site.btaНСИ - Териториално статистическо бюро – Североизток, отдел „Статистически изследвания – Добрич“: Здравен статус на населението в област Добрич към 7 септември 2021 година

Окончателни данни

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.  

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население. 

Самооценка на здравето 

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.  

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 65 004 (47.0%), следвани от много добро – 33 803 (24.4%), и задоволително – 27 654 (20.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 650 и 1 130 души, или 4.1 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 497 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 3 604, или 2.6% от отговорилите лица.  

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.4%) в сравнение с жените (68.7%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.0% от мъжете и 1.1% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 2.5% от мъжете и 2. 7% от жените.  

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 94.8% от момчетата и на 95.5% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.4%). Не желаят да отговорят на въпроса 2.1% от момчетата и 1.8% от момичетата.).  

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително,  лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 46.1% от мъжете и 40.1% от жените. Задоволително е то за 39.4% от мъжете и 43.5% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.4% от мъжете и 1.5% от жените, отговорили на доброволния въпрос.  

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (69.3%). Като задоволително оценяват здравето си 21.7% от самоопределилите се като българи, а 5.0% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.3%) или не желаят да отговорят на въпроса (2.7%). 

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 82.2% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (12.5%), лошо или много лошо (4.9%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (0.2%). Само 0.3% от ромите не могат да оценят своето здраве. 

Териториално разпределение на населението по самооценка на здравето 

Лицата от област Добрич, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 71.4% от отговорилите на въпроса.  За страната те са 72.1%.  

 В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е най-голям в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%) (фиг. 2). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната. 

На областно ниво над средния дял за област Добрич дял с оценка много добро и добро има в 4 общини, като най-висок е в общините Крушари (84.7%) и Тервел (74.5%), а най-нисък в общините Генерал Тошево и Шабла (по 69.4%), и Добрич (70.2%).  

Самооценилите здравето си като лошо и много лошо в област Добрич са 4.9%.  Най-висок е делът им в община Добрич-селска (6.3%), а най-нисък в община Крушари (3.3%), В Добрич е 4.9%.

Лица с ограничения 

Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти.  

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич 3 557 души, или 2.6% от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца (фиг. 3). Ограничени, но не толкова силно, са били 8 948, или 6.5%. Не са били ограничени 115 790 души, или 83.7%. Не могат да определят 4 205 души, или 3.0%, а 5 842, или 4.2% от лицата не желаят да отговорят на въпроса. 

Възрастта е определяща по отношение на разпределението на лицата с ограничения. Сред децата на възраст до 14 години 1.7% са били ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем, а 91.7% не са имали ограничения през последните шест и повече месеца. С увеличаване на възрастта делът на лицата с ограничение нараства до 8.5% във възрастовата група 45 - 64 години и 18.7% сред най-възрастните на 65 и повече години.  

Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничения през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 82.4% не са били ограничени в своята ежедневна дейност през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи силни (2.8%)  и не толкова силни ограничения (7.0%), са по-големи в сравнение с тези сред останалите етнически групи на населението. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса, и на тези, които не могат да определят наличие на ограничение в дейността си, са съответно 4.5 и 3.4%.  

Без ограничения в ежедневната си дейност са 88.1% от турската етническа група и 91.2% от ромската. За тази категория лица сред останалите етнически групи относителният дял е 89.7%. Ограничения (силно и не толкова силно) изпитват 7.1% от турската етническа група и 5.8% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 6.4%. 

 Териториално разпределение на населението по наличие на ограничения 

Относителният дял на лицата с ограничения към 7 септември 2021 г. общо за страната е  9.1%. В териториален аспект стойностите на показателя варират от 6.7% в област Благоевград до 12.6% в област Силистра. В половината от областите делът на лицата с ограничения е по-голям от този за страната, като с най-високи дялове освен област Силистра са областите Габрово (11.4%), Шумен (10.8%), Монтана (10.6%) и Плевен (10.5%). С най-ниски дялове на лицата с ограничения са областите Благоевград (6.7%), София (7.6%), Сливен, Стара Загора и Пазарджик (по 7.9%). 

В област Добрич лицата с ограничения са 9.0%. В 4 от общините на областта делът на лицата с ограничения е над 9.0%, като най-нисък е в общините Крушари (4.3%) и Тервел (6.4%), а най-висок - в Шабла (11.0%) и Балчик (9.7%). В община Добрич е 9.5%.

Без ограничения  в ежедневието си най-много са от общините Крушари (93.5%) и Добрич-селска (88.1%), а най-малко в Шабла (81.0%) и Добрич (82.1%).

Хора с увреждания 

Хора с увреждания са лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно намалена работоспособност, съответно видът и степента на увреждане се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек. 

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане в област Добрич имат 13 349 лица. От тях 365 са деца, а 12 984 са лицата на възраст 16 и повече навършени години (табл. 1)[2]. В страната хората с увреждания са 654 547 души.

За анализ на броя на хората с увреждания по различни социално-демографски характеристики се изчисляват коефициенти на интензитет. Показателят представлява отношение на броя на лицата с увреждания на 1 000 души от съответното население, отговорили на въпроса. 

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 107 са с увреждания. В страната те са 124 на всеки 1 000 души. По-висока е стойността на коефициента за мъжете (109 на 1 000 мъже), отколкото за жените (106 на 1 000 души от съответното население). Сред момчетата на възраст до 16 години на 1 000 момчета 25 са с увреждане. За момичетата показателят е 16 на 1 000 души от съответното население. 

С нарастване на възрастта се увеличава броят на лицата с увреждания. При лицата до 16 години на 1 000 души 20 са с увреждания (при 27 за страната), докато сред възрастното население на 80 и повече години показателят е 143 на 1 000 (262 за страната ). 

Хора с увреждания и етнос 

Сред лицата на възраст 16 и повече години в зависимост от етническата група, към която се самоопределят, най-висок е интензитетът за турската етническа група - 102 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години за 106 са установени увреждания. При ромите този показател е 97 на 1 000 души от населението на тази възраст. Най-ниска е стойността на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи - 66 на 1 000 души.  

Хора с увреждания и образование 

Данните от Преброяване 2021 за област Добрич показват, че лицата с увреждания са с по-ниско образователно ниво  в сравнение с тези, които нямат увреждания. Към 7 септември    2021 г. най-много лица с призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане има сред никога непосещавалите училище както за децата (154 на 1 000), така и за лицата на възраст 16 и повече години (310 на 1 000). Сред населението с незавършено начално образование на 1 000 души над 16 години 141 са с увреждания, а при децата - 23. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и основно образование. 

Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, сред населението, което има по-висока степен на завършено образование. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със средно образование 99 имат намалена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е равнището на този показател за лицата, които имат висше образование - 73 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите сред населението на възраст 16 и повече години. Установените различия в разпространението на уврежданията сред населението с различна образователна степен може да се обясни с обстоятелството, че настъпилите увреждания на хората ограничават техните възможности за придобиване на по-високо образование и от друга страна, хората с по-ниско или без образование са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова заетост.  

Икономическа активност на хората с увреждания 

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година. При изчисляване на показателите за сравнения и за анализ на пазара на труда на хората с увреждания е използвана съвкупността на лицата на възраст 16 - 64 години, отговорили на въпроса за наличие на трайно намалена работоспособност. 

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата със и без увреждания. Икономически активни са 2 498 лица с увреждания на възраст 16 - 64 години, като  коефициентът на икономическа активност е 35.1%[3]. Икономически активни са 36.2% от мъжете и 34.1% от жените с увреждания.  

Очаквано, най-висока е заетостта[4] (46.5%) сред лицата, освидетелствани с до 50% трайно намалена работоспособност, а най-нисък (12.0%) е показателят за лицата в групата над 90%.  

Хората с увреждания по-често са икономически неактивни в сравнение с хората, които нямат увреждания на здравето. Коефициентът на икономическа неактивност сред лицата без увреждания е 30.9%, докато сред лицата с намалена работоспособност до 50% е 44.5% и достига до 85.2% сред хората с над 90% намалена работоспособност. Коефициентът на безработица на лицата с намалена работоспособност е в границите между 13% за лицата от групата с 50 до 70% намалена работоспособност до 19.0% за тези от групата с установена над 90% намалена работоспособност. 

Териториално разпределение на хората с увреждания 

Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по области варира в широки граници - от 7.9% в област Бургас до 23.7% в област Силистра (фиг. 5).  

За 13 области относителният дял е по-нисък от общия за страната (12.4%). След област Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (8.7%), Стара Загора (10.0%), Добрич и Търговище (по 10.7%). 

С най-висок относителен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).   

Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.8% в областите Смолян и Благоевград до 7.1% в област Видин (фиг. 6). Под общия за страната показател (2.7%) е делът на децата с увреждания в 16 области. С най-ниски стойности след областите Смолян и Благоевград са областите Стара Загора и Добрич (по 2.0%) и Силистра, Сливен и Ловеч (по 2.1%). С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Видин (7.1%), Враца и Монтана (по 4.6%). 

В половината от общините в област Добрич относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години е по-нисък от общия за областта, като най- нисък е в общините Каварна (7.9%) и Крушари (9.0%). Най-много лица с увреждания има в общините Добрич-селска (11.9%), Генерал Тошево (11.6%) и в Добрич (11.3%).

Най-нисък е относителният дял на децата с увреждания в общините Крушари (1.1%), Каварна (1.3%) и Генерал Тошево (1.6%), а най-висок в Шабла (3.1%), Балчик (2.3%) и Добрич (2.2%).

[1] В представянето на структурата на населението по самооценка на здравето и изчисляването на относителните дялове на съответните категории не са включени лицата, добавени от административни източници, поради особеността на въпроса и необходимостта от самооценка от преброяваните лица.  
[2] Разпределението на лицата по възраст е съгласно националното законодателство. 
[3] Изчислява се като относителен дял на икономически активното население (работната сила) от общото население в съответната група. 
[4] Коефициентът на заетост представлява относителният дял на заетите лица от общото население в съответната група.