Областният управител на Русе Данаил Ковачев присъства на представянето на априлския брой на списание „ЛИК“ на БТА – „Българската следа в космоса“, посветен на 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. По думите на Ковачев това е сред най-значимите събития в съвременната ни история, като същевременно то не е останало просто като част от миналото, а е дало тласък на редица постижения в този сектор. „В момента страната ни е отново на картата на нациите, успешно развиващи приложни изследвания за опознаване на космоса“, коментира Ковачев и отбеляза, че наши учени работят в цял свят и са се доказали като едни от най-добрите специалисти в тази област. „Работата в сферата на аеронавтиката и космическите изследвания става все по-привлекателна и в България и това се дължи най-вече на партньорството ни с лидерите в тази сфера, като САЩ и страните от Европа, но и благодарение на осигуреното финансиране от Европейския съюз“, посочи областният управител. Той заяви още, че е убеден, че колаборацията между образованието, научните организации и бизнеса в този сектор ще продължи да се развива и изрази надежда, че държавната политика също ще е насочена в тази област. „Усъвършенстването на националната космическа екосистема трябва да е водещ приоритет пред нас, защото индустрията и нуждите на бизнеса се променят непрекъснато и стават все по-обвързани с иновациите в този сектор“, допълни Ковачев.
Събитието се проведе в понеделник вечер във всички пресклубове на БТА в страната и чужбина – с едновременна видео връзка в 29 пресклуба в страната, в София и шест пресклуба в чужбина. На събитието в Русе присъстваха директорът на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките проф. Георги Желев, заместник-кметът по опазване на околната среда и комунални дейности на града Никола Лазаров, както и 15-годишната Савина Илиева, която е ученичка в девети клас на Английската езикова гимназия /АЕГ/ „Гео Милев“ в Русе. Те е спечелила пълна стипендия за участие в учебно-тренировъчния лагер „Space Camp Turkey“ в Измир, Турция, който е един от двата космически центъра за обучение в света, създаден по модел на НАСА. Тя обясни, че не иска да ходи в Космоса като турист, а да направи нещо полезно там. „Искам да помогна за мисията до Марс. Няма да съм първият човек на Марс, но искам да помогна за изследвания, за събиране на данни, на проби, дали има живот на други планети в нашата Слънчева система и как това може да помогне на нас – хората, които сме тук на Земята“, каза възпитаничката на АЕГ. От своя страна проф. Желев посочи, че българската следа в космическите изследвания е много голяма и посочи като един от най-големите ни приноси създадената космическа оранжерия, в която за пръв път се доказва, че може да бъде отгледано растение – в случая пшеница, от семе до семе. „Това е решение на бъдещето изхранване на полетите, пилотирани към Марс или по- нататък“, сподели проф. Желев. По думите другата голяма следа, която сме оставили като държава, са полетите на двамата ни космонавти и научните програми, свързани с тях. Той не пропусна да спомене и за създадената от наши учени апаратура, която успешно измерва количеството слънчева и космическа радиация. Директорът на Института за космически изследвания и технологии посочи, че момента такъв прибор има в орбита около Марс, като и понастоящем той работи и дава информация за количеството радиация по време на пътя. Професор Желев заяви още, че други достижения са съвременните научни и проектни финансирания, в които участват негови колеги от Института. „Това са основно партньорски организации – като Европейската космическа агенция с Плана за европейските коопериращи държави. Добра бъдеща посока за развитие на космическите изследвания в България е и участието ни в края на миналата година като 32-и член на програмата „Артемида“, която всъщност е продължението на програмата „Аполо“ по отношение на пилотируемите полети до Луната. Там сме наравно с много големи и така утвърдили се вече в космическите изследвания държави като Япония, САЩ и други“, каза проф. Желев.
/ХЯ/
news.modal.text
