site.btaВ материалния свят, в който живеем, изкуството се оказва спасителен остров, убедена е Теодора Николова от Исперих

В материалния свят, в който живеем, изкуството се оказва спасителен остров, убедена е Теодора Николова от Исперих
В материалния свят, в който живеем, изкуството се оказва спасителен остров, убедена е Теодора Николова от Исперих
Теодора Николова

В материалния свят, в който живеем, заобиколени от лицемерие и елементаризъм, изкуството се оказва спасителен остров, на който си почиваме, зареждаме с енергия и дообогатяваме вътрешния си свят. Това каза в интервю за БТА творецът Теодора Николова от Исперих. Днес, 9 май, от 17:30 часа в зала 1 на Народно читалище „Съзнание – 1891“ в лудогорския град е премиерата на новата й книга „Дозичка надежда в картини и слова“. Това е третото литературно предизвикателство за нея след поетичния й опит, наречен „Алманах на моята душа“ и книгата й „Вдъхновение, родено от болката“. Литературната среща ще бъде съпътствана с изложба с творби на авторката. Тя е известна още със самобитното си приложно изкуство, автор е на много самостоятелни изложби в Исперих, Разград и региона. 

По думите на Николова вдъхновението при нея се оказва постоянен спътник през целия й досегашен живот. Относно написването на новата си книга сподели, че е била провокирана от тежкото време, в което живеем. Тя добави, че за да продължи човек да бъде творец, в днешно време се изисква най-вече постоянство, труд, щипка талант, ум, мъдрост, доверие към себе си и другите, любов към изкуството и постоянна концентрация.

„Колкото повече човек твори, толкова повече развива своята креативност, раздвижва мозъка, развива въображението и възпитава труд и постоянство“, допълни Николова.

 

Следва пълният текст на интервюто:

 

Много хора в региона знаят коя е Теодора Николова, но как бихте се представили пред аудитория, която въобще не ви познава? 

- Бих се представила като приложник, самоук художник и разказвач на истории с четка и перо. Така бих искала да се обрисувам с няколко думи най-точно и кратко. Обичам изкуството, досега с природата и изразявам себе си по този артистичен начин. Симбиозата от мои картини и разказани истории на белия лист се надявам да успеят да посеят емоция в читателя.

 

Предстои премиера на новата Ви книга „Дозичка надежда в картини и слова“. Разкажете малко повече за нея, откъде тръгна всичко и какво Ви вдъхнови?

-Вдъхновението при мен се оказва спътник почти през целия мой живот. Може да бъде провокирано от чувство, случка, житейска ситуация, разочарование, най-вече емоция. Относно предстоящата премиера на новата ми книга „Дозичка надежда в картини и слова“, искам да споделя, че бях провокирана от тежкото време, в което живеем. Отвсякъде ни обсипват с негативни новини, напрегнато ежедневие, безпаричие, стрес, болести - все неща, които тровят душите и мислите ни. Затова подготвих нещо като „дар“ към всички читатели, облечен в ярки краски, сладък вкус, есенция лимонена кора и аромат на надежда. А надеждата трябва да присъства неотлъчно във всеки един момент от нашия живот. 

 

Какво визира заглавието?

-В думата "дозичка" влагам идеята, че и малкото може да е достатъчно, стига да го оценим подобаващо. А надеждата може да е с големина на грахово зърно, а защо не и с размерите на канара. Зависи кой колко ще поиска с душата си. А относно картините – те само дообогатяват написаното.

 

Кои са трите думи, които най-точно описват книгата според вас?

-На този въпрос ще отговоря с мотото в книгата ми:

„Обичам да изливам душата си в цветни краски и искрени слова. Подарявам ви дозичка надежда, красота и любов – все тъй нужни за сърцата неща“. Това са трите думи – надежда, красота и любов.

 

Читателите живеят множество животи чрез книгите, които четат, но и книгите се променят в зависимост от това какво открива в тях читателят. Как си представяте читателите на „Дозичка надежда в картини и слова“ и има ли нещо, което бихте искали да знаят, преди да отгърнат първата страница?

- Читателите според мен са най-важният коректив относно успеха на книгата и съответно възприемането на твореца. Всяка една книга е като пътуване в душата на човека, а читателят е в ролята на пътешественик. Колкото повече непознати и заинтригуващи са местата, в които попада четящият човек, толкова по-удовлетворен ще се чувства авторът. Още от заглавната корица може да се усети нежността и излъчването на илюстрираната от мен млада дама с притихнало в унес нежно лице, с фон на люляк, нежни цветни елементи и кацнала на рамото й пеперуда. Бих искала по този начин да създам топло усещане, позитивно настроение и ведри мисли у всеки, докоснал се до книгата.

 

А какво искате да остави книгата у читателите й след затваряне на последната страница?

- Много бих искала след прочитането на книгата у читателя да се загнезди една богата палитра от чувства, усещане на аромати, звуци и вибрации, и един вид стимул за сетивата. Надявам се да предизвикам и възхищение от няколко вдъхновяващи истории за силата на човешкия дух, безграничната воля за живот и победа над собствените си възможности. Всичко около нас е енергия, а аз бих била удовлетворена, ако поне малко съм успяла да трансформирам тази енергия в положителни и зареждащи емоции.

 

Известна сте със самобитното си приложно изкуство и сте автор на много самостоятелни изложби в Исперих, Разград и региона. Кое Ви подтикна да изберете света на изкуството?

- В необятния свят на изкуството попаднах неслучайно. От малка имах афинитет към творенето с ръце, но едва по-късно, в по-осъзната възраст постепенно започнах да влизам в различни сфери на приложното и изобразителното изкуство, ставаше поетапно и колкото повече неща създавах, толкова по-нахъсана и любознателна се усещах. Изкуството е моят катализатор в живота, дори и в ежедневието. Тук ръцете и сърцето са свързани неразривно и творенията, които изработвам, носят също частичка от мен самата. Смело мога да кажа, макар, че звучи пресилено, че всичко сътворено е създадено с любов и го обичам като мое дете. Затова и вярвам, че творецът трябва да влага винаги ум, креативност и добра мисъл. Иначе не би се получило. Ако дете възкликне, че нещо е много красиво или възрастен човек ми засвидетелства уважение от благодарност, тогава аз се чувствам безкрайно удовлетворена и щастлива. Няма по-голяма морална награда за мен от това изживяване.

 

Как съчетавате хобито си и писането на книги? 

-Щастливи и облагодетелствани са хората, успели да превърнат любимото си хоби в професия. И при мен се получи така. А съчетанието между хоби и писане се осъществи по съвсем нормален начин. Дойде си от самосебе си. Ту рисувам картина и после понаписвам нещо, или разказите се допълват с визуална интерпретация. Но вплитането на тези две творчески насоки ме допълват и дообогатяват моето амплоа на вечно търсещ, експериментиращ и вдъхновен по природа човек. С една дума – съчетавам словата и картините успешно.

 

Има ли интерес към приложното изкуство в днешно време според Вас?

- За изкуството винаги трябва да се намира време, защото то ни носи удоволствие за очите, храна за душата, усещане за красота и вдъхновение. В материалния свят, в който живеем, заобиколени от лицемерие и елементаризъм, изкуството се оказва спасителен остров, на който си почиваме, зареждаме се с енергия и дообогатяваме вътрешния си свят. Единият от разказите в книгата съм нарекла „Ръкотворството - ваксина за душата“. В този ред на мисли изкуството би играло ролята и на ваксина – срещу болести, лоши помисли и един вид изчистване на душите ни.

 

Какви качества трябва да развива един творец, за да бъде търсен от клиенти и ценители?

- За да продължи човек да бъде творец в днешно време, се изисква най-вече постоянство, труд, щипка талант, ум, мъдрост, доверие към себе си и другите, любов към изкуството и постоянна концентрация. Колкото повече човек твори, толкова повече развива своята креативност, раздвижва мозъка, развива въображението и възпитава труд и постоянство. При себе си забелязах, че през годините се научих да отварям сетивата си, да развихрям въображението си и да намирам радост в малките наглед неща. Колко пъти през деня човек би се загледал по усмихната физиономия, би чул лястовича песен, би усетил аромат на люляк, би обърнал внимание на цъфнала роза или на допира от галещите дланта ни слънчеви лъчи. Това са малките удоволствия в душата на твореца, които помагат за процеса на претворяване. Клиенти и ценители – тези две понятия трябва да се припокриват. Не ми звучи добре клиенти. Ценител е този, който усеща, вижда и цени красивото. А ръчният труд сам по себе си е по-трудоемък, по-скъп и би трябвало да е по-високо оценяван. Благодарна съм на всеки ценител на ръчно сътвореното, който се е върнал отново при мен. Това означава, че съм оправдала доверието му.

 

Какви са настоящите Ви проекти и плановете за най-близкото бъдеще?

- В момента имам поръчка от фирма за изработване на рекламни материали в доста голямо количество, така че лятото ще е оползотворено. А що се отнася до новия творчески проект – от няколко месеца подготвям изложба (единадесета поред), в която за пръв път ще изложа тъкани стенни пана. Ще открехна завесата и ще споделя само името на изложбата „Багри от фолклора“. Ще бъде цветно, битово, българско… 

/РИ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:29 на 15.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация