site.btaНеобходима е нова политика, за да може обектите в «Сборяново», високо оценени от света, да бъдат съхранени и показвани на широката публика, смята проф. Диана Гергова

Необходима е нова политика, за да може обектите в «Сборяново», високо оценени от света, да бъдат съхранени и показвани на широката публика, смята проф. Диана Гергова
Необходима е нова политика, за да може обектите в «Сборяново», високо оценени от света, да бъдат съхранени и показвани на широката публика, смята проф. Диана Гергова
Снимка: Мехмед Азиз/БТА, архив

И международната награда, и интересът на най-авторитетни наши колеги към откритията ни, както и фактът, че  Археологическият резерват «Сборяново» е поставен и от Министерството на културата на първо място по значимост сред българските  резервати, показват, че е необходима нова политика и управление, за да могат уникалните му старини, високо оценени от света, да бъдат съхранени и показвани на широката наша и световна публика. Това каза за БТА проф. Диана Гергова.

На проведения неотдавна XX конгрес на Международния съюз за праисторически и протоисторически науки към ЮНЕСКО в румънския град Тимишоара проф. Гергова получи наградата „Археологически изследвания“. Темата на конгреса беше „Интердисциплинарност в археологията“, а отличието ѝ беше връчено за направените в «Сборяново» открития.

„От 40 години проф. Гергова и нейният екип извършват новаторски разкопки в резервата Сборяново и разкриват безценна информация за археологията на Желязната епоха на Балканите. Благодарение на техния труд са разкрити едни от най-емблематичните паметници на тракийската култура, показано е тяхното универсално значение“, се казва в мотивите на организацията.

Археологът сподели, че наградата е признание за усилията й и за нейния всеотдаен интердисциплинарен екип. Тя обясни, че в «Сборяново» е разкрита уникалната по своята планировка духовна и политическа столица на гетите Даусдава (Градът на вълците). «През годините чрез прилагането на всички най-модерни методи в областта на геофизиката, геотехниката, палеосеизмиката, археоастрономията, антропологията и химията разкопките ни бяха възможно най-прецизни и така извлякохме всички скрити за окото данни за културата, вярванията и знанията на гетите“, посочи проф. Гергова.

Тя добави, че значимостта на откритията в «Сборяново» е и едно от основанията в Исперих преди седмица, между 4 и 8 октомври, да бъде проведена международната конференция на тема «Тракия между Изтока и Запада през античността“. Акцент е поставен именно върху ролята на земите на Североизточна Тракия, с колоквиум за културните взаимовръзки и обмен в древна Тракия чрез преоценка на понятието "имитации". Тя е организирана от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ и Университета в Лорен, Франция от професорите Иво Топалилов и Алиенор Солас, и Историческия музей в Исперих. 

„Конференцията бе посветена на паметта на проф. Оливие Пикар, един от активните поддръжници на траколожките проучвания по света. Това бе повод и да припомним началото на изследванията в „Сборяново“, свързани с ранните години на тракологията и Програма „Гетика“. Световно известни изследователи от Белгия, Франция, Швейцария, Чехия,  Гърция изнесоха интересни приносни доклади и посетиха част от откритите в „Сборяново“ паметници - светилището на Камен рид, елинистическият град Хелис, текето на Демир баба, монументалните гробници“, обясни проф. Диана Гергова. 

Тя допълни, че откритията в „Сборяново“ свидетелстват за изключително високите знания и духовност на гетите, създали уникални творения в архитектурата и в торевтиката, по-късно имитирани в съвременния им елинистически свят.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:59 на 09.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация