site.btaИзкуството не бива да се политизира, смята художникът Никола Георгиев - Кайо

"Нагоре" се казва 13-ата самостоятелна изложба на художника Никола Георгиев - Кайо, която бе открита в галерия "Богориди" в Бургас. Това е второ гостуване за автора в морския град. В селекцията си този път той е включил както изцяло нови творби, така и по-стари. Въпреки различните теми и сюжети, общото между всички тях е намигването и закачката, които художникът винаги загатва под една или друга форма, разказа той в интервю за БТА. 

Заглавието "Нагоре" всъщност прави препратка към една от най-новите му картини, наречени "Голгота". В нея е изобразен художник, който като Сизиф, или като Иисус, се опитва да си пренесе кръста, което за художника е картината. "Един Господ знае докъде ще стигне, но важното е да стигне догоре. Важното е да продължиш", обяснява художникът и допълва, че в този смисъл за него рисуването е едновременно мъчение, но и удоволствие. "Личната Голгота е и изкупление, и удоволствие, но и апотеоз", казва Никола Георгиев - Кайо.

Сюжетите и сатиричният елемент

Голяма част от последните му картини имат религиозна тема. Художникът казва за себе си, че е богобоязлив, макар да не спазва стриктно всички правила. Посочва като пример картината "Утеха", в която една икона сякаш протяга ръце за прегръдка към коленичил човек. "Според мен единственото, което може да утеши човека, е прегръдката, което не се случва никъде, дори и в църквата", коментира Никола Георгиев - Кайо. 

"Всяка от картините ми има сюжет. Аз не съм художник, който работи комерсиални неща. Тук всяко нещо е преживяно и има своята тежест", казва творецът. Дава като пример картината "Ново начало", в която пред двойка, която видимо очаква бебе, има кофа със захвърлени в нея китара и кубинки - белези на живот, който явно ще бъде оставен в миналото, коментира Кайо.

Освен картините с религиозна тема, сред по-старите платна има няколко със закачлива плажна тематика, както и морски сюжети, които правят препратка към неговия созополски род по бащина линия. Серията с котки пък е вдъхновена от любовта към тези създания на неговата половинка, журналистката Ирина Гигова. 

"Понякога сюжетите идват в съня ми, а друг път, докато наблюдавам облаците. Обичам да гледам и плочките в баните. Там понякога виждам измежду тях образи или петна, които провокират въображението ми и от това се ражда картина", разказва още авторът и веднага уточнява, че в този смисъл според него погледът на художника е изцяло извратен. 

Откриването на сюжетите не отнема ден или два, затова и с някои от картините си не би се разделил никога. Една от тях е "Притча за земята", на която е изобразена огромна риба, върху чийто гръб, като остров, е изобразен цял град. 

Как обаче поддържа шегата и закачката в картините си? Казва, че като като щатен карикатурист в продължение на пет години във вестниците "Всеки ден" и "Уикенд" се е научил да мисли бързо в сатирична посока. Използва този похват и в личното си творчество. 

"Обичам картините ми да са наситени с хора, но не обичам заиграването с политиката. За мен героят е малкият, обикновеният човек, който може би няма да си купи картина, но ми се иска да се види и познае в някоя от тях", каза Кайо. Според него обаче много често заради хумора хората започват да те мислят за лековат, което е тъжно. 

Преди и сега в творчеството

Според Никола Георгиев - Кайо причината да започне да рисува изобщо е желанието да промени към по-добре онова, което вижда. "Когато баща ми от Созопол остава сирак, се мести в София, където се запознава с майка ми и двамата заживяват в местността Щъркелово гнездо. Макар да живяхме и в Созопол, едно малко езеро трябваше да се превърне в моето лично море. Тук се намеси фантазията ми, която ми каза, че няма да видя гларуси и хора, които се пекат по брега, но мога да си го нарисувам с каквото си пожелая. Мисля си, че точно затова продължавам да рисувам сериозно - защото светът не ми харесва чак толкова и искам да направя свой собствен такъв", разказа художникът и благодари на хората около себе си, позволили му да продължи да играе в тази посока. 

Наблюдава обаче, че сякаш в последно време той самият става по-черноглед, а така и сюжетите в картините му стават една идея по-мрачни. В старите си картини открива повече цвят и забава, докато сега в тях се усеща някакво безсилие и безнадеждност, коментира Кайо.

"Имам чувството, че с времето разбирам колко много не знам. Като хоризонта, който се опитваме да достигнем, но той така и не идва, а продължава да е някъде там пред нас. Салвадор Дали също е казал, че художникът не бива да се страхува от съвършенството, защото никога няма да го достигне, но това не означава, че трябва спираш да се стремиш", казва творецът.

Политиката в изкуството

Смята, че много от колегите му карикатуристи сега са станали популярни, защото работят в услуга на конюнктурата, независимо каква линия следва тя. "Не можем да сменяме боговете всеки ден. Човек, изграждал се цял живот, не бива да се поддава на една или друга посока, само защото е по-удобно. Затова и не искам в картините ми да има политика. Достатъчно ми беше във вестниците, където са ми връщали нещата по няколко пъти на ден, защото някой от образите ми наподобявал даден политик. Сега пред платното си завися само от себе си и искам политиците изцяло да отсъстват. Защото днес никой не си спомня за италианския пълководец Гатамелата, но всички помнят Микеланджело, който е работил за него", коментира още художникът. Той допълни, че политизирането го дразни и всъщност това е и основната причина да изостави карикатурата. 

Казва, че не иска да дава определения на политиците, за да е угоден някому. Според него понякога е много по-достойно хората на изкуството да не заемат гражданска позиция, отколкото да заемат такава, заради която просто да се харесат на определени кръгове. Възхищава се на хората, които продължават да творят, без да превиват гръб. "Смятам, че без политика може да се прави чисто и почтено изкуство".

За него също е важно всеки да открие своя инструмент или средство, в което да отдаде енергията си изцяло. "За себе си се надявам само хората да оценят картините ми. Без мен нямаше да ги има и това осмисля живота ми", каза Никола Георгиев - Кайо и допълни, че иска да продължава да работи и да бъде проводник на идеите, които продължават да го спохождат.