site.btaТСБ Североизток, ОСИ Добрич: Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2022 година в област Добрич

1. Лечебни заведения и леглови фонд 

В края на 2022 г. в област Добрич функционират 7 заведения за болнична помощ с 826 легла, като в сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават със 70, или с 9.3%. Болниците са 6 със 736 легла. 

 Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Към 31.12.2022 г. многопрофилните болници са 3 с 467 легла, а специализираните болници са 3 с 269 легла. 

Осигуреността на населението с болнични легла общо за страната в края на 2022 г. е 848.5 на
100 000 души от населението, докато за област Добрич този показател е 561.1 на 100 000 души.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5) (фиг. 1).

Фиг. 1. Осигуреност с болнични легла на 100 000 души от населението към 31.12.2022 г. по области

Към 31.12.2022 г. заведенията за извънболнична помощ в област Добрич са 36 с 32 легла за краткосрочно наблюдение и престой. 

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2022 г. тези заведения в област Добрич са 4.

2. Медицински персонал 

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Добрич практикуват 449 лекари. Лекарите по дентална медицина са 119. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 699, от които 444 медицински сестри и 54 акушерки. 

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 188 лекари. Медицинските специалисти по здравни грижи са 296, от които 202 медицински сестри. 

• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 225 лекари и 119 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари и лекари по дентална медицина, които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. 

• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2022 г. на основен трудов договор работят 36 лекари. 

Практикуващи лекари по пол и възраст 

Към 31.12.2022 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното: 

• Мъже са 189 (42.1%), жени - 260 (57.9%). 

• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 186, или 41.4%. 

• Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 47, или 10.5%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 93, или 20.7%. 

Лекари по специалности 

В структурата на лекарите по специалности[1]  най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 105, или 23.4% от всички лекари в областта, следвани от практикуващите Акушерство и гинекология и Спешна медицина - по 27 (6.0%), Психиатрия - 25 (5.6%), Кардиология и Педиатрия - по 24 (5.3%),  Нервни болести, Ендокринология и болести на обмяната, и Хирургия - по 18 (4.0%), Физикална и рехабилитационна медицина - 16 (3.6%), Образна диагностика - 15 (3.3%), и Ушно-носно-гърлени болести - 12 (2.7%).

Осигуреност с лекари 

Осигуреността с лекари в края на 2022 г. общо за област Добрич е 30.5 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 8.1.

Осигуреността[2] на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 2) - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).

Фиг. 2. Осигуреност с лекари на 10 000 души от населението към 31.12.2022 г. по области

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6). 

Осигуреността[3] с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението)

Методологични бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Провежда се в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2294 на Комисията по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, при стриктно спазване на заложените в нормативния документ дефиниции. 

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година. 

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла. 

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения. При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонамиране, обслужват населението на цялата страна. 

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост. 

При териториалното разпределение на медицинския персонал е приложено следното: медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини). 

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването (изм. и доп., ДВ, бр. 96 от 19 ноември 2021 г.) и се отнася до практикуваната специалност. Лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности. 

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината. 

Оценката за населението към 31.12.2022 г. отразява промените в броя и структурите на населението регистрирани при Преброяване 2021. В тази връзка е налице прекъсване в динамичния ред за всички коефициенти за 2022 година. 

Повече информация и данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58) и на сайта на НСИ (www.nsi.bg), раздел „Здравеопазване“.

[1] Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.
[2] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите, които обслужват населението на повече от една област.
[3] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите по дентална медицина, които обслужват населението на повече от една област.