site.btaИсторическият музей в Стрелча представя изложбата "Къща без бъчва не е къща"

Историческият музей в Стрелча представя изложбата "Къща без бъчва не е къща". Тя е е в резултат от съвместната дейност между специалистите от Стрелча и от Регионален етнографски музей – Пловдив. Това съобщи за БТА директорът на музея в средногорския град Николета Петкова.

На едно място са събрани съдове за вино и ракия, принадлежности от дома, свързани с приготвянето и поднасянето на алкохола. Изложбата разказва още за народните вярвания, свързани със свети Трифон като покровител на лозарите, и обредите за плодородие на лозята през годината.

Във всяка къща е имало съдове за съхранение на алкохол- от големи бъчви до малки павурчета. Брането на гроздето, пренасянето му в къщата и правенето на виното и ракията е тайнство, което се е тачило като празник. Тези действия олицетворяват семейството и къщата и затова българите казвали: "Къща без бъчва не е къща!", разказа Петкова.

Виното е напитката, която бележи целия жизнен път на човека, от началото до края, добави тя. Когато жената ражда, ѝ се дава вино, за да роди леко. С  вино се скрепява съюзът между двама (съпрузи, побратими и посестрими), за да ги свърже "кръвта" и с вино се изпращат покойниците. Трапеза без вино не бива, защото тя не може да се прекади, ако на нея няма вино. С него се посрещат коледарите и кукерите, пак с него черпят полазника, бабата-акушерка на Бабинден, кръстниците и по-възрастните роднини на Сирни Заговезни, кумовете на сватбата и т.н. С вино се умилостивяват демонични сили и болести, а на курбани, служби и сборове, то се лее в изобилие. То си има светец покровител – св. Трифон, и на неговия празник питието се боготвори. За всички тези традиции разказва изложбата, каза Петкова.

Ракията, за разлика от виното, е културен продукт - необходима е човешка намеса, за да се получи изпечената в огъня скъпоценна течност. Тя символизира жизнената енергия, която произхожда от сливането на двете противоположни стихии – огън и вода, добави Петкова.

"Огънят се явява медиатор между природата и културата. Ракията е главния герой при годежа, засевките, калесването, прощалните вечери на момата и момъка, кумовата трапеза и отвеждането на булката от бащиния ѝ дом, по пътя за църквата и след нея, по време на сватбения пир и самото брачно свождане и  и т.н. Варенето на ракия е дейност, която изисква прецизност и внимание към детайла. По време на варенето, ракиджийниците са притегателен център за всички мъже, които пробват от новата реколта.

Освен в празник и делник, за сила и добро настроение, алкохолните напитки са използвани и за лечение. Както е казал народът: "Това, дето не се лекува с ракия е нелечимо". Виното и ракията се оказват универсални продукти в ежедневието и празника на българина. Точно за това са толкова обичани и тачени. Те носят радостта и здравето, те са свързващата част на обществото от далечното минало чак до днес", посочи още директорът на музея в Стрелча.

Експозицията е отворена за посетители до края на месец март.