site.btaИсторици и музейни специалисти споделиха опита си и новите предизвикателства в музейната работа на конференция в Исперих

Историци и музейни специалисти споделиха опита си и новите предизвикателства в музейната работа на конференция в Исперих. Домакин на XVII-ти Есенни четения „Сборяново 2024" бе Историческият музей в лудогорския град.

„Музеите са място, в което хората се свързват по различен начин. Хората споделят общи интереси, страст и само по себе си това е вид социална дейност“, каза при откриването на форума под наслов „От находката до витрината“ директорът на Историческия музей Емилия Германова. Тя отбеляза, че според изследване на Мрежата на европейските музейни организации (The Network of European Museum Organisations – NEMO) музеите са определени като организации с принос за развитие на социалните ценности на европейските институти. Германова приветства участниците и гостите, сред които бяха и ученици от Профилираната гимназия "Васил Левски" в града, като отбеляза, че присъствието на младите хора в залата на Художествената галерия потвърждава ролята, която музеят в Исперих има за създаване на партньорства между институциите. 

Зам.-директорът на Историческия музей в Исперих Мария Николаева представи презентацията „40 години Исторически музей гр. Исперих – минало, настояще, бъдеще“. Тя разказа, че Историческият музей в Исперих е наследник на Околийско археологическо дружество „Хан Омуртаг“ от 1927 г. С откриването на уникалната Тракийска гробница при с. Свещари (1982) районът на Исперих става център на комплексни научни изследвания, вследствие на което от 21 май 1984 г. музейната сбирка получава статут на самостоятелен музей с първи директор Йордан Стефанов. През 1985 г. Тракийската царска гробница е вписана в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а културно-историческата зона, обхващаща местността Сборяново и територията между селата Малък Поровец и Свещари, е обявена  за Археологически резерват (1988 г.). 

„Всички ние, работещи в музея, сме наясно каква е нашата мисия, след като сме си отговорили на въпросите какво правим, защо правим това, което правим, за кого и как правим тези неща. И макар мисията да ни е една, ние изглеждаме по различен начин, защото имаме своята история, своите специфични колекции, своите общности и своите предизвикателства“, каза Мария Николаева. Тя отбеляза, че успехът на мисията на музейните специалисти обаче зависи от единните действия, съвместната работа и подкрепа. „На тези локални музейни форуми сме обединени от това да направим така, че културното ни богатство да бъде припознато и активно подкрепяно от различни общности на основата на споделени ценности. Да работим за това да изградим среда за общуване, в която аурата на автентичността, следите от миналото, запечатано в експонатите, наследените спомени и знанията, и посланията, оцелели в хода на времето да станат част от личен и обществено значим диалог и осмисляне“, отбеляза Мария Николаева.

В рамките на четенията бяха изнесени доклади от археолози и историци от музеите в Исперих, Разград и Варна, и от ИЕФЕМ БАН. Иван Попов от Варна говори за показателите за стабилност на България през ранното средновековие, а Теодора Василева от музея в Исперих - за движимите културни ценности от Археологическия резерват в Сборяново и района. Доклад за военния отчет и гражданската отбрана в Община Исперих в годините на социализма представи Благовест Банчев от Историческия музей в Исперих, а презентацията на неговия колега Георги Деков бе „От дарението до проекта - фонд Художествен на Историческия музей в Исперих". Във втория панел участваха представители на Русенския университет „Ангел Кънчев“, Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“.

Есенните четения се проведоха в рамките на Дните на културно-историческото наследство в Исперих. Тази година Дните преминават под знака на 40-годишнината на Историческия музей в лудогорския град. По традиция от 2005 г. като част от Дните на културно-историческото наследство се провежда и Панаирът на царевицата, по време на който могат да се видят различни атракции, възстановяващи стари автентични обичаи и дейности, свързани с царевицата.