site.btaВ хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия започна второто издание на Фестивала на везбеното и тъкаческото изкуство

В хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия започна второто издание на Фестивала на везбеното и тъкаческото изкуство
В хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия започна второто издание на Фестивала на везбеното и тъкаческото изкуство
Снимка: Марина Петрова/ БТА

В хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия започна второто издание на Фестивала на везбеното и тъкаческото изкуство, организиран от читалище „Надежда“, Регионалния исторически музей и Община Велико Търново.

Фестивалът „Времето, изплетено в шевици, извезано в дантели“ през тази година събра майстори на ръкоделията от цялата страна, както и гости от село Бранещи в Румъния. В двора на хана „Хаджи Николи“ се състоя изложението базар „Шарен свят“, в което, освен насладата от цветовете на шевиците, дантелите, плетивата и плъстените изделия, гостите се включиха във фолклорен празник. Възпитаници на Професионалната гимназия по моден дизайн представиха дефиле на съвременни дрехи, съчетани с шевици и мотиви от миналото.

Акцент в празника беше носия със сокай. Това е част от българската носия. Смята се, че сокаят е днешна реминисценция на болярската корона, каза за БТА заместник-директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Миглена Петкова. Пред гостите на фестивала беше представена красивата носия, съхранявана в музея, характерна за района на Килифарево и Елена.

Възстановката на килифаревския сокай с неговата дървена структура, богати нанизи, бродерии и седефени пафти е дело на етнолога Светослав Петров от Историческия музей в Елена. Той разказа, че носията е битувала до първата половина на 19-и век. След това е било забранено да се влиза със сокай в църквите. Ако забраната бивала нарушена, носията принудително се сваляла и разсичала от специално оставен да бди за изпълнението на заповедта стражар. Причината за това била, че заради богатата украса на сокаите са се увеличавали фамилните дългове. Изработката на носията е струвала около 3000 гроша, което според изчисленията на историците в днешни цени се е равнявало на около 1200 лева. Изработката на един сокай е струвала приблизително колкото една годишна учителска заплата през 19-и век, уточни етнографът.

В рамките на фестивала в музея „Сарафкина къща“ във Велико Търново бяха представени сокаи от различни краища на България с беседа за техните специфики, водена от д-р Миглена Петкова.

Участниците във фестивала ще се включат в традиционния празник Еньовден, който по традиция ще започне в ранните сутрешни часове на 24 юни на площада на Самоводската чаршия.

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:49 на 18.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация