site.btaВ продължение на десетилетия Ловеч е бил част от кожарската промишленост на страната

Кожарството е било сред от най-процъфтяващите занаяти в Ловеч. За широкото му развитие спомагат редица фактори като наличието на вода, осигурявана от река Осъм, масовата употреба на кожени изделия както от градското, така и от селското население. Благоприятно е и географското разположение на Ловеч, където се пресичат пътищата от Цариград, през Балкана за Дунав и от Дубровник, на Адриатическо море, през София, към Черно море. Градът е бил и производствен център за едър и дребен рогат добитък, разказа за БТА Ганчо Ганев, уредник в секция "Най-нова история" в Регионалния исторически музей (РИМ) – Ловеч. 

По думите му в северната част на България този занаят е разпространяван само в Габрово, Севлиево и Ловеч, а в Южна България – в Карлово.

Още преди началото на 20-те години на миналия век в Ловеч е имало много работилници за обработка и производство на кожи 

В Ловеч още преди началото на 20-те години на миналия век е имало много табахани - работилници, които се занимават с производството и обработката на сурови кожи, както и на кожени облекла. 

"Занаятът по тези земи е застъпен още по турско време, но точна датировка нямаме. Все още сред ловчалии съществува понятието "табахани" -  Табашкото поле, както и Табашка пещера, където са се съхранявали кожите", добави Ганев.

След настъпилите промени през 1944 г. тези работилници се обединяват в едно предприятие

След настъпилите през 1944 г. промени тези работилници се обединяват в едно предприятие. От април 1948 година то носи името Държавно индустриално предприятие (ДИП) "Петко Кунин", а през следващата година става известно с името ДИП "Велур" - Ловеч.

"Фабриката не е единствената в България, но през 80-те години става най-голямата в страната, защото не само че разполага с кадри, които са учили в кожарското училище, което е било тук - единствено на Балканите, но и развива своето производство. В предприятието се обработват и сурови кожи - ярешки, телешки, свински. Внасяли са и сурови кожи от бившия СССР, изнасяла се е готова продукция и за западните държави", посочи уредникът. 

ДИП "Велур" разширява своята дейност през 70-те и 80-те години, след като към него влизат работилниците в село Малиново и Угърчин. Във фабриката не само се обработват сурови кожи, но и започват да се шият облекла, ръкавици, елеци, пантофи, неща за широка употреба, което е масово застъпено по време на социалистическия строй в България. Отделно са се произвеждали стоки и предмети за износ, разказа Ганев. 

В предприятието по това време са функционирали следните цехове: кожарски - за обработка на сурови кожи от едър и дребен добитък, ръкавичарски цех, цех за производство на кожени облекла, цех за производство на домашни пантофи и калъфки за седалки на велосипеди и автомобили, цех за предмети за широка употреба, цехове за кожени облекла в Угърчин и Малиново. През 1961 година се обособява нов цех - за производство на чанти и колани.

Фабрика "Велур" през 70-те и 80-те години се превръща в най-големия производител на кожени изделия в България

Фабрика "Велур" през 70-те и 80-те години се превръща в най-големия производител на кожени изделия в България.

В началото на 80-те години на 20 век предприятието се насочва към внос на свински кожи и изнасяне на облекла от свински велур за СССР. Част от продукцията на кожарския цех се използва като полуфабрикат за конфекционните цехове, а друга част се предава на обувните предприятия. Половината от произведената продукция е предназначена за износ. По-големите потребители на артикулите с емблемата на "Велур" – Ловеч, са: СССР, Полша, Румъния, ГДР, Холандия, Дания, Белгия, Финландия, Швеция, ФРГ и Канада. 

Кадрите за фабриката са обучавани в единствения на Балканите Кожарски техникум

Кадрите за фабриката са обучавани в единствения на Балканите Кожарски техникум, по-късно преименуван на Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии "Марийка и Маринчо Караконови". Училището вече не съществува.

То е било построено на земя, дарена от Марийка и Маринчо Караконови. Мястот не е избрано случайно - там са били табашките работилници, за да може занаятът да бъде подсигурен с кадри, които да влязат директно в промишлеността. "Хората през 20-те години на миналия век са мислили за индустриалното развитие на Ловеч", посочи Ганев. Той добави, че училището е създадено преди завод "Велур" в следствие на развитието на табашкия занаят.

Обществено-икономическите и политически промени, настъпили в България след 10 ноември 1989 година, обаче дават отражение и върху дейността на "Велур". "Предприятието започва да запада, подобно на други в Ловеч. В момента то не съществува, разпродадено е. Голямото производство е ликвидирано, но все още има малки производители, които поддържат леко блещукаща слава на този занаят. Славата на "Велур" обаче все още съществува и се носи от поколение на поколение и дано да продължи така", добави Ганчо Ганев. 

Основните задължения на музея е да съхранява и опазва движими и недвижими културни ценности. "Благодарение на наши колеги, които са работили през 60-те и 70-те години на миналия век, в музея се съхраняват изключително ценни и важни експонати, свързани с производството на ДИП "Велур", например каталог от 1969 г., благодарение на който можем да се запознаем с модата по това време. Пазят се и различни видове кожи и кожени изделия - мъжки, дамски якета, кожени ръкавици, вратовръзки. Те са много ценни за нас, не само като историческа стойност, но и с това, че показват развитието на "Велур" по време на социалистическия период на нашата държава и неслучайно ще намерят видно място в бъдещата експозиция на музея, която се надявам тази година да бъде открита в нова сграда на Младежкия дом в Ловеч", каза още Ганчо Ганев.