site.btaНЧ „Добри Войников-1856“ – Шумен: Спомен за Тончо Жечев
НЧ „Добри Войников – 1856“ кани шуменци на среща-разговор по повод 95 години от рождението на големия писател, хуманист и литературен критик Тончо Жечев
На 31 октомври, четвъртък, от 18.00 часа в зала „Сава Доброплодни“ на читалището в навечерието на Деня на народните будители проф. Добрин Добрев, проф. Христо Трендафилов, проф. Младен Енчев и доц. Юрий Проданов ще говорят за Тончо Жечев като учен, изследовател и общественик, силно привързан към родния край.
Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 г. в Дивдядово. Завършва гимназия в Шумен, право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, аспирантура в Академията за обществени науки в Москва. От 1963 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, а от 1974 до 1982 г. – негов директор. Доктор на филологическите науки, професор по „История на новата българска литература“ в Шуменския университет от 1985 до 1990 г., член-кореспондент на БАН. От 1990 г. е главен редактор на сп. „Септември“, което през 1991 г. се преименува на сп. „Летописи“.
Организаторите на срещата припомнят, че през 1999 година Тончо Жечев е удостоен и със званието Почетен гражданин на Шумен за изключителен принос към българската литература и наука като литературовед, литературен критик, историк на Българското възраждане и есеист.
Тончо Жечев е член на Съюза на българските писатели (1970). Член е на Съвета на Международната организация „Св. Кирил и Методи“ (1991). От 1992 г. е председател на Фондация „Св. Стефан“ и председател на комисията по игрално кино към Националния филмов център. Участва в Съвета за национално развитие при президента Петър Стоянов и в Обществения съвет на фондация „Отворено общество“ (1997). През 1998 г. е част от Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от квотата на президента.
Автор е на над 700 публикации – литературна критика, есеистика, фолклор, народопсихология, философия, история и др., сред които са произведенията: „Съвременни образи и идеи“ (1964); „Идеи на прозата“ (1967); „Критически погледи“ (1971); „Българският Великден или страстите български“ (1975 с 6 издания до 1995); „Литература и общество“ (1976), „История и литература“ (1979), „Род и родно място“ и „Историята и теориите на един Пигмалион“ (1983); „Митът за Одисей“ (1985); „Лебедът и смъртта“ (1993); „Какво иска свободата“ (1999). Много от книгите му са преведени на руски, немски и полски език. Публикува студии за български писатели, статии и есета в различни области.
/СТГ/
news.modal.header
news.modal.text