site.btaНужна е гъвкавост в използването на финансовите инструменти, съфинансирани от Кохезионния фонд, каза проф. Милен Балтов, ректор на БСУ

Гъвкави в своите решения трябва да бъдат не само учебните заведения и по-специално университетите, разработвайки различни проекти, но и институциите в начините за търсене на различните възможности за финансиране на национално значими проекти. Нужна е гъвкавост в използването на финансовите инструменти, съфинансирани от Кохезионния фонд. Това заяви ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов, който се включи в регионалната конференция на БТА в Бургас, организирана по проекта "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", изпълняван с подкрепата на Европейската комисия. Той подчерта, че висшето училище работи активно по различни проекти заедно с чуждестранни партньори в широк спектър от сфери. 

Сред успешните проекти, посочи проф. Балтов, е разработената платформа за иновации и инструменти за повишаване на иновативния капацитет на малките и средни предприятия в страните от Балканския регион и Средиземноморието (InnoPlatform). Бургаският свободен университет e водещ бенефициент по проект "Модернизация на образователните решения за кръгова икономика, стратегически инфраструктури и производства (МИKС-ИП)", който е финансиран по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж". Партньори на бургаския университет са Химико-технологичният и металургичен университет и Международното висше бизнес училище.

Ректорът на БСУ уточни, че основна цел на проекта е създаването и развитието на профилирани кадри за нуждите на бизнеса във високотехнологичния сектор и стратегическите инфраструктурни проекти. 

БСУ участва и в най-голямото публично-частно партньорство досега, подкрепяно от европейска програма - “Партньорството за устойчива синя икономика“, в което участват общо 60 партньори от 25 европейски държави, каза още проф. Милен Балтов. Очакваната стойност на финансирането от различни източници се очаква да достигне 450 млн. евро, уточни той. Финансирането от страна на програма “Хоризонт Европа“ е в размер на 30 на сто и е в допълнение към предвидените фондове от държавите в това партньорство. България е представена единствено от Бургаския свободен университет.

“Някои от държавите, например Италия, ползва европейски фондове за финансиране на останалите 70 на сто за участието си в проекта. В България ни трябваха 2 години, за да убедим министерствата да се включат. МОН се включи преди 2 седмици. Предизвикателството е тези средства да се намерят чрез фондовете за кохезионна политика. Това е възможност, която считам, трябва да бъде добре обмислена“, каза проф. Балтов. Целите на партньорството, съфинансирано от програма “Хоризонт Европа”, са създаване на устойчива и неутрална по отношение на климата икономика до 2030 година която хармонично спомага и за намаляване на замърсяването на океаните и моретата до 2050 година, разясни ректорът на БСУ. По думите му от 1 ноември е в сила и договора, с който университетът става част от важен алианс на висшите училища. С решение на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура от 28 юни 2024 година Бургаският свободен университет (БСУ) в алианс с още 12 висши училища бе одобрен за Европейски университет на островните, пристанищните и крайбрежни територии (ЮНИКоуст) - European University of Islands, Ports and Coastal Territories (EUNICoast).