site.btaАприлският брой на списание ЛИК беше представен онлайн в Националния пресклуб на БТА в Казанлък

Малко известен факт е, че в навечерието на първия полет в космоса с българско участие Георги Иванов посещава Паметника на свободата на връх Шипка, където със специален ритуал взима пръст и тя полита с него в капсулата на 10 април 1979 година. Това каза за БТА директорът на Националния парк-музей (НПМ) „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов по време на представянето на последния брой на списанието за изкуство и култура ЛИК - "Българската следа в космоса", което се състоя едновременно във всички пресклубове на агенцията. Със себе си в космоса Иванов взима и почва от връх Бузлуджа, както и от старата столица Плиска. 

Тези данни са открити от екипа на музея при подготовката на изложба, която беше представена в рамките на националното честване на Шипченската епопея и която имаше за цел да представи посещенията на всички чуждестранни и български космонавти на парк-музея и на Паметника на свободата, напомни д-р Ангелов. Той посочи, че голяма част от тях са съветски граждани, но сред тях са и двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров. 

Посещението на Георги Иванов е на 23 февруари 1979 година и той идва на връх Шипка със своя другар съветския космонавт Николай Рукавишников, който е и командир на полета. След като полагат венци в памет на загиналите за свободата на България, те извършват ритуала в близост до монумента, след което и на връх Бузлуджа. „Няколко седмици след драматичния полет, на 18 май 1979 година, двамата отново посещават Паметника на свободата, каза още д-р Чавдар Ангелов. По думите му те са посрещнати тържествено от стотици българи от региона, придружени са от представители на организацията „Интеркосмос“, отново полагат венци пред монумента, малко след това отново посещават района на връх Бузлуджа. „Нашите архиви и проучване показват, че в тази паметна за българската авиация и космонавтика година Георги Иванов още веднъж посещава Паметника на свободата в края на месец май, като и това посещение предизвиква голям медиен и обществен интерес“, посочи той. Д-р Ангелов подчерта, че изключително полезни за проучването са били данните, снимковият материал и бюлетините, които БТА е предоставила за ползване при подготовката на изложбата, и в тях е имало доста интересни детайли. “Tрябва да се подчертае, че както постиженията на Георги Иванов, така и тези, извършени впоследствие от Александър Александров, наистина са предизвиквали една експлозия от положителни емоции, защото с основание България трябва да се гордее, че е една космическа страна, и когато Георги Иванов за пръв път полита в космоса, България е шестата държава, която е изпратила свой представител извън орбитата на земята. Можем да се гордеем и да се надяваме, че в бъдеще космическите изследвания, които се осъществяват от институтите към БАН, ще продължат, а и ще дойде времето, когато за трети път някой наш сънародник ще се отправи към звездите”, коментира той. 

Не много известен на по-младите жители на Казанлък е и фактът, че градът има богата история в областта на авиацията, посочи директорът на Музея на фотографията инж. Стефан Папукчиев, който също беше гост на представянето. Той припомни, че именно в Казанлък е открита втората в страната фабрика за самолетостроене. През 20-те години на ХХ век се създава Държавната аеропланна работилница в Божурище, която е и първото самолетостроително предприятие. По-късно в страната са изградени още две фабрики за производство на самолети – Държавната самолетна фабрика в Ловеч и „Капрони Български“ в Казанлък“, напомни той. По думите му в Казанлък са конструирани около 20 модела самолети, от които 16 модела са произведени, а общо между 600 и 900 броя самолети са произведени в местната фабрика, напомни той. Екипът на фотографския музей е създал богата фотодокументална изложба, която представя историята на авиацията в Казанлък и съдържа материали от частни колекции, от фонда на културния институт и от архивите на Министерството на отбраната и на Военната академия „Г. С. Раковски“. Тя съдържа 36 пана с около 80 снимки и е показвана в над десет града в страната. В деня на 45-ата годишнина от полета на Георги Иванов - 10 април, фотографският музей получи и изключително ценно дарение, напомни още директорът му. Културният институт вече притежава оригинални фотоалбуми, запечатали дейността на самолетната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък, както и на „Капрони ди Милано“. 

Стефан Папукчиев призова всички казанлъчани, които имат фотографски свидетелства както от тази индустрия, така и от посещенията на космонавти в града, да ги занесат в Музея на фотографията. „Ако хората не желаят да ги дарят, нека ги донесат, за да ги сканираме“, каза още той и подчерта, че това е история, която трябва да се запази.