site.btaОбилен дъжд попречи за масови прояви по случай 24 май в

BOBSTH 12:35:30 24-05-2013
RM1235BO.026
Силистра - 24 май

Обилен дъжд попречи за масови прояви по случай 24 май в
Силистренско


Силистра, 24 май /Пеню Николов, БТА/
Обилен дъжд попречи за масови прояви по случай празника на
светите братя Кирил и Методий в Силистра.
В някои общини тържествата бяха проведени през последните
два дни.
Трима педагози от Силистренска област получиха почетната
грамота "Неофит Рилски" на Министерство на образованието,
младежта и науката: Камен Димитров Неделчев - директор на
професионална гимназия по механизация на селското стопанство "Н.
Й. Вапцаров" в с. Средище, община Кайнарджа, Недка Николова
Русева - директор на Ресурсен център за подпомагане на
интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със
специални образователни потребности в Силистра и Тодорка
Славова - директор на ОУ "Св. Климент Охридски" в с. Проф.
Иширково, Силистренска община.
Традициите на просветното дело в Силистренско са
многолетни.
Край силистренското село Цар Асен е намерен и един от
най-ранните кирилски надписи у нас- от края на девети и началото
на десети век.
През 1890 година в Силистра е открито и педагогическо
училище.
Според исторически свидетелства още през 1857 година
Силистренско има училище, наречено на светите
братя-просветители - училището в с. Калипетрово. Доказателство
за това е запазеният училищен печат, върху който са изобразени
църквата и училищната сграда с кацнал на покрива петел - символ
на пробудата. Някои изследвачи предполагат, че това е първият
училищен печат в България.
В селото става и една трагикомична случка, свързана с
първото честване на празника на славянските просветители преди
сто и петдесет години, на която издаваният от Драган Цанков в
Цариград вестник "България" посвещава три публикации.
Според покойния краевед Вълчо Радев, когато на 11 май 1860
година българите в Силистра и селата около града решават да
отбележат Деня на славянските просветители за пръв път, някой си
Язаджи Георги ги наклеветява пред пашата, че ще "повдигнат бунт
срещу Високото правителство". Като знак за бунта клеветникът
посочил биенето на черковните камбани. Пашата нарежда да
затворят в конака първенците на българското население. В
околните села са изпратени заптиета да арестуват свещениците,
които дават съгласието си на 11 май да се бият камбаните на
църквите. Един от тях е поп Чока от съседното на Силистра село
Калипетрово . Като разбира, че ще го арестуват, той получава
разрив на сърцето и умира. Оттогава българите от този край
започват да наричат Кирило-Методиевия празник и Попчоков.

/РУМ/