На добрите учители, обучението във Варненската астрономическа обсерватория и самоподготовката отдават успеха си учениците Светослав Арабов и Антон Стоянов, които се завърнаха съответно със златен и бронзов медал от третото издание на Младежката международна олимпиада по астрономия и астрофизика в Катманду. Те бяха подготвяни за участието си от д-р Ева Божурова от Астрономическата обсерватория във Варна, Захари Дончев от Института по астрономия към БАН и Никола Каравасилев от София.
Пред БТА двете момчета споделиха, че на състезанието е имало близо сто участници от 19 държави. Дванадесетте задачи в теоретичния кръг не са били толкова сложни, с някои изключения, но предизвикателството е, че се решават само за четири часа, което е твърде кратко. Нямаш време за проверка, надяваш се да не си направил грешки. Това е най-големият проблем на това състезание, да си бърз и точен колкото можеш, казаха те. В състезанието има и практически кръг, в който са работили с телескоп и с карти, в които са намирали и разпознавали обекти.
Арабов е отговорил на всички теоретични казуси и са му останали само пет минути до финала. На няколко е имал грешки, които на места са му коствали половината от точките. Пропуснал съм невероятно прости неща от бързане, а не от незнание, обясни той. В крайното класиране той има 243 от 300 възможни точки. По-добър от неговия е само резултатът на младеж от Чехия, който е 258 точки.
На олимпиадата в Непал се връчват по няколко отличия. Златните медали са осем, петнадесет са сребърните и тридесет бронзовите, но не е лесно те да се заслужат, обясниха варненските състезатели. Всички петима представители на българския отбор са медалисти и по среден резултат нашият отбор е втори след индийския, който има по-малко представители.
Попитан какво му дават медалите, Светослав Арабов, който е носител на много отличия, отговори, че наградите не са важни за него, но ходи на състезания, защото му харесва и задачите са му забавни като пъзели. Според него обаче истинската астрономическа работа е различна от тази на олимпиадата. Там данните са дадени точно, докато при реалните наблюдения те са с грешки, които ти се стремиш да намалиш колкото може повече и в това се изразява истинската научна работа, обясни ученикът.
Арабов и Стоянов са в девети клас на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна. Казват, че допълнителните уроци по физика и астрономия не ги затрудняват много. Всяка седмица имат школи в обсерваторията, ходят на летни лагери и задължително отделят време за самоподготовка в къщи. Арабов учи интензивно английски, но за Стоянов е било по-трудно миналата година, защото е започнал да изучава немски език за първи път и това е изисквало отделянето на повече време. Сега им предстои подготовка за националния кръг на младежката олимпиада по астрономия и ако се представят добре, догодина пак ще участват в международната, но вече за младежи над 16-годишна възраст.
И двамата споделиха, че смятат да станат инженери. Искат да изработват по-съвършени уреди, които да помагат на физиците да наблюдават явленията с по-малко грешки. За обучението в училище казаха, че биха желали учебниците по физика да са написани на по-достъпен език, защото сега трудно се разбират. Те работят извънкласно с по-стари помагала, съчинени от същите автори, които имат по-разбираем стил. Според Стоянов за обучението по природни науки трябва да се въведат много повече практически упражнения, защото е добре да видиш и пипнеш това, което учиш, а не само да си го представяш. По думите им в тяхната гимназия нагледното обучение се развива през последните години.
/ТС/
news.modal.text
