site.btaОтбелязват се 200 години от началото на църковно-националното движение, свързано с Враца и Димитър Хаджитошев

Отбелязват се 200 години от началото на църковно-националното движение, свързано с Враца и Димитър Хаджитошев
Отбелязват се 200 години от началото на църковно-националното движение, свързано с Враца и Димитър Хаджитошев
БТА, Враца (17 октомври 2024) Регионален исторически музей - Враца. Снимка: кореспондент на БТА във Враца Лиляна Рашкова

Днес, по повод 200 години от началото на църковно-националното движение, свързано с Враца и врачанинът Димитър Хаджитошев, се провежда тържествено честване в Регионален исторически музей – Враца, съобщават от институцията. От там допълват, че гост лектор ще бъде проф. дин. Вера Бонева. Участници в честването ще бъдат и ученици Професионалната гимназия „Димитраки Хаджитошин“ – Враца и школа за таланти „Амадеус арт" – Враца.

Събитието е тази вечер в залата на Художествената галерия в музея, а входът е свободен. 

Издигането на Враца като важен стопански, политически и просветен център в края на XVII и началото на XIX в. намира израз и в борбата на българския народ за самостоятелна църква, сочи справка на отдел „Справочна“ в БТА, чрез три издания*. Врачани стават инициатори на борбата срещу гръцките владици. По този начин от 20-те години на XIX в. нататък историята на българското църковно-национално движение е тясно свързана с името на града. 

Наличните сведения сочат като пръв открит конфликт с църковно-национален характер противоречията между първенците и владиката на Враца през 20-те години на XIX в., факт, който е от безспорно значение не само за историята на града, но и за общата национална история на България.

На врачани принадлежи, както се изразява Й. П. Георгиев в книгата си „Град Враца. Принос към историята му, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1904 г.), „палмата на първенството за повдигането на църковния въпрос“. 

Преходът към организирано църковно-национално движение продължава десетилетия и преминава през поредица от местни конфликти между български първенци и гръцкото духовенство.

Като начало на тези конфликти се посочват врачанските събития от 1824 г., когато местните чорбаджии, под ръководството на Димитраки Хаджитошев, настояват гръцкият владика Методий да бъде заменен с българина Гаврил Бистричанин. Причината за конфликта е нареждането на Търновския митрополит Иларион Критски за събиране на 7 гроша извънреден данък под формата на еднократна помощ. Този акт предизвиква широко недоволство сред българите в подчинената на Търновския митрополит епархия. Освен това моментът за такъв протест е твърде благоприятен, тъй като турците, след избухването на гръцкото въстание, са враждебно настроени срещу гърците. Като се позовават на султански ферман, в който се регламентира процедурата по събирането на данъци от страна на духовната власт, врачанските първенци решават да се възползват от възникналата ситуация и да злепоставят не само Методий, но и Иларион Критски. Уверени в своята победа, те влизат в преговори с Гаврил Бистричанин и му предлагат да го издигнат за врачански епископ.

Врачанските събития имат драматичен финал.

Инициаторите са арестувани, а на 24 юни 1827 г. Димитраки Хаджитошев е екзекутиран във Видин, обвинен, че поддържа тайни връзки с Русия и че подстрекава българите към непокорство и бунт. Целта обаче, макар и наполовина, е постигната – Методий е отстранен от заемания пост. Подобен характер имат скопските събития от 1825 г., когато местният чорбаджия Хаджи Трайко настоява за отстраняването на гръцкия владика. През 1827 г. конфликтна ситуация с търновските чорбаджии създава митрополит Иларион Критски. Две години по-късно се надигат самоковските първенци срещу владиката Игнатий.

Посочените събития не могат да се приемат за начало на организирано църковно-национално движение, тъй като чорбаджиите се стремят да заменят „непослушните“ гръцки владици с „послушни“, пък били те и българи. В тези спорове с гръцкото духовенство местните първенци не търсят подкрепата на българския народ, а се домогват преди всичко до благоволението на висшите турски сановници. И все пак припламването на първите искри показва появата на една нова, и при това трайна тенденция, чиято насоченост и крайна цел изкристализира ясно с напредването на новите процеси и с укрепването на българското национално съзнание.


*В справката са ползвани изданията: 

Град Враца. Принос към историята му, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Й. П. Георгиев, 1904, с. 54

История на град Враца, Васил Харизанов, София 1976, с. 211-234

История на Българското възраждане, Иван Стоянов, Велико Търново, 1999

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:57 на 29.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация