангелския текст за момента на призоваването на първите Христови апостоли, за Симон (апостол Петър) и богатия улов на риба.
В Евангелието на св. Лука се описва моментът, когато Христос, след като е завършил своето поучение към хората, се обръща към Симон (бъдещия апостол Петър) с думите „Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба“. Симон и другите рибари тъкмо се били завърнали с лодките след безуспешен риболов през нощта. „Всеки рибар знае, че риба на мрежа се лови през нощта. А апостол Петър, който е професионален рибар, въпреки всичко приема съвета на Христос и казва на своите приятели да хвърлят мрежите“, разказа в проповедта си свещеникът. И когато хвърлили мрежите, те вече били пълни с риба.
Според отец Иван този евангелски разказ за нас днес означава, че е много вероятно големият професионализъм понякога да ни попречи да срещнем чудото. Тази история днес определено ни предупреждава да бъдем внимателни с това доколко допускаме, че всичко, което постигаме във всеки аспект от нашия живот, е дело само на нашите слаби човешки сили, допълни свещеникът.
Когато апостол Петър става свидетел на чудото, той пада на колене пред Христос и му казва „Иди си от мене Господи, защото съм грешен човек“, допълни отец Иван. Според него тези думи крият смисъла на понятието „страх Божи“. Когато човек явно се срещне с чудото на Бога, той осъзнава своята нищета, посочи свещеникът. „И това собствено осъзнаване за своята лична недостойност да стане свидетел на подобно чудо, е накарало бъдещия апостол да преклони коленете си и да изрече тези думи. Човек, който не е ориентиран в нашата вяра, много често си представя този страх Божи като неговия мюсюлмански вариант – страх пред всевиждащия Бог. А днешната Евангелска история ни показва нещо съвсем друго – че страхът Божи е това чувство у човека, което се ражда тогава, когато човек стане свидетел на Божието проявление в света“, каза отец Иван. Когато човек осъзнае, че е удостоен с такава велика чест да може със собствените си очи да съзерцава енергията на Бога на света, тогава той изпада в страхопочитание, продължи в проповедта си свещеникът. По думите му това е примес от чувства, които съдържат в себе си осъзнаване на недостойнството, осъзнаване преди всичко на греховността и въпреки това – чувството на радост от явното проявление на Бога.
Днес Евангелската история ни учи на онези думи, с които свещеникът всеки път призовава вярващите, когато изнася чашата с причастие: „Со страхом Божи, верую и любовию приступите“ (Със страх Божи, вяра и любов пристъпете“), каза отец Иван. Според него това означава, че след като човек стане свидетел на безпределните Божи възможности, тогава идва вярата. „Това доверие към Христа е накарало тези професионални рибари, които би трябвало след този богат улов да останат на лодките си, да продадат стоката си и да занесат парите си вкъщи; това доверие ги е накарало да направят кардинално различна крачка. В този момент, пише евангелист Йоан, те оставиха всичко и тръгнаха след него. Когато човек е призван, когато стане свидетел на великите Божи дела в света, той тръгва след Бога, той става негов ученик“, заключи свещеник Иван Марински.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text