site.bta„Албена“ е един от най-ярките примери за архитектурата като изкуство и за културата на почивката в България, каза Кирил Вълчев

В деня, в който отбелязваме 55-та годишнина на курортния комплекс „Албена“, представяме броя на списание ЛИК на БТА, чието наименование е абревиатура от „Литература, Изкуство, Култура“, посветен на „Албена" като един от най-ярките примери за архитектурата като изкуство и за културата на почивката в България. Това каза при представянето на списание ЛИК генералният директор на БТА Кирил Вълчев в курортен комплекс „Албена“. 

Той допълни, че представянето е на покрива на един от новите хотели на курорта – „Амелия“ с изглед към петкилометровия плаж, а хотелът е пример за непрекъснатото развитие на ваканционното селище. 

„Днес БТА организира именно в „Албена“ заключителна конференция на проекта в партньорство с Европейската комисия “Европа на Балканите: Общо бъдеще”, на която обявихме следващия подобен проект отново в партньорство с Европейската комисия - „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, с който си за поставяме цел да бъдат представени общите знания и умения, чрез които народите на Европа се сближават, като акцентът ще бъде поставен не само върху получаваните от България и останалите балкански страни средства от кохезионните фондове на ЕС, а и върху приноса на страните от Балканския полуостров към развитието на ЕС, както и конкретно на българския принос за Европа“ каза още Кирил Вълчев. 

Генералният директор на БТА каза също, че „Албена“ е пример за такъв принос в модерната европейска архитектура, но и принос в европейската „цивилизация на отдиха” по израза на френския социолог Жофроа Дюмаздие, с нова характеристика - именно масовият сезонен извънградски отдих, който стимулира една вторична курортно-туристическа урбанизация.

Според Вълчев самото списание ЛИК е пример за такъв принос в европейската култура. От този месец изданието на БТА има и нов облик - резултат на проведен конкурс за ново графично оформление, в който участваха студенти от Националната художествена академия, каза той.

В тематична хронология изданието през юли проследява какви новини за курорта „Албена“ присъстват в архивните бюлетини и емисиите на БТА. Публикации за него се откриват още в средата на 60-те години на миналия век, когато идеята за подобно туристическо място за първи път започва да се обсъжда. Изграждането на комплекса, откриването му на 24 август 1969 г. и развитието му през годините са теми, които са отразявани от журналистите на БТА и акценти от тях присъстват на страниците на списанието, допълни Вълчев. 

Той резюмира и съдържанието на този брой на списанието като посочи, че в него е публикувана и първата кореспонденция на БТА за новооткритата „Албена“ от 24 август 1969 г., която е озаглавена „Нов бисер на Добруджанското Черноморие“. „В архивите на агенцията откриваме разказ как този ден на плажа са стъпили първите летовници, които били от Чехословакия  - електротехникът Станислав Кумох и Елена Мюлерова, подкарала водно колело“, каза генералният директор на БТА. 

„Във въведението към броя пише за пет урока, свързани с „Албена“ - условно по един за всяко от изпълнилите се пет десетилетия на „Албена“. А за половината години от шестото десетилетие на курорта накрая може да добавим нещо, което не се учи, защото може да бъде само интуитивно усетено отвъд разума - като шесто чувство“, коментира Вълчев.

Първият урок идва от историята - трябва да помним, че България има традиции, на които може да стъпва в много области на живота, включително при изграждането на места за почивка. Вторият урок е, че българите имаме обективни основания за самочувствие в много области на живота, включително с курортите в страната, подчерта генералният директор на БТА.

Третият урок от разказа за „Албена“ в този брой на ЛИК е, че курортната урбанизация може да бъде цялостна и в хармония между природа и архитектура. Именно затова в новината си от откриването на този образец на българския архитектурен модернизъм БТА го определя като „най-оригиналният наш курортен комплекс”, а в следващите страници на ЛИК един от неговите строителите инж. Светослав Георгиев нарича облика на „Албена“ „класика” като цитира професора си по архитектурно проектиране Марковски, който казвал, че типичното за удачната архитектура е когато искаш нещо, да внесеш или нещо да махнеш, но все не става, разказа Кирил Вълчев. Четвъртият урок, по думите му, е, че българите можем да съхраняваме и развиваме постигнатото.

Петият урок е за посланията чрез медиите, носещи отговорността да показват онези предимства на България, които, стъпили на традиция и самоуважение, българите сме открили, създали, съхранили и развили. Затова с опита от своите вече 126 години БТА започна да организира два пъти годишно форуми за обсъждане на конкретните послания от България в началото на летния и на зимния туристически сезон с представители на държавни и общински институции, туристически бизнес, медии, неправителствени организации, учени и експерти. Петото издание в края на този месец май беше именно в „Албена“, където обединяващото послание стана „В България си желан!” - подходящо за конкретния летен туристически сезон на фона на много места, в които гонят туристи, протестират срещу тях, увеличават всевъзможни такси, налагат ограничения“, допълни Кирил Вълчев. 

От 55-те години на „Албена“ да прибавим нещо за „шестото чувство”, тъй като на човека никога не са му стигали разумните аргументи, за да прави избор в живота. А „Албена“ вече 55 години е избор за преживяване на милиони хора, сред които на мен самия. Можем да търсим различни обяснения за това, каза генералният директор на БТА.

Кирил Вълчев допълни също, че преди 55 години на 20 юли 1969 г. за първи път човек стъпва на Луната - Нийл Армстронг с космическия кораб „Аполо 11“, изглежда подходящо за каламбур от типа „55 години - за първи път на Луната и Албена”; 55 години от първите полети на самолетите „Конкорд” и „Боинг 747” позволява аналогии като „Албена - 55 години полет”. Към тези размисли можем да добавим и Йордан Йовков, чиято Албена дава името на нашата „Албена”, който описва героя в едноименните пиеса и разказва за Нягул, че „Само, когато е с Албена, у него се събужда друг човек — влюбен и дори нежен”. Точно така, вече 55 години „Албена” също събужда други човеци - влюбени и нежни“, допълни Вълчев и завърши с думите на Недялко Йорданов пред списание ЛИК: „Тя така и си остана за мен един любовен символ“. „Недялко Йорданов, макар и да признава, че никога не е бил в „Албена” - написва песента, своеобразен химн на курорта. Песен, в която има лунна любов, знак от небето, вълна, светлина. Песен, в която се признава, че има граница, отвъд която е необяснимото как става съдба нашата „Албена“ в нас“, завърши генералният директор на БТА.