Връзката между литературата и киното е неоспорим факт, тъй като литературата е идеихранителницата на киното, от която то може да реализира своите визуални пиршества. Това споделиха пред БТА Петя Русева и Мая Мечева от Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“ в Кърджали. Двете бяха гости в пресклуба на БТА в родопския град по повод представянето на последния брой на списание ЛИК, посветен на десетата годишнина на фестивала „Синелибри“.
„Докато четенето на книга развива въображението на читателя и той има възможността да си представи героите и събитията според неговото светоусещане, то киното провокира рецепиента. Запознавайки го с гледаната точка на сценариста и режисьора, то му предоставя възможността да види произведението от различен ъгъл", сподели Петя Русева.
По думите на Мая Мечева тръпката на читателя да види в екранизация дадена книга се крие именно в това – да разбере чуждия прочит и да го сравни със своя.
„Понякога тази тръпка е съпроводена от чисто любопитство, изразяващо се в това как точно са показали историята, пречупена през тяхната призма, сценарист, режисьор и актьорски екип“, каза още Мая Мечева.
А на въпрос дали читателите коментират свои впечатления на екранизации на книги, и Мая Мечева, и Петя Русева отговориха положително. Те допълниха, че това се случва не само когато читателите са гледали филм, разпознавайки дадено заглавие, но и в обратния вариант – когато филмът ги е подтикнал към дадено произведение и коментарът винаги е доста емоционален.
А попитани за заглавие на книга, което би им било интересно да видят на екран, Петя Русева посочи романите „Ритуалът“ и „Грехът на Лилит“ на Радко Пенев, а Мая Мечева – „Слейд хаус“ на Дейвид Мичъл и „Пътят на лотоса“ от Хуанг Сок-йонг.
/РБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
