site.btaДве нови пощенско-филателни издания бяха валидирани днес в Кюстендил

Две нови пощенско-филателни издания бяха валидирани днес. Събитието се състоя в сградата на художествената галерия "Владимир Димитров – Майстора" в Кюстендил. В употреба беше пуснато пощенско-филателно издание на тема "Български народни будители" – серия от две пощенски марки и специален пощенски печат. Марките са посветени на Яков Крайков и Христофор Жефарович, свързани с Кюстендилския край, което е и причината събитието да се състои в града.

Марките са с размер от 25/40 мм, а техниката на отпечатване е офсет/дигитален печат. Номиналната стойност на марките е 0,90 лв. и 1,35 лв., а тиражът им - 8 000 броя от всяка стойност. Художник е
проф. Виктор Паунов, един от водещите илюстратори в България.
 
Специалният пощенски печат беше предоставен за използване в Пощенска станция 2500 Кюстендил, за три работни дни, считано от датата на валидиране.

Новите издания баха валидирани от Пепа Маркова, главен експерт в дирекция "Пощенски услуги и логистика", и кмета на Кюстендил Огнян Атанасов. Историкът от Регионалния музей в Кюстендил д-р Явор Митов представи пред кюстендилската общественост двамата будители.

Историците смятат, че първият български печатар Яков Крайков е роден близо до град Колосия (Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица), че е потомък на свещенически род от древни времена и дълго време се е занимавал с изготвянето на черковно-богослужебни книги. Предполага се, че подготовката му като книжовник е станала в Осоговския манастир (“Св. Йоаким Осоговски"), сега в Крива Паланка (Р Северна Македония), който е бил българско книжовно средище. Във Венеция, столицата на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и известен като "град на книгите", Яков Крайков наследява печатница, където започва да печата първите кирилски книги. В послесловието на "Псалтира" си от 1569 г. Яков пише, че Кара-Трифун от Скопие е негов книжар и съдружник.

"Неговата дейност е революционна за времето си", каза д-р Явор Митов. "Той е наша кюстендилска гордост".

Христофор Жефарович е разделен от Яков Крайков с два века. Роден е в Дойран, в свещенническо семейство, и за разлика от Яков Крайков е монах. Бързо се прочува като зограф. В Белград създава собствена школа, където написва една "ерминия"( от гръцки език- обяснение, напътствие, описание) за младите зографи, в която има много философски смисъл. Освен зограф, Жефарович е учител и просветител.

С времето той се насочва към медогравюрата - за печатенето на различни щампи, за което се школува във Виена. Занимава се и църковна везба, отпечатва и книги като "Стематографията", издадена през 1741 г. във Виена, която е основата на българския и на сръбския герб.