site.btaДва зимни дъба на повече от 340 години са символ на Лудогорци и неми пазители на историята на исперихското село

Два зимни дъба на повече от 340 години са символ на Лудогорци и неми пазители на историята на исперихското село. Едното от дърветата се намира на пътя между Лудогорци и Голям Поровец, а другото е в двора на джамията. Според разказите на възрастни хора, дърветата са били част от голяма дъбова гора, която е обграждала селото, разказа за БТА секретарят на кметството Меличкан Мухарем. В миналото, когато двете махали на Лудогорци, наричано тогава Дурач, са били едно селище, горите са заемали площ от 10,800 дка. Голяма част от тях впоследствие са включени в резервата „Воден“, а друга са последователно изкоренявани и превърнати в обработваеми земи. 

Дъбовете-столетници са обявени за защитени природни обекти, те са добре запазени, разказа Мухарем. Тя отбеляза, че разразилата се в края на миналата година силна буря в селото е нанесла поражения на вековния дъб в двора на джамията. Състоянието на дървото е проверено от еко експерти и след предписания пречупените клони са отстранени. 

По данни на стари хора джамията в селото е построена около 1868/1869 г. В непосредствена близост до мюсюлманския храм е църковната камбана. В Лудогорци църква не е построена. До тоталитарния период, християнското население е използвало храма в село Голям Поровец. Там са извършвани кръщенета, венчавки, оттам е идвал свещеник за траурните ритуали. Към края на 70-те години църковната служба е преустановена и църквата затворена. В днешно време малкото останали християни в селото използват църквата в Исперих, но камбаната в Лудогорци бие на всеки празник, обясни секретар-библиотекарят Наталия Ганева. Тя добави, че в селото християни и мюсюлмани живеят заедно сплотено и в сговор, както е било винаги. Заедно посрещат делниците и празниците, радостите и скърбите. Никой не се оплаква, че ходжата пее или, че камбаната бие, добави Ганева.

Тя разказа, че според изследване на местния общественик и краевед Пройно Цонев, първият писмен документ за Лудогорци датира от 1573 г. Това е данъчен регистър, в който са вписани имената на овцевъдите Курт Али Дуракча, Пир Назър Дуракча и Турканда. От презимето на първите двама произлиза и наименованието на селището – Дурач. В превод от турски „дурак“ означава спирка, а дуракча се превежда като човек, живеещ близо до спирка. Тази хипотеза свързва името с място за почивка по пътя Разград – Силистра. Тук, край голямо дърво, след пет часа път спирали керваните за почивка. Това място било наричано дурак – спирка. Според други предания на това място идва старец, който започва да вари кафе на керванджиите, наречен по-късно Дурак деде, което в превод означава дядото на спирката. През различните периоди административният статут на селото е различен. От 1969 г. Дурач се числи към новосформирания Разградски окръг. С указ на 16 май 1981 г. името на селото е преименувано на Лудогорци.