site.btaНа кино

BOBSTH 06:30:00 24-05-2013
AM1314BO.003 06:30
Мелник - кино

На кино
някога
в Мелник


Мелник, 24 май /Емил Михайлов, БТА/
На кино някога в Мелник. Ако ти се иска да научиш
и тази история, заедно с много още любопитни неща за миналото и
днешния ден на това прелестно градче-музей и
архитектурно-исторически резерват, скътано сред уникалните
пясъчни мелове - тези чудновати земни образувания, каквито
другаде в България не се срещат, може да посетите къщата на Илия
Гърчев - превърната в малък музей на киното.
Седмото изкуство е част от семейната история на
Гърчеви и прави сериозен Илия, натъжава го, но и разпалва
спомените и родовата му гордост. Покойният му баща - Кирил
Гърчев, е първият кинооператор в Мелник, където филми от две
десетилетия не се прожектират.
"Баща ми посвети голяма част от живота си - цели 40
години, на професията кинооператор в Мелник, разказва за БТА
Илия. Започва през 1953 г. да прожектира филми и да обикаля
Мелнишко с подвижното кино. Много труден му беше животът с това
кино в годините назад. Имаше села, а нямаше пътища, нямаше и
ток. А за да върви машината, ползваше агрегат. И така, товари
машината и агрегата - кога на каруца, кога на мулета, кога на
автомобил - според дестинацията, и тръгва".
Празник било за хората когато дойде киното.
Гледали да приключат с низането на тютюна лятно време и да
отидат на кино. Някои с фенери пристигали от махалите в тъмното,
така се прибирали и след филма. Кирил Гърчев опъвал на въженце
с халкички екрана - бяло платно два на три метра, зареждал
филма и прожекцията започвала. Голям примитивизъм, но хората се
радвали, били щастливи.
Буден човек е бил Кирил Гърчев. С кино се
захванал случайно, след среща с кинаджии, дошли да прожектират
тук. Имали проблем с паленето на агрегата, Кирил им помогнал.
Срещата се оказала съдбоносна. Будният младеж проявил интерес
към занаята, който му легнал на сърцето и киното изпълнило
живота му.
Документацията, съхранена в дома на Гърчеви,
показва какви филми са прожектирани, колко прожекции са
направени, колко са били зрителите, продадените билети. В
по-късно време по селата вече имали собствени киномашини,
филмите взимали от кинефикацията в гр. Сандански. Обикновено
репертоарът предлагал съветски, индийски, български филми,
френско, италианско и друго европейско или американско кино.
Естествено Кирил Гърчев и колегите му кинооператори в
Благоевградско се радвали, когато дойде някое хитово заглавие.
Десетки са афишите на филми, които е запазил Илия
Гърчев, някои от които баща му сам рисувал или дописвал. В
къщата е извадил на показ и "Славянка"-та - една от старите
киномашини от 1965 г., на които Кирил Гърчев е прожектирал.
Апаратът е български, а върху лентата, поставена и сега на
апарата, се чете заглавието "Полицаят и полицайките" - една от
известните комедии от 80-те години на миналия век с участието на
гения на френската кинокомедия Луи дьо Фюнес.
Всичко това не може да се използва сега, но си
остава ценен музеен експонат, който да напомня за отминалите
времена, коментира Илия Гърчев. Други две по-модерни киномашини,
събират прах в един ъгъл на читалището "Емануил Васкидович"
вече двайсетина години, след като и киното в Мелник било
закрито. Там и кинокабината е като изтърбушена, след като преди
време кандидат да прави тук художествена галерия започнал уж да
преустройва помещението, но нищо не довършил и оставил след себе
си само разруха.
Киносалоните се пълнеха с хора тогава, връща отново
назад лентата на спомените Илия Гърчев. Тогава киното беше на
почит, беше забавление, култура, възпитание. А хората от тази
професия са един вид народни будители. Киното носи култура,
познание, обогатява, разкрива нови светове, възпитава и
подрастващите, и възрастните, продължава разсъжденията си Илия
Гърчев.
В Мелник идвали големи актьори като Джоко Росич, Невена
Коканова и други ярки български звезди, беше като малък Холивуд,
снимаха се много филми, спомня си Илия. Например "Селцето" на
Иван Терзиев се снима и през четирите годишни времена - пролет,
лято, есен и зима с автентична атмосфера, разказва той.
Имаме прекрасни български филми, категоричен е Илия
Гърчев, който не по-малко от баща си е заразен от любов към
киното. А "Време разделно" е направо шедьовър на българската
киноиндустрия, с прекрасни актьори, с прекрасен гардероб,
уникален реквизит, пали се Илия. Снимки са правени и тук, в
Мелник, в Кордопуловата къща, и в околностите, и на Роженския
манастир. Имам снимки от декора там, сам съм си ги правил. На
поляните пред Роженския манастир направиха много голям декор.
Покривът беше от тикли - каменни плочи, докараха ги чак от
Гоцеделчевско, от 70 километра. Беше прекрасен декор. А филмът е
уникален, който го е гледал, го знае, разказва Илия.
Гърчев показва оригинален афиш на тази
класическа българска кинопродукция. Разказва, че по онова време
е бил таксиметров шофьор и е имал удоволствието да общува с
кинаджиите. Затова сред многото интересни експонати по стените
на малкия му музей на киното има и два бутафорни ножа. След края
на снимките на "Време разделно" помолил реквизиторите да му
оставят за спомен тези оръжия, които пази като скъпи реликви. С
преклонение говори за режисьора и сценариста Людмил Стайков и
оператора Радослав Спасов, за целия екип от големи таланти,
направили този прекрасен филм.
Да обикаляш селата, да радваш хората с изкуство като
киното - това си е будителство, обръща отново погледа си Илия
Гърчев към снимката на бащата - мъжа с открития поглед и
артистичното излъчване, с мустаците, високото чело и дългата
бяла коса. /ЕМ/

/АМ/