site.btaАрхеолози търсят финансиране, за да продължи проучването на селищна могила на 7000 години в Русенско

BOBSTH 10:57:00 08-03-2013
AM1056BO.001
Русе - разкопки - селищна могила

Археолози търсят финансиране,
за да продължи проучването на селищна
могила на 7000 години в Русенско


Русе, 8 март /Мартин Пенев, БТА/
Археологът Димитър Чернаков от Русенския
исторически музей заяви, че проучването на селищна могила край
русенското село Бъзовец трябва да продължи заради ценната й
археологическа стойност. За да продължат изследванията обаче е
необходимо финансиране. "Трябват близо 10 000 лева, за да
продължим разкопките и се надяваме да намерим спонсор", каза
Чернаков.
Разкопките на селищната могила, която е на
7000 години, започнаха миналия юли, за да се спаси могилата от
разрушаване, тъй като попада в земеделски терен и повърхността й
се обработва постоянно, уточни археологът. Той обясни, че
според наредба от 1962 година всички надгробни и селищни могили
са паметници на културата от национално значение. Затова без
знанието на археолог повърхността им не трябва да се нарушава, а
това не е спазвано 20 години, алармира Чернаков. Той добави, че
русенският обект е регистриран като такъв от 1993 година.
Сезирали сме Министерството на културата и
очакваме свикване на комисия в София, която да направи оглед и
могилата да спре да се обработва, обясни Чернаков. Идеята е да
спасим това, което е останало, отбеляза археологът като изтъкна,
че до момента са открити близо 80 находки.
От научна гледна точка най-ценни са плочка със
седем отвора, която вероятно е имала култово значение. Открити
са и фигурки, които маркират праисторическото облекло. Една от
най-интересните находки обаче е свързана с археоботаничния
анализ, който е направен на растителни останки в една от
сградите. Оказва се, че там има останки от ечемик, дрян, дива
слива, както и от билката лудо биле, наричана още "беладона",
уточни Чернаков.
"Тази билка съдържа атропин, което я прави силно
токсична и много опасна и смъртоносна. В древността тя е била
използвана за разкрасяване при жените, което е доказано при
археологически разкопки в Месопотамия. Ако тази билка се вземе в
допустимите количества, тя разширява зениците, като по този
начин жените са вярвали, че изглеждат по-красиви. Интересното е,
че тази грижа за външния вид може би не идва от Месопотамия, а
2000 години преди това - от нашите територии, което доказваме с
археологически данни, разказа археологът. Корените от растението
се взимат за разкрасяване, а в селищната могила ние намерихме
семена. Това означава, че тази билка вероятно е била отглеждана
и е част от тяхното градинарство", обясни Чернаков.
През миналото лято в селищната могила, която се
намира непосредствено до река Баниски Лом, са открити останки от
две сгради и част от разрушена укрепителна система. Могилата
представлява натрупани останки от няколко селища едно върху
друго от времето на ранната и средна каменно-медна епоха - 4800
- 4550 г. пр. Хр.. Тя е на площ от 3,9 дка. Диаметърът й е 77
метра и е с височина от 3 метра.
Откритата първа сграда е имала колово-плетена
конструкция, измазана от двете страни с глина. До тази постройка
от северната страна е имало долепена втора такава, а размерите
й на този етап не могат да бъдат установени, тъй като нейните
очертания излизат извън границите на проучваната площ от 120 кв.
метра. Сградата е имала същата конструкция като първата, но е
била двуетажна. Върху пода на втория етаж са били открити
няколко натрошени съда и находки от керамика. И двете сгради са
били унищожени от пожар.
В югоизточната периферия на селището е открита
ивица от разрушена фортификация с дължина 14 метра и ширина 3
метра. Изградена е от необработени каменни блокове с различна
големина и форма. Тя е била откъм незащитената от реката част на
селището. Стената е по-ранна от двете сгради и вероятно
хронологически се отнася към началния период от развитието на
селището. В близост до нея са открити бойни принадлежности -
каменни топки, костени и каменни брадви.
Ситуациите са свидетелство за протекли тук
бурни събития в началото на петото хилядолетие пр. Хр..
Придошлото население в района на днешна Североизточна България
през ранната каменно-медна епоха е било принудено да изгражда
първите за епохата укрепителни съоръжения с цел защита от
вражески нападения от страна на местното заварено население.
Материалите, събрани до момента, могат да бъдат отнесени към
раннохалколитната култура "Боян - Видра" и среднохалколитна
"Боян-Спанцов", обясни Чернаков.
В могилата са били открити още находки от
керамика, кост, камък, мидени черупки - антропоморфни и
зооморфни фигури, сечива за ежедневни нужди, накити и предмети с
култово предназначение.
По думите на Чернаков за първи път в селищна
могила в Русенско има свидетелства за класически ранен халколит
/4800-4600 години пр. Хр./. "Това е липсващото звено на
русенската праистория, което започнахме да изследваме и трябва
да продължим", заяви археологът, който е научен ръководител на
проучванията. Научен консултант е доц. д-р Явор Бояджиев от
Националния археологически институт с музей при БАН.
Проучванията миналото лято са се осъществили с финансовата
подкрепа на община Две могили. /МП/

/АМ/