site.btaТрадициите на Сурва се спазват в семейството на Валентина Тенчева от три поколения

С четири златни медала за автентични сурвачки се гордее хасковското читалище „Никола Йонков Вапцаров“ от изданието на  фестивала "От Игнажден до Коледа" в село Дълбоки през декември 2024 година. Традиционните дряновици са изработени от самодейци към читалището, които са  ученици на Валентина Тенчева.

Тя е на 37 години, по професия е ветеринарен лекар и преподавател по биология, но по призвание, казва за себе си Валентина Тенчева, е пазител на българския фолклор и традиции. Затова от няколко години води детски клуб за приложни изкуства и фолклор. Макар да е от Северна България, пази и предава вече повече от десетилетие традициите и на южния хасковски край.

Валентина е от Нови пазар, Шуменско. Години наред се е интересувала от това как предците ни са отбелязвали празниците и каква е символиката им, но интересът й към автентичните обичаи у нея се засилва, когато идва като снаха в с. Сусам, община Минерални бани в Хасковско. Тогава бащата на съпруга й - Иван Тенчев я запознава с пазителите на традициите в този район. От повече от 20 години свекърът й е част от групата за автентичен фолклор към читалище „Будилник“  в селото и от местната коледарска група, която е носител на много награди.

Повечето села в родния й край след 90-те години на миналия век западат и към днешна дата са обезлюдени, разказва Валентина. „Аз по-скоро приобщавам традициите на Южна България, на Хасковския край, в който живея повече от десет  години. И това е така, защото имам възможност да черпя информация от извора - снаха съм  в род, който спазва традициите вече трето поколение.“

Идвайки в село Сусам, освен че самата Валентина става част от групата за автентичен фолклор към читалище „Будилник“,  двамата й синове -12-годишните Пламен и Теодор, също се включват в нея още докато са невръстни деца. А с дядо си и останалите мъже от коледарската група момчетата вече осем години представят на фестивали и празници в цялата страна автентичните традиции за Коледа и Сурва, характерни за района.

Покрай наученото от самодейците в с. Сусам, Валентина започва все повече да търси информация от етнографските издания, но и продължава да събира от по-възрастните хора от селото спомени как са се отбелязвали празниците по тези места и какво помнят те от бабите си, разказано от още по-стари времена.

Има доста сходни неща в традициите, но има и много, които са отличителни за тези в Сусам и Нови пазар, и много ярък пример е изработването на сурвачки, разказа Валентина пред БТА.

Едно от сходствата при подготовката и украсата на дряновици е, че и в нейното родно място в северния край, и на юг, където сега живее, дряновите пръчки се избират по Игнажден от мъжете. Тогава започва новото слънцестоене, денят нараства със зрънце, както казват в село Сусам, а с това и надеждата за обновяване. Затова и на този ден се избира дрянът, който се възприема като символ на новото начало, разказа Валентина.

И в Южна, и в Северна България дряновата пръчка, която после се подготвя за Сурва, се избира с разклонения и дължина от поне метър и 20 сантиметра. Гледа се разклоненията по дряновицата да са с колкото се може повече пъпки, които символизират плодородието и разпукването на желанията за новата година. От разклоненията по пръчката трябва да се формират три кръга. Не случайно основните ни хора са в кръг - символ на кръговрата, на връзката човек Бог, продължава разказа си Валентина Тенчева. За числото три тя добавя, че е магическото число за българите. Първият кръг в дряновицата е символ на природата, връзката на човек със Земята. Вторият е кръгът на човека и нуждите, които той има. Третият е връзката на човешката душа с Божията воля, с небето, добави тя.

Майсторката на сурвачките отбеляза обаче и разликите в украсяването на дряновата пръчка. При изработването на сурвачка в Северна България на върха й се прави т.нар. къделя, а на юг върхът на дряновицата остава цял, но пък тя се украсява с чемшир. На север на нея се слага червен плат, за здраве. В някои части прикрепят бяла кърпа на върха - символ на връзка с бога. В Южна слагат торбичка на сурвачката и в нея хората пълнят орехчета, които символно означават мъдрост  - за ядките, а черупките - здраве.

В село Сусам най-долните разклонения се завързват към основната на  дряновата пръчка задължително с червен конец. Този цвят символизира кръвта, родовата връзка. Пръчките за оформянето на другия кръг на дряновицата се привързват със зелен конец. Този цвят се използва като символ на връзката с природата. Освен зелените конци по нея има сини и жълти. Жълтото символизира връзката със слънцето, с надеждата, добрите пожелания.

И на юг и на север сурвачките се украсяват със сушени плодове и пуканки  за берекет. Навремето се навървяли и дървени топчета, копчета или се нанизвали тиквени семки. Така при сурвакането се чувало подрънкване, а старите хора са й разказвали, че това е „за да се носят по-надалеч благопожеланията при наричането“.

Като интересен факт, на който се е натъквала, Валентина Тенчева споделя, че за разлика от традицията днес, за здраве навремето сурвакането се е правело лице в лице - чрез потупване по едното, а после по другото рамо. Това било така, защото се е смятало, че гърбът на човек е неговото слабо място, добавя тя.

„Макар и леко изменени в днешно време, традициите са нашето ковчеже пазител на българската самобитна култура и е важно да се стремим да ги предаваме в най-запазения им вид към следващото поколение. За това читалищата и самодейните групи към тях играят важна връзка и трябва да бъдат подкрепяни“, категорична е Валентина Тенева