site.btaОбщина Видин: Жителите на село Градец отбелязаха 173 години от въстанието в Северозападна България

По традиция честването в памет на загиналите в Пашапетковата размирица, както местните хора наричат въстанието, се проведе в местността „Драката“. То се организира от кметството в Градец, Народно читалище „Просвета 28.11.1928“ и със съдействието на Община Видин.   Официални гости на събитието бяха секретарят на Общината Емилиян Енчев и заместник-кметът Светослав Скорчев.

Тържественото отбелязване на годишнината започна със заупокойна молитва, отслужена от отец Григорий. Слово произнесе кметът на селото Илия Томов, в което бе подчертано значението на сраженията с турските войски, водени в Градец. Въстанието в Северозападна България от 1850 година обхваща Видинско, Ломско, Кулско и Белоградчишко. Макар и локално, то се определя като първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през XIX век. Историческите данни показват, че при бунта край Градец са загинали над 300 души. 

Секретарят на Общината се обърна с приветствие към присъстващите: „Прадедите са ни дали пример как трябва защитаваме род и родина. Народ, който иска да има бъдеще, не може да забрави миналото. Пашапетковата размирица е едно достойно дело, което, ако имаше своя Захари Стоянов, вероятно нямаше да е по-различно от Априлското въстание. Вярвам, че почитта към това дело ще пребъде и в идните поколения“ – заяви Енчев. 

След това поднесе на Илия Томов поздравителен адрес от името на кмета на Видин д-р Цветан Ценков, в който приветства жителите на село Градец за почитта им към историческото наследство. „Нека не забравяме делата и жертвоготовността на тези, които са се борили за свободата и по-доброто бъдеще на своя роден край! Нека уважаваме техните идеали и съхраним техния дух!” – пише в адреса. 

Всички присъстващи сведоха глави в едноминутно мълчание, след което бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на загиналите. Честването продължи с изпълнения песни и стихотворения от група деца. 

На тържеството бяха дошли и потомци на баба Йона Първянкина, която е помагала на ранените в сраженията.