site.btaДнес не бихме могли да изпитаме любовта, която българите зад граница изпитват към България до 1912 г., казва Захари Карабашлиев

Любовта, която вероятно днес не бихме могли да изпитаме, е онази, която българите, които живеят извън пределите на България до 1912 г., изпитват към страната ни, заяви Захари Карабашлиев в отговор на въпрос по време на представянето на най-новия си роман "Рана" в Бургас. 

Карабашлиев обясни, че "за 35 години - от 1878 до 1912 г.  България се превръща в едно европейско лъвче в сферата на образованието, икономиката и най-вече в напредъка, постигнат със собствени сили и инициатива, започнал, разбира се, с нравствен и образователен напредък". По думите му тези хора, които тогава живеят извън България, гледат на нея като на една напреднала държава. "Разбирате ли голямата разлика? Гледат на нея като на свободна и демократична държава, въпреки наличието на цар. На държава, която е икономически напреднала и привлекателна. Кои от настоящите ни съседи биха искали да приличат на нас?", допълни писателят.

Той поясни, че до 1912 г. една част от Тракия, Македония и Добруджа е вън от българските граници. "Там има села, които са изцяло български. Има турски кмет, но си има и български наместници, имат църква, училища, всичко. Те водят един абсолютно пълноценен български живот, с изключение на политическата свобода, която им е отказана. Получават вестници, понякога по два пъти на ден. Говорим за абсолютно еманципиран от Османската империя начин на живот. Това, което им липсва обаче и на което гледат с особена надежда, е свободна България", каза писателят.

Пред събралото се множество Карабашлиев разказа и други интересни детайли, свързани с историята и написването на книгата, като подчерта, че обича изненадващите финали и "Рана" също има такъв. Затова помоли и онези от присъстващите, които са чели романа, да не го издават. 

Ели Алексиева, която водеше разговора в препълнената с почитатели на автора книжарница "Хеликон" в морския град, определи книгата като "една разтърсваща хроника за забравената история на България от началото на ХХ в., един красив и поетичен разказ за смелостта, състраданието и любовта, които спасяват човешката душа дори и в най-мрачните мигове". Тя допълни още, че е емоционален читател и след години не помни сюжетите, но помни емоциите от дадена книга. "Тази твоя "Рана" ми открадна съня, върза сърцето ми на възел, довя такова емоционално торнадо, че сега затварям книгата и не знам на кой свят съм, коя съм и къде съм. Голям си и ти благодаря за раната, която твоята книга ми причини", допълни тя. 

Карабашлиев от своя страна обясни, че обикновено започва да пише следващата си книга още докато пише предходната. "Това при мен се е превърнало в някакъв формат на работа", коментира писателят и допълни, че първият образ от "Рана", който долита до него, е този на млад мъж, военен, който носи едно малко дете на четири години.

"Книгата започва с първите септемврийски дни от 1916 г. и отварянето на България към северния фронт в Първата световна война. Нашият главен герой влиза във войната на около 17-18-годишна възраст и още в първата битка е ранен в гърдите. Оттам той има тази материална рана, която после се превръща в метафора на друга рана, която всеки един от вас може би, по един или друг начин, ще отнесе и към себе си и своето минало и памет. Тя е свързана с една друга, по-голяма рана - тази на бежанците от Одринска Тракия, Беломорска Тракия, Македония. Съмнявам се, че тук има човек, който да няма прародители, познати, роднини, които да не са свързани с това изключително травматично време за България."

"Най-голяма българска рана след Априлското въстание, според мен, е обезбългаряването, жестокостите, погромите на българското население извън границите на България. За това става въпрос във втората част на книгата", поясни авторът.

В отговор на въпрос дали е имало други работни варианти за заглавието на романа "Рана" и не е ли твърде тежко, той каза, че името е дошло от само себе си с книгата и просто не е имало вариант да бъде друго. "Съзнавам, че някои хора биха се отблъснали от тежкото заглавие, но предполагам, че рано или късно ще стигнат и до нея, защото скрита рана трудно се лекува. Аз съм направил своя избор, поел съм този риск", допълни Карабашлиев.  

Той побърза да успокои присъстващите, че "книгата не е тегава, има хумор в нея и се чете лесно, но има и неща, за които не се е говорило много досега в художествената литература или се е говорело, но само в исторически трактати и отделни мемоари", заради което той самият е изчел хиляди страници по темата. 

Писателят сподели също, че избира да пише за точно този период, защото, връщайки се назад към семейната си история, започва да прави връзките между дядо, прадядо и как една несправедливост води към друга, както и една грешка към следваща. "Исках да намеря откъде започват тези рани."

Следващата спирка на Захари Карабашлиев и романа "Рана" е във Варна на 1 декември.