site.btaКестеновият мед е характерен основно за петричкия район, защото в подножието на Беласица е най-големият кестенов естествен масив, казаха местни пчелари

Кестеновият мед е характерен основно за петричкия район, защото в подножието на Беласица е най-големият кестенов естествен масив, казаха местни пчелари
Кестеновият мед е характерен основно за петричкия район, защото в подножието на Беласица е най-големият кестенов естествен масив, казаха местни пчелари
Снимка: БТА, Архив

Кестеновият мед е характерен основно за петричкия район, защото в подножието на Беласица е най-големият кестенов естествен масив, казаха за БТА Велик и Гергана Джобкови, които се грижат за 180 кошера с пчели край петричкото село Коларово. 

Преди шест години започват с пчеларството като хоби, за да могат да ядат чист мед. Тъй като ние консумираме много мед и искаме той да бъде чист, все още внимаваме с какво третираме пчелите, как отглеждаме пчелите, защото държим медът да бъде възможно най-чист, разказа Гергана Джобкова. 

В началото произвеждахме мед само за нас, нашите приятели започнаха да искат, започнахме да отделяме и за тях, и всеки път хората, които искаха, ставаха повече, каза Гергана. 

Започнали са с четири кошера, след това те станали осем и така всяка година растат, разказаха семейство Джобкови. Всяка година казваме стига толкова и всяка година, не стигаме до този момент, каза Гергана. Към момента имат два пчелина с общо 180 кошера, като продължават да растат. 

Пчеларите разказаха, че медът от петричкия район, не е като този от другите краища на страната. При нас няма конвенционална паша, няма масови насаждения. При нас самият мед е от това, което расте в гората и билки, каза Гергана. Тя обясни, че в района няма еднотипни масивни насаждения, за да може пчелите да събират от него. При нас една от основните паши е кестеновата паша, защото в подножието на планина Беласица е най-големият кестенов естествен масив, затова и само тук се добива кестенов мед с такова съдържание на кестен, разказа още тя. Джобкова посочи, че кестенови насаждения има и в Берковица и Брежани, но са по-малко, затова и процентното съдържание на кестена в меда е по-малко. 

Другата паша, която успяваме да хванем при добри години е акациевата паша, но по-рядко. Периодът на цъфтене на акацията тук е такъв, че в повечето случаи е дъждовно и рядко се хваща. Медът ни е по-скоро горски и е чист, защото ние нямаме третиране на посевите, разказаха пчеларите. 

В района на Петрич има и сдружение на пчеларите с около 120 души в него. Сдружението се казва „Южна пчела“, разказаха семейството. 

Кестеновият мед е много специфичен, той е с карамелен цвят и леко горчив. Няма нищо общо с меда по другите части на страната. Може да се определи като бутиков мед, защото количествата са му малко. Ние нямаме възможността да извадим голямо количество, защото пашата е кратка. Кестенът цъфти максимум две седмици. Средно от кошер се вади между 10-15 килограма и самият мед точно заради това, че като вкус е по-различен и е малко като количество, е бутиков, разказа Гергана Джобкова. 

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:09 на 31.10.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация