site.btaБрезнишката гимназия отбелязва 80 години от основаването си с концерт-спектакъл

Осемдесет години от основаването си отбелязва с концерт-спектакъл Брезнишката гимназия, днес Средно училище "Васил Левски". Това съобщиха от учебното заведение. 

Проявата ще се състои във вторник, 15 октомври, в Големия салон на читалището в Града на брезите. В програмата ще бъдат включени музикални, танцови и артистични изпълнения на възпитаници на училището. Пред публиката ще бъдат припомнени и значими факти, свързани с просветното дело и значението му в живота на брезничани. 

Според информация, публикувана в училищния вестник "Време" (брой десети от 2009 г.), Народната смесена гимназия с долен курс четвърти и пети клас (сега осми и девети клас), се открива съгласно заповед номер 6823 от 30 декември 1943 г. Тя обаче съществува формално поради тежкото военно положение.

Със заповед номер 481 от 7 март 1944 г. на Министерството на народното просвещение е назначен изпълняващ длъжността директор Радослав Мутафчиев - редовен гимназиален учител по български език от Смесена гимназия - гр. Перник. Учебните занятия започват на 15 октомври 1944 г. с пълен курс на гимназията и се водят в сградата на Основното училище с осем души учители, поради мобилизация на останалите.

От 15 ноември 1944 г. за директор е назначен Васил Котев, поради преместването на предишния.

През 1945 г. с протоколно решение на учителския съвет от 12 април, гимназията се именува "Васил Левски".

През 1948 г. архитектите братя Стоянови изработват проект за строеж на нова гимназия.

През учебната 1950/51 г. става обединението на гимназията и основното училище в града и се създава Средно смесено училище (ССУ) "Васил Левски" гр. Брезник.

През 1960 година новата сграда на училището е завършена и открита. По това време директор е Найден Димитров. Осем години по-късно е проектирана втората част на гимназията. През 1974 г. строителството ѝ е завършено.

Между 1973 и 1983 г. училището е базово с район - гр. Трън и селата Кошарево, Ноевци, Долна Секирна, Слаковци, Конска, Филиповци и Главановци.