site.btaНеизвестни документи от живота на Левски представя в книга русенски историк

Неизвестни досега сведения за преминавания на Левски през граничния пункт при Русе се съдържат в новата книга на русенския историк и изследовател д-р Веселина Антонова. 
На пресконференция в пресклуба на БТА в Русе д-р Антонова и председателят на фондация "Васил Левски" проф. Пламен Павлов изнесоха повече подробности за живота и делото на Апостола на свободата. 
"Книгата "Неизвестни документи от живота на Левски" поставя нещата в много различна оптика - не само за връзките на Левски с Русе, който е център на Дунавския вилает. Тя показва мащабите на мисленето на Левски и че в Русе той има верни привърженици, които са от елита на тогавашното общество. Между тях най-силно впечатление прави Стоил Попов Балкански. Той е много близък с Левски по линия на Първата легия на Раковски и е сътрудник на в. "Свобода" на Каравелов в Букурещ", каза проф. Пламен Павлов. 

Изследвани са регистри с около 20 000 имена

Според историка едно от големите постижения на Веселина Антонова е, че е сверила пътуванията на около 20 000 души през граничния пункт на Русе. 
"Вижда се един от каналите на вътрешната революционна организация, как се изгражда и какво значение отдава Левски на Русе и на цялото това направление. Не бива да се монополизира, например, само направлението Турну Мъгуреле - Никопол - Плевен - Ловеч - Карлово. Виждаме, че Левски и неговите съратници мислят много мащабно и използват всички възможности, за да работят в името на голямата кауза - освобождението", каза проф. Павлов. 
Д-р Веселина Антонова обяснява, че изследването й е отнело около десетина години. Регистрите, които е анализирала, се съхраняват в Държавния архив в Русе. 
"Попаднах на името на Васил Иванов от Елена или Васил Иванов от Кършова (махала до Елена). То е често срещано и в началото реших, че това не може да бъде Васил Иванов Кунчев. Многократно се връщах към тези документи, към тези регистри, които съдържат около 20 000 имена. 
Според изследването, което направих, в периода 1867 г. - 1870 г. Левски е бил десетина пъти в Русе. Доказателства са документите, които са въведени от Османската империя през 1867 година. Това са задължителни разрешителни за пътуване на българи и на чужденци на територията на Османската империя. Със сравнително проучване и възстановка на фактите доказвам, че първото идване на Левски в Русе е в края август 1867 година. Той напуска града на 2 септември същата година, след като получава разрешително за пътуване към Гюргево. За последно е бил в Русе през май-юни 1870 година. Нямаме дата на неговото идване в града. Но със сигурност напуска Русе на 25 юни 1870 г., когато получава разрешително за пътуване към Елена", обяснява Антонова.

Първото общоградско отбелязване в Русе на гибелта на Левски е преди 120 години

Тя казва още, че първото общоградско отбелязване на гибелта на Левски в Русе е на 23 февруари 1902 година. 
"Интересно е, че то е едно от първите събития в новооткритото Доходно здание. Първите спектакли там са няколко месеца по-рано - през декември 1901 година. Сега 120 години по-късно отново в Доходното здание ще направим среща, за да представим документите, които доказват многократните преминавания на Левски през граничния пункт при Русе", обясни д-р Антонова.
Събитието се организира от председателя на Дружеството на журналистите в Русе към СБЖ Жанета Йорданова. 

Нови сведения за рождената година на Левски

Проф. Пламен Павлов коментира и рождената година на Апостола на свободата. Според документи Левски е роден през 1840 г., а не през 1837 година. 
"Напоследък излязоха неопровержими документи, които са откритие на колегите Григор Бойков и Пламен Митев. Те ги публикуваха в сп. "История", насочено главно към учителите и научната общност. Там се вижда от запазени в османските архиви регистри на Карлово, че всъщност Левски е роден категорично през 1840 година", обясни историкът. 
Преподавателят във Великотърновския университет каза също, че датата на обесването на Васил Левски е 18-и февруари, а не 19-и февруари. 
"Датата на обесването на Васил Левски е 6-и февруари 1873 г. и това е вярната дата. Преизчислена по нов стил, е 18-и февруари, а не 19-и февруари. Много колеги от нашата гилдия успяха да наложат в много градове годишнината от гибелта на Васил Левски да се отбелязва на 18-и февруари, но в други все още се отбелязва на 19-и февруари. Ние отбелязваме неговото рождение на 6 или 18 юли, а излиза, че в същия 19-и век е обесен на 6-и или 19-и февруари. Тази грешка става някъде през 50-те години на миналия век, някакво погрешно преизчисление, което навлиза трайно", каза проф. Павлов. 
Той отправи и апел годишнината от избухването на Априлското въстание да се отбелязва на 20 април, а не на 1-ви или 2-ри май.  
"Би било много хубаво тази каша постепенно да се изчисти, за да се намерят твърдите опорни точки на нашата историческа памет", заяви професорът.