site.btaНовата такса „битови отпадъци“ е основното предизвикателство пред общините – скача между три и осем пъти, каза кметът на Димитровград Иво Димов
Предстоящото приемане на нова такса „битови отпадъци“ от първи януари 2025 година е най-голямото предизвикателство пред българските общини. Това каза в интервю за БТА по повод 77-годишнината от основаването на Димитровград кметът на общината Иво Димов, който е и заместник председател на Националното сдружение на общините в Република България. По негови разчети, в зависимост от района, нейният размер ще скочи между три и осем пъти. В същото време общините нямат данните и базата, върху която да направят изчисленията за новата ставка по най-справедливия начин.
Подобряването на инфраструктурата в общината е едно от най-положителните неща през последната година, смята Димов. За пример той дава завършването на парка „Марица“ и на Културния дом „Химик“. Димов изтъква, че за него най-важна е оценката на гражданите за направеното. По отношение на липсата на големи инвеститори през последните години Димов посочва, че условията за това са изчерпването на кадровия ресурс на областта, но Димитровград е отворен към всяко едно инвестиционно намерение.
Инвестиционната програма на общината за тази година е изпълнена на 70 процента, информира още Димов. Работи се усърдно и по един от приоритетите на администрацията – малките населени места. Преодоляна е кризата в общинската болница „Света Екатерина“, като за първа година дружеството е на печалба. В ход е осъществяването и на втори пореден проект за подобряването на качеството на въздуха в града и общината чрез подмяна на старите отоплителни уреди на твърдо гориво с еко съобразни.
Следва целият текст на интервюто.
-Г-н Димов, Димитровград отбелязва 77-годишнината от основаването на града. Какво от случилото се в общината през последната година може да оцените като най-положително?
-За мен и за гражданите на общината подобряването на инфраструктурата е едно от най-положителните неща. Това, което има отношение към средата, в която живеем всички. Безспорно завършването на парк „Марица“ е един от най-отчетливите в този период примери и аз изключително много се радвам, че успяхме да оживим един от емблематичните паркове на града. Не знам дали имате наблюдения, но там се разхождат, спортуват и се наслаждават на парка десетки, стотици наши съграждани, и то ежедневно. Друг пример е Културният дом „Химик“, който е част от културната ни инфраструктура и който успяхме да завършим през тази година. Предстои държавна приемателна комисия, тоест издаването на Акт 16, след който общината ще назначи екип от хора, които да се занимават с менажирането на този обект, за да можем наистина да създадем условия за хората, които искат да развиват и имат нужда от различни културни потребности и да го напълним със съдържание. В самия общински център изградихме над 10 километра улици, тротоари, направихме и реновирахме детски площадки. Смея да отбележа, че е много трудно да се работи в условията на постоянно променящи се правителство и забавен държавен бюджет, но смятам, че с екипа ми се справяме чудесно. Не на последно място, за мен най-важна е оценката на гражданите и се надявам тя да е положителна.
-Няколко години поред Димитровград бе на челните места в страната по привличането на външни инвеститори. Като че ли в последните няколко години този процес се позабави?
- Определено има обективни обстоятелства това да се случва. Кадровият ресурс на работещите в региона е до голяма степен изчерпан. Инвеститорите се интересуват на първо място от този показател. За няколко години ние успяхме да привлечем големи инвеститори, които работят не само с хора от Димитровград, а и от цялата област. Отварям скоба и казвам, че едно от големите предприятия на територията на общината в момента търси около 500 човека от цялата област, за да може да отговори на новите договори, които е сключило. Относно предпоставките мисля, че те са създадени и ние като местна власт винаги сме отворени към всеки един инвеститор, който има интерес. Създали сме необходимата основа и се надявам този процес да се развива в следващите години след като, разбира се, политическата обстановка в страната се успокои.
-Вие сте и заместник председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Какви са предизвикателствата пред българските общини в новия Програмен период на ЕС и новия подход в Програма „Развитие на регионите“ в Интегрираните териториални инвестиции. На какви средства ще разчита Димитровград през периода?
-Ние вече преполовихме новия програмен период и забавянето по отношение на реализацията на дейностите, свързани с новите програми, е меко казано, притеснително. Знаете, в 2027 година ние трябва да сме приключили, това е deadline на всички оперативни програми. А ние влизаме в 2025 година само след няколко месеца. Това, което зависи от нас, ние сме го направили – одобрено е така наречената концепция за Интегрирани териториални инвестиции. Стойността на заложените в нея проекти е над 58 милиона лева. Но правя едно уточнение, че концепцията сама по себе си не одобрява самите проекти – тепърва те трябва да бъдат внасяни, оценявани, да се кандидатства по тях по съответните програми. Именно това е притеснителното – че сме преполовили програмния период.
Според мен основното предизвикателство пред българските общини за този мандат, освен новия програмен период, по-скоро е формирането на новата такса „битови отпадъци“, с която ще се сблъскаме реално само след броени дни. Знаете, че през март месец кабинетът Денков прие една наредба, с която ще има нови изчисления на такса „битови отпадъци“ от първи януари 2025 година. Наредбата дава няколко възможности на общините да вземат решения чрез Общинските съвети. Но, общо взето, тази наредба прехвърля топката към общините и ние започваме да се чудим а как най-правило да определим налога.
-В същото време общините не са готови?
- Общините нямат данните и базата, върху която да направят изчисленията по най-справедливия начин. Според новата методика, замърсителят трябва да плаща. Имаме три опции, върху които да стъпим, но реално погледнато ние нямаме данни нито за работещи предприятия, нито за брой наети служители… Изпратили сме писма до Националната агенция за приходите, до Националния осигурителен институт и дотук. Всъщност това, според мен, ще изкриви до голяма степен изчисленията на новата такса „битови отпадъци“, като на места ще има между три и осем пъти увеличение на плащането на годишна база от страна на битовите потребители, а това е много притеснително. Според мен държавата трябваше да разработи единен механизъм, чрез който да даде възможност да се вземат конкретни решения, съобразено със спецификата по места. До октомври месец трябва да сме приели нова Наредба, за да влезе в сила тя до края на ноември и началото на декември, и тогава Общинският съвет да приеме новата методика, новия начин на изчисляване на такса „битови отпадъци“. Политическата обстановка в страната обаче допълнително забави решенията по места. След няколко дни ще имаме среща с вицепремиера и министър на финансите по темата и се надявам да бъдем чути, защото за съжаление има страшно много неуредици по такса „битови отпадъци“. Това ще рефлектира главно върху кметовете, които са най-близко до хората.
-Какъв е напредъкът по тазгодишната инвестиционна програма на общината?
-Това, което е заложено в капиталовата програма на общината, в момента се изпълнява в срокове. Миналата година финансовото министерство прие решение, с което ако общините не успеят да усвоят в рамките на календарната година предоставените им капиталови средства, те трябва да бъдат върнати в края на годината. Което не е много правилно, защото изпълнението на определени дейности може да бъде съпътствано с куп проблеми, включително обжалване на процедурите. Останаха няколко улици, които трябва да изпълним, и три двора на детски градини, където ще бъдат изградени съвременни модерни съоръжения, за да могат децата да играят.
- В предишно интервю за БТА посочихте, че развитието на малките населени места в общината и съответно общинската пътна инфраструктура ще бъдат акцент в задачите на местната администрация. Постигнато ли бе това?
-Работим много усилено. Завършихме пътя от село Радиево до селата Малко и Голямо Асеново, за който път успяхме да осигурим необходимото финансиране в размер на над пет милиона лева. Изпълняваме дейности в редица малки населени места, където от години е нямало мащабни инвестиции. Разбира се, при 25 населени места това е трудно това да се случи бързо. Тук искам само да поясня, че например ремонтът на главната улица в село Скобелево, което има 350 жители, ремонт, който включва подмяна на подземна инфраструктура - изграждане на нов водопровод, асфалтиране, смяна но бордюри и тротоари, е близо 800 000 лева. Тоест, ако трябва да сметнем в няколко села, подобна инвестиция чисто аритметично струва страшно много. Заложили сме в инвестиционната програма ремонт на няколко важни отсечки между селата Добрич – Крум, Горски извор – Ябълково и други, тоест работим активно в тази посока, но резултатите идват бавно. Приоритетно инвестираме в по-натоварени пътища, свързващи населени места с по-голямо население.
-В началото на тази година община Димитровград остро възрази в протестно писмо срещу обстоятелството, че само две жилищни кооперации от общо 56 подадени са одобрени за саниране по Националния план за възстановяване и устойчивост. В крайна сметка какво се случи?
- Блоковете си останаха два. По втората покана, в която има 20 процента съфинансиране от живущите, те са три. Хората успяха да се организират и да съберат необходимите средства и да бъдат одобрени. Това е една от болните ми теми и едно от големите сътворени безумия от управляващите. Не само аз, доста колеги възразихме. Продължавам да твърдя, че можеше да се измисли по-добре работещ механизъм, преди да стартира програмата. Например на съответните области или региони да им бъден даден определен ресурс и конкуренцията да бъде вътре в тях, а не да се разпределя на базата на кандидатстващи сдружения от цяла България и да има диспропорции с общини, които имат по 50-60 одобрени многофамилни жилищни сгради. За съжаление, тези наши протести останаха без резултат. Уверението от Министерството на регионалното развитие бе, че ще преразгледат класирането и подадените предложения, но реално към този момент кой знае каква промяна няма.
- Продължават случаите, макар и не толкова чести, на обгазяване на въздуха на Димитровград със серен диоксид. Има ли възможност за генерално решение, а не палиативни мерки? В същото време е в ход надграждане на вече изпълнен проект за подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво с екосъобразни?
- Ние сме активни по темата и това, което зависи от нас го изпълняваме. Тук е моментът да кажа, че компетентните органи, които са отговорни за качеството на въздуха, не само в Димитровград, са Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда и Регионалните инспекции по околната среда и води. На общините са отнети правомощията и механизма за контрол върху целия този процес. Програмите, по които общината може да бъде бенифициент, не позволяват интервенция върху стопански и промишлени субекти. Също като гражданите и аз искам ние и децата ни да дишаме чист въздух.
Относно другите мерки, правим всичко възможно за подобряваме средата на въздуха в града. В миналия програмен период реализирахме екологични дейности, най-мащабната от които бе подмяната на битови отоплителни уреди на дърва и въглища с екологично съобразни такива. Благодарение на усилията ни по проекта почти 3000 домакинства подмениха своите уреди. В настоящия програмен период по програма „Околна среда“ отново спечелихме проект със същата насоченост, чрез който с ресурс от 16 милиона лева ще продължим тази дейност, по която още толкова домакинства ще имат възможност да се възползват от средствата. Димитровград е една от първите общини, които успешно завърши първия етап и в момента тече обработка на всички подадени документи, след което ще обявим процедура за избор на изпълнител, като се надявам в следващите месеци да започне реалното изпълнение на дейностите по проекта. Наред с това сме защитили и 3,5 млн. лв. за реализация на зелени мерки в градска среда, които отново имат отношение към подобряване качеството на въздуха.
- Може ли да се каже, че кризата с общинската болница „Света Екатерина“ вече е преодоляна?
- Категорично да. И съм особено щастлив, че в последните няколко години успяхме заедно с ръководството на болницата да направим всичко възможно тази криза да остане в историята. За първа година МБАЛ „Св. Екатерина“ от повече от 20 години отчита положителен финансов резултат. Това, което стои като задача пред нас в момента, е да акцентираме върху привличането на млади кадри, като дадем възможност те да започват работа в общинската болница, защото и най-добрата апаратура, и най-модерната сграда без лекарите вътре е неизползваема.
-Вашето послание към жителите на града и общината за празника на Димитровград?
-На първо място да са здрави. Вярвам, че хората в Димитровград носят един специфичен несломим дух, завещан им от първостроителите на града. Нека са позитивни и вярват в това, което правят.
/ТТ/
news.modal.header
news.modal.text