site.btaРозоварене по традиционна технология ще представят в автентична домашна розоварна в Павурджевата къща в Клисура

Розоварене по традиционна технология ще представят в автентична домашна розоварна в Павурджевата къща в Клисура
Розоварене по традиционна технология ще представят в автентична домашна розоварна в Павурджевата къща в Клисура
снимка: Боян Ботев, БТА

Розоварене по традиционна технология ще представят през юни в автентичната домашна розоварна в Павурджевата къща в Клисура. Това каза в интервю за БТА директорът на Историческия музей в града Христина Калчева. Историческият дом бе реставриран и оборудван по европейски проект.

За посетителите, които няма да имат възможност през юни да присъстват на демонстрациите, ще бъде създаден филм, който ще се прожектира чрез мултимедия през останалата част от годината. 

По проекта са подменени компрометираната част от конструкцията на покрива и на обшивката на астматавана, възстановени са стенописи по тавана на североизточната стая и по стената на салона, реставрирани са долапи и дървените елементи в интериора, подменена е дограма, укрепени са стълбите, а подовите настилки са рехабилитирани. Пребоядисани са интериорни стени, подменени са електрическата и ВиК инсталациите в сградата, изградено е художествено осветление, система за пожароизвестяване и слаботокови инсталации, благоустроено е дворното пространство, ремонтирана е покривна конструкция на навеса н розоварната.

В средата на 60-те години Павурджиевата къща е адаптирана за етнографска сбирка и става един от туристическите обекти в Клисура, след като наследниците на дома го даряват на Историческия музей. Тогава последно е направена реставрация на вътрешната част на къщата. В салона на първия етаж се оказва, че след първата реставрация реставраторът е преценил стените да бъдат по-семпли. Оказва се, че под този слой има по-богата украса, характерна за алафрангите в богатите възрожденски къщи, каза Калчева. Реставраторите са оставили каре на една от стените, за да се видят богатството и красотата на Павурджиевата къща. Сградата е типичен представител на типа „пловдивска симетрична затворена къща“. Боядисана е в характерния за региона син цвят – цветът на абаджийските домове.

След проекта оборудването на къщата се сменя с по-интерактивно. В една от стаите ще бе проектиран върху холограмно платно филм, в който са разказани различни любопитни истории от бита на Клисура, разказа директорът на музея. Посетителите ще могат да разберат защо клисурката Тота предпочита „чушма вместо да иде на хаджилък“, както и интересни факти от детството на Христо Данов, който е роден в Клисура. Освен изложени градски женски облекла, туристите ще могат видят как стоят те върху живи хора, както и как се борави с уреди, използвани в обработката на розовото масло. 

Къщата е била собственост на една от най-богатите фамилии в града. Както всички останали в Клисура, е построена в навечерието на Освобождението, тъй като по време на Априлското въстание не е останал здрав дом, припомни Калчева. Семейство Павурджиеви е притежавало и хан, в който на 15 януари 1876 година отсядат апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски при създаването на първия за Четвърти революционен окръг комите, наречен „Самуил“. Ханът е бил в непосредствена близост до къщата, а зад него е бил конакът в града. Заради връзката на семейството със създаването на комитета една от стаите в къщата им е наречена „клетвена“. В нея освен разпятието, върху което са се заклели, може да бъде видяно и скривалище в един от долапите. То е водило извън къщата и без да бъде забелязан гост е можел да напусне Клисура. Най-вече е използвано за укриване на оръжие. 

Старият хаджия Христо Павурджиев е убит в Копривщица, когато от името на клисурци отива да помоли Хафъз паша да бъдат пуснати клисурци, за да видят какво се случва с домовете им. Тогава е посечен на място. Най-малкият му син Петър Павурджиев възстановява къщата по основите й. Семейството на Павурждиеви е показателно за това как се съхранява българския род в онези години, коментира историкът. Христо и Ана имат 16 деца, част от тях са починали като малки, но осем от наследниците на хаджията създават свои семейства. Някои от тях продължават да посещават родния дом на предците си.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:37 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация