site.btaЗапочва изследване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика

Започва изследване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика
Започва изследване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика
Професор Людмил Вагалински (вляво) посреща професор Филип Мачев (отдясно), който е в Градски исторически музей Петрич, за да разгледа античните находки, открити при разкопките в Хераклея Синтика. Предвижда се професорът да направи изследване, което да определи произхода на мрамора, от който са изградени находките.

Започва изследване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика. Професор Филип Мачев, който е специалист по изотопно датиране и геохимична характеристика, е на посещение в Градски исторически музей-Петрич, за да разгледа статуите и другите ценни находки, открити по време на разкопките в античния град. 

"Това са уникални неща. Просто понякога не ни стига въображението... за всякакъв вид дейности, как са успявали да постигнат такова съвършенство, такава полировка. Впечатлен съм, въпреки че още не съм разгледал всичко, но са уникални неща", каза за БТА професор Филип Мачев.

"Това посещение е опознавателно, за да се запозная с обектите, тъй като всички методи за изследване са деструктивни. Т.е. трябва да се извлече парче от обекта, който се изследва с общо тегло около пет грама, за да се използва за различните изследвания. За това трябва много внимателно да се подхожда към тези обекти, да се вземе проба от задната част на плоча или от задната част на постамента на скулптурата, така че да се нанесат минимални щети", обясни проф. Мачев.

Той посочи, че един от вариантите за изследване на мрамора е т.нар. петрографско изследване. При този вид проучване се извлича късче от скалата и се прави полирана пластинка. Скалата се изтънява до дебелина 0,03 милиметра и в резултат става прозрачна и може да се види дали в нея присъстват минерали, които са много дребни или в малко количество и не могат да ги видят макроскопски. Този вид анализ позволява освен това да се установи т.нар. структура, тоест взаимоотношенията между минералите в скалата. "Това е сериозен деструктивен метод, тъй като трябва една плочка с размери, например три на два сантиметра", поясни още професор Мачев.

Другите два метода за изследване се отнасят към геохимичните методи за изследване. Единият е определяне на стабилните изотопи на въглерода и кислорода.

"Мраморите са изградени от минерала калцит и когато е образуван на дъното на водния басейн, той е съхранил в себе си това количество изотопи на кислорода и на въглерода, което е било в океанската вода. В геоложките епохи количествата на тези изотопи са се променяли - в различните водни басейни те варират и можем по този начин да сравняваме мраморите в находките с тези, които се разкриват на повърхността тук в района. Този метод не е много надежден, тъй като ако скалата, след като е образувана, е била подложена на някакво термично въздействие или хидротермално, тоест ако през нея по пукнатини са текли горещи разтвори, най-обикновена гореща минерална вода, те могат да променят съдържанието на въглерода и на кислорода", посочи специалистът.

Друг метод, който ще позволи да се направи анализ на мрамора на древните находки, е определяне на т. нар. начално стронциево отношение - отношението на изотопите на стронция. Професор Филип Мачев разказа, че когато е образуван на дъното на басейна, калцитът е запечатал в себе си това начално отношение, което е било в океанската вода. Според него има достатъчно много изследвания как се е променяло това стронциево съотношение по време на геоложката история на земята. 

"Мраморът е метаморфна скала. Първоначално той е бил варовик - седиментна скала, образувана на дъното на воден басейн. Когато този варовик попадне в условия на повишена температура и налягане, той започва да се метаморфозира, да се променя и да се превръща в мрамор. Затова, казано на геоложки език, прототипът на мрамора е карбонатна седиментна скала", добави той. Според проф. Мачев, ако има възможност за отчупване на късчета от находките, изследването ще се направи в Софийския университет. Изотопните изследвания на въглерода и на кислорода ще се направят в Природонаучния музей в Берлин. А за началното стронциево отношение най-вероятно ще използваме лабораторията на университета в Женева, отбеляза изследователят.

"Засега имаме обещанието, че 10 проби могат да се анализират безплатно в Берлин. Цената, ако се направи изследване на по-голям брой находки, е девет евро за един анализ", съобщи професор Филип Мачев.

Проф. Филип Мачев  е роден в град Свищов и живее в България. Членува в Българското геологическо дружество. Завършва висшето си образование през 1982 година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност "Геология". Специализира изотопно датиране и геохимична характеристика в Женевски университет.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:14 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация