site.btaПриложение за пространствена локация на производителите на храни в общините Троян, Априлци и Угърчин ще заработи от 1 юли

Приложение за пространствена локация на производителите на храни в общините Троян, Априлци и Угърчин ще заработи от 1 юли
Приложение за пространствена локация на производителите на храни в общините Троян, Априлци и Угърчин ще заработи от 1 юли
Снимка: Петя Славова

Приложение за пространствена локация (ГИС система) на производителите на храни - земеделски производители, места за хранене и други в общините Троян, Априлци и Угърчин ще заработи от 1 юли. Това съобщи доцент Петя Славова от катедрата „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в отговор на запитване на БТА.

Приложението е разработено благодарение на усилията на екипите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „Местна инициативна група - Троян, Априлци и Угърчин“ (МИГ- ТАУ). Двете организации участват в европейски проект RUSTIK, в който са включени 12 страни членки на Европейския съюз, Великобритания и Сърбия. 

Специфичното и новото в подхода на RUSTIK е, че той работи на принципа на партньорските двойки, изискващ от всяка страна – участник в проекта, да осигури сътрудничество между един академичен партньор и един местен партньор - представител на местните общности в селските райони. В България това партньорство се реализира между СУ „Св. Кл. Охридски“ и МИГ-ТАУ и прилежащите му общини. В работата си екипът на проекта използва интерактивния метод на т.нар. „живи лаборатории“, който предполага всяко решение  да бъде обсъждано с участниците-практици, разказа доц. Славова.

Проектът е финансиран от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ на Европейската комисия и е с продължителност от 4 години. 

Целта на проекта е да подпомогне местните общности в селските райони и взимащите решения на различни нива (местно, областно, национално) нива, така че да изградят по-добри стратегии, инициативи и политики за развитие на селските райони. 

„Избраните общини кореспондират с профила на трите типа селски общини, които имаме в България: индустриален тип (Троян), туристически ориентиран (Априлци) и доминиран от развитието на селското стопанство (Угърчин). Територията на МИГ-ТАУ представлява такъв микс от различни селски райони. Нашата задача е да намерим нещо, което ги обединява и да регистрираме данни, с които да покажем как може да се насърчи териториалното им развитие, въпреки различията. Такава обща тема се оказаха храните, към които причисляваме и напитките“, каза доцент Славова.

Тя обясни, че е търсено онова конкретно нещо в общините, което има потенциал за развитие, но той не е напълно използван и са необходими данни, за да бъдат разработени по-конкретни и различни мерки, политики и подходи. 

„Знаем от регистрираните данни, че екологичните и климатични проблеми се усещат, но все още не са сред основните проблеми, които изпитват хората във всекидневието си. Не беше новина за нас и че през последните 20-22 години община Троян се е обезлюдила с 25%, Априлци с 33%, а Угърчин с цели 46%. Основният проблем е социално-демографски. За разлика от времето преди 1989 г., когато населението на селските райони е задържано по изкуствен начин в селските райони, чрез т.нар. жителство, ограничения при кандидатстване в университет, задължителна заетост в малки производствени цехове, селско стопанство и търговия и други подобни мерки, днес не можем да задържим механично хората в малките населени места. Това може да стане само чрез създаване на възможности за развитие. В RUSTIK решихме да проверим дали и как храните представляват подобен ресурс за развитие“, каза доц. Славова.

Демографската ситуация в тези три общини се дължат най-вече на изходяща миграция. Тя е крайният резултат от дълго продължаващи процеси, свързани с неформални икономически практики като например, разликите между реалното и формалното заплащане, разказа доцентът. Свързана е и с недостатъчните възможности за развитие.

„Искахме да тръгнем не толкова от проблем, колкото от ресурс, съществуващ в региона и да разберем дали и как той се използва за развитие на хората и бизнесите, на териториите. Има някаква енергия в храната, която вълнува младите и това беше допълнителен аргумент да се насочим в тази посока“, каза Славова.

Като част от експеримента, провеждан от българската „жива лаборатория“ в RUSTIK, екипът решава да направи три неща. 

Първо, изработва ГИС система, за да се даде пространствена видимост на местните, регионални храни и да се покаже на местни и посетители какво и къде се произвежда в региона. Регистрират се различни данни за животновъдни обекти, производители на фермерски храни, местни пазари и местни производители, ресторанти, къщи за гости, биологични фермери, пчелари, кланици, дестилерии (казани) за ракия, преработвателни предприятия. В ГИС са включени всички производители от региона на Троян, Априлци и Угърчин, които са регистрирани в Българска агенция по безопасност на храните.

За да регистрира и верифицира данни, с които да захрани ГИС системата, и за да я представи на участниците в хранителната система, екипът на RUSTIK провежда дълбочинни интервюта с производители на храни в Троян, Априлци и Угърчин.

Информация за тази система ще се разпространява онлайн, но и физически – в туристически обекти. Наличните храни ще бъдат обособени по категории и посетителите на ГИС системата ще могат да намират информация за местните производители. От своя страна, производителите, които желаят ще имат възможност да управляват информацията, налична за тях в системата.

Второто нещо, което проектът се опитва да направи, е свързано с тестване на възможността за превръщане на териториите на общините в регионални брандове чрез местната храна. В момента Троян и Априлци имат свои марки или брандове, съответно – „Троян - Сърцето на Балкана“ и „Априлци – Душата на Балкана“. Според регистрираните данни тези брандове носят ползи на общините под формата на данъци, които регистрираните там фирми плащат, но не носят ползи на самите бизнес предприятия. „Похвално е, че е поставено началото на политиките, чрез които населените места да се превърнат в марка. Необходимо е тези политики да се доразвият и надградят, за да носят практически ползи на отделните бизнеси. Местните храни и бизнес сътрудничествата, които се създават заради тях са начин да се доразвият териториалните политики на общините“, смята Славова.

„Два ресторанта станаха партньори на RUSTIK. Тези ресторанти се съгласиха да запознаят клиентите си със своите местни доставчици и да обозначат храни, които произвеждат с местни доставки като регионални. Искаме да събудим любопитството на клиента, който да се запита дали храната му е приготвена с местни храни и евентуално да закупи и той от тях, да знае къде да ги намери", допълни тя.

Третият компонент включва  т. нар. „визуална социология“ - посещение на пазари и фестивали с цел да се открие как местните храни се вписват във фестивалната култура.

„На територията се връщат млади хора, които имат желание да се занимават с храни и го правят. Открихме успешни примери. Тези хора копират практики, които са научили от бабите си, но и елементи, които са видели в Италия или Испания. Срещат обаче необичайни спънки и се питат, например: „Защо ми е разрешено да слагам зеленчуци в сандвичите, които приготвям, а не ми е разрешено да продавам салата. Нямам право.“ Необходима е промяна на политиките, за да се свърже по-добре местната храна с хората, за да я използват, за да развиват себе си и територията, с която са се идентифицирали, смята доцент Петя Славова.

С изработването на ГИС картата екипът се надява да покаже местните храни и въпреки бюрократичните спънки, да събуди идеи за развитие – на хората и на територията.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:19 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация