site.btaКюстендил отбеляза 35 години от трагичната загуба на великия поет и алпинист Людмил Янков и талантливия млад алпинист Стоян Наков

Те губят  живота си през 1988г. по време на тренировъчен лагер в подножието на връх „Камилата“ в Рила.

С минута мълчание и поднасяне на венци и цветя  на паметника на улица "Людмил Янков", кюстендилски общественици, граждани, роднини и приятели почетоха паметта на кюстендилските алпинисти.

Алпинистът Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В град Кюстендил се намира и Музей на алпинизма, където може да бъде видяна раницата, с която е бил на Еверест. 

Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато  през април 1984г. изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най- трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но за жалост не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма.

За Людмил Янков можем да кажем и друго: че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него. Съдбоносно или не ден преди фаталния си край, той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.