site.btaНационална кръгла маса на тема "Кой се страхува от Пеньо Пенев?" се проведе в Димитровград

Национална кръгла маса на тема "Кой се страхува от Пеньо Пенев?" се проведе в Димитровград с участието на преподаватели и изследователи на новата българска литература. Модератор на събитието бе проф. д-р Пламен Дойнов, ректор на Нов български университет. Проф.Дойнов е преподавател по история и теория на литературата, академично и творческо писане, поет с многобройни награди и лауреат на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" за 2022 година .

В кръглата маса домакин, на която бе Дом-музей "Пеньо Пенев" участваха още доц.д-р Мая Ангелова от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, катедра "Българска литература", доц.д-р Роман Хаджикосев от Югозападен университет "Неофит Рилски" Благоевград, Филологически факултет, катедра „Литература и етнология“, гл.ас.д-р Кристина Йорданова от Софийски университет „Св.Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, катедра „Българска литература“. Проявата е част от Дните на поезията „Пеньо Пенев“ 2024. 

"Страхът от Пеньо Пенев се разпростира и до ден днешен", коментира проф.д-р Пламен Дойнов.

Във встъпителното си изложение той каза: "Първите, които разпознавам като възможност да се страхуват от Пеньо Пенев, това са неговите съвременници, свързани с високите етажи на литературно-политическата пирамида. По-конкретно, с цялата условност на понятието, т. нар. литературна номенклатура от Съюза на българските писатели. Има запазени документи от сериозния натиск, на който той е бил поставен между 1956-а и 1959 г. Страхували са се някои от партийното и градското ръководство на Димитровград, както и граждани, които никак не са харесвали да виждат Пеньо Пенев пиян по димитровградските улици или вдигащ скандали, неуместно включващ се в определени градски тържества. Другите, които са се страхували, са някои представители на неговото поколение. Когато кажем поколението на Пеньо Пенев, малко сме раздвоени. Има колебание към кое литературно поколение да бъде причислен. Дали е от предаприлското поколение – на Георги Джагаров, Станка Пенчева, Иван Радоев, част от което е известно като бригадирското поколение. Или да бъде причислен към следващото поколение – това е вече априлското поколение, когато водещи са комсомолските или факултетните поети – Любомир Левчев, Владимир Башев, Стефан Цанев. По-късно е припознат като част от априлското поколение. Едва посмъртната канонизация на Пеньо Пенев прави така, че много от тези поети да го припознаят като съратник в поезията.

От Пеньо Пенев са се страхували всички униформени социалистически реалистически критици след 1956-а до самоубийството му през 1959 г. Тогава Пеньо Пенев е упрекван най-вече заради отделни свои публикации в пресата, заради поемата „Дни на проверка“, заради т. нар. „Добруджански цикъл“, заради бездънния му песимизъм и др.

След смъртта на Пеньо Пенев, тези, които започват да се страхуват от него, като че ли изменят до голяма степен своя профил. Опитват се посмъртно да го опитомят изцяло за нуждите, че той е певец само и единствено на работническата класа, че е възторжен певец на комунистическия строй. Страхът се измества натам да не бъде четен цялостно Пеньо Пенев, а да продължим да го четем избирателно. От друга страна, страхът е и от това какво може да излезе от архива на Пеньо Пенев. Виждам, че това е един преигран страх. Много е сериозен проблемът със страха от Пеньо Пенев след 1989 г. Този страх се разпростира и до ден днешен. Не знам дали да го наречем страх, но е особен вид паника от двоумението на много български литературни историци, в това число и учители по литература, които са в колебание как да разкажат за Пеньо Пенев. Много от тях се люшкат към това да дестилират творчеството му – да бъде очистено от произведенията му, възпяващи бригадирското движение или социалистическия реализъм и да се акцентира само върху общочовешките му стихотворения. Големият проблем идва оттам, че ние сме слепили Пеньо Пенев с епохата и тъй като нямаме адекватен разказ за епохата на комунистическия режим, за епохата на Народна република България, затова се затрудняваме да разкажем и за творчеството на Пеньо Пенев. Как да разказваме творчеството на Пеньо Пенев. Оттук идва големият страх за мен. Можем ли да го разкажем цялостно, без да премълчаваме важните неща и същевременно, поставяйки пред скоби, че това е значим поет, всъщност да можем да разкажем и важна част от българската литература от 50-те години. Защото на практика той покрива цялото това десетилетие със своето творчество. Това е сложно политическо десетилетие, казано меко, и е важно, като исторически разказ, как ще отнесем творчеството на Пеньо Пенев към тази епоха."