site.btaИма трайна тенденция за намаляване на самоубийствата, каза за БТА психиатърът доц. д-р Владимир Наков

Има трайна тенденция за намаляване на самоубийствата, каза за БТА психиатърът доц. д-р Владимир Наков
Има трайна тенденция за намаляване на самоубийствата, каза за БТА психиатърът доц. д-р Владимир Наков
БТА, Ловеч (15 ноември 2024)  Психиатърът доц. д-р Владимир Наков, началник отдел „Психично здраве“ в Национален център по обществено здраве и анализи, е лектор в двудневен обучителен модул „Суицидопревенция“, който се организира в Ловеч от Министерствата на здравеопазването и Държавната психиатрична болница в люляковия град. Снимка: Кореспондент на БТА в Ловеч Даниела Балабанова

Има трайна тенденция за намаляване на самоубийствата. Страната ни попада след страните с ниска честота на суицидни действия, т.е. под 10 на 100 хиляди. Това каза в интервю за БТА психиатърът доц. д-р Владимир Наков, началник отдел „Психично здраве“ в Национален център по обществено здраве и анализи. 

По думите му през 2000 година Световната здравна организация съобщаваше за един милион души, които слагат край на живота си годишно. В момента цифрата е около 700 хиляди, т.е. това е световна тенденция. „Тя се дължи на множество комбинирани мероприятия във всяка една от държавите. Има възможност за обмяна на практики, за различни действия, за неща, които хората в ежедневния си живот не се замислят, че с тях биха могли да предотвратят това някой да посегне на живота си“, посочи доц. д-р Наков. 

Той каза още, че има така наречената възрастова крива, при която децата и юношите извършват много повече на брой опити за самоубийство, докато с възрастта нараства броят на завършените самоубийства. Възрастните хора, над 60-70 години, са най-застрашени, тъй като с най-голяма честота посягат на живота си.

„Ние установяваме за България, че всъщност конфликтите в семейната среда са едни от най-честите мотиви за това човек да посегне на живота си. Следват психичните и телесните заболявания. Всъщност това е и причината възрастните хора да са най-често засегнати от самоубийства. Възрастен човек, който се намира в отдалечено място, няма достъп до медицинска помощ, няма социална среда,има множество телесни заболявания, които могат да се комбинират с психични, оформят картината на човек, който посяга на живота си“, посочи още специалистът. 

По думите му според различни изследвания при 70 - 95 процента от хората, които са сложили край на живота си, може да се установи психично заболяване. 

„Връзката е голяма, но не всеки, който посяга на живота си, има психично заболяване. В същото време психичните заболявания, които водят най-често до самоубийство, са депресията, зависимостта към психоактивни вещества, шизофренията. Тези три диагнози оформят около 2/3 от случаите на психични заболявания, които водят до самоубийство. Също така едно психично заболяване може да не съществува само по себе си. Много често пациент с шизофрения може да има зависимост към вещества. Човек в депресия в опит за самолечение започва да употребява алкохол, което води до зависимост към алкохол“, добави психиатърът. 

По думите му най-честия метод за слагане на край на живота в България е самоотравянето с медикаменти или с химични препарати, на второ място е обесването. Последствията от всеки от методите могат да бъдат много по-тежки, отколкото настъпването на смърт. 

Доц. д-р Наков подчерта значението на това как медиите отразяват самоубийствата . „Това, което ние следим и което всъщност 2013 г. доведе до поредица от самозапалвания, че понякога преекспонирането на проблема и насочването на вниманието може да доведе до такава вълна от самоубийствени действия. Това е този синдром на Вертер. Има много наблюдения, изследвания, които показват връзката на медийното представяне на самоубийството и последваща вълна“, каза още специалистът.

По отношение на превенцията едно от нещата, които се правят, е обучение какво представлява самоубийственото действие, какво трябва да се направи при такива признаци и при наличието на определени рискови фактор, как трябва да бъде поднесена информацията от медиите, как да разпознаваме знаци, ранни признаци за отключване на каквито и да е психични заболявания, говоренето за проблема. Другото, което също е важно, е обмяната на добри практики с другите държави, добави доц. д-р Наков.

Според него най-важното нещо е работата с хората, защото всеки случай на завършено самоубийство пряко засяга поне шест човека. Това дава отражение не само върху близките, но и върху работната, училищна среда. Трябва да се работи с цялата група, тъй като това е не е изолирано събитие. 

Доцентът добави, че винаги може да се намери алтернатива и дори да не я виждаме, тя съществува. „Самоубийството не е решение на никой от проблемите. Всъщност всеки такъв акт усложнява още повече ситуацията и така както насилието ражда насилие, по същия начин самоубийството може да доведе до вълна от такива актове, посочи още психиатърът.

 Доц. д-р Владимир Наков е лектор в двудневен обучителен модул „Суицидопревенция“, който се организира в Ловеч от Министерствата на здравеопазването и Държавната психиатрична болница в люляковия град. Форумът е начало от поредица обучения, одобрени от Националния съвет по психично здраве в изпълнение на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България. Поканени да присъстват в настоящото обучение са психолози и социални работници, които да разпознават сигнали и самоубийствено поведение.

/ВД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:51 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация