site.btaРегионалният исторически музей „Стою Шишков” в Смолян – Родопският будител

Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите наки, инженер Илия Петров Пеев

Родопският народен музей е създаден през 1951 г. в с. Райково за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България и повече от 70 години е харизматичен Духовен Будител на Родопите. Целите му са издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на наследството на жителите, населяващи централната част на Родопския масив. От 2002 г. официално е именуван на основателя си Стою Неделчев Шишков (27 юли 1865 г. - 26 декември 1937) - учител, будител, родоповед, издател, дарител, музеен деец и общественик. На 26 май 1935 г. по време на тържеството в чест на 70-години от рождението му и полувековната му културна дейност, проведено в Пловдив, Стою Шишков дарява 50 000 златни лева за създаване на Етнографски музей в родното му Устово, с което поставя основите на музейната дейност в Смолян.

Портрет на Ст. Н. Шишков, 26.V.1935 г., датата на тържеството в чест на 70-та годишнина от рождението му и деня на дарението, с което поставя основите на музейната дейност в Смолян

Паметен знак с барелеф на Стою Неделчев Шишков пред входа на музея в Смолян

Историческият музей в Смолян разполага с богати и разнообразни колекции - над 150 хиляди музейни единици, съхранява знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи. Именно поради тази причина логично и закономерно за лого на РИМ-Смолян е избрана късноантична лампа-сърна от с. Хвойна, която символично продължава да озарява със светлината си духа на родопчаните:

Късноантична лампа-сърна от с. Хвойна, лого на РИМ-Смолян

Като извор на родопската духовност е постоянната експозиция „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни“, подредена в два раздела: Археология, с експозиции „Праистория“, „Траки“, „Средновековие“ и Етнография, с експозиции „Традиционно облекло“, „Обреден реквизит“, „Традиционни занаяти“, „Родопска архитектура“ и „Традиции и съвременност“.

121 чана запленяват със своята музикална неповторимост. Музейният екип има готовност за демонстрация и възстановка на старите обичаи, обредните практики и традиционните умения на родопчани. Посетителите на музея се докосват и остават запленени от богатството и неповторимостта на цветовете на планината, от сръчността на родопските майстори, от любовта, с която вдъхват живот на изкусно изработените накити, облекло, тъкани, предмети за бита, мед и желязо, и др.

Обликът на музея се определя от хората, които работят в музея. През юли 2019 година за директор на Регионалния исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, след спечелен конкурс, беше назначена Валентина Атанасова Василева, която внесе много иновации в дейността на музея и активира творческия потенциал на неговия екип.

Валентина Атанасова Василева, директор на Регионалния исторически музей „Стою Шишков” – Смолян

Валентина Атанасова Василева е историк по образование и призвание, учител по професия и културолог по душа. Тя е работила като преподавател по история, главен експерт „Култура”, а в последните години като директор на дирекция „Обществени дейности и заетост“ в Община Смолян, където придобива съвременен управленски опит.

Нейно верую и жизнено кредо са думите на Екзарх Стефан: „Всички планини се стремят с върховете си да достигнат Бога, само в Родопите Господ слиза.“

 
Екзарх Стефан I Български (07.09.1878 г. - 12 май 1957 г.), професор в Духовната академия, Софийски митрополит от 1922 до 1948 г., Екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 г., роден в с. Широка лъка, автор на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други. Портрет от Сияна Струнчева

Следвайки неотклонно заветите и посланията на Духовния Будител Екзарх Стефан I Български, РИМ „Стою Шишков” се въздига до висотата на Родопски Будител, превръщайки се в културен център на днешния ден! Успешно се работи по две музейни програми, разработени от смолянския музей – „Музей, изкуство, развлечение“ и „Музеят – новото сценично пространство на Смолян“. През месец май 2022 г. Сдружение „Български музеи“ отличи в категория „Образователна инициатива” събитието на Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян „Музейни игри на родолюбието“!

Заслужена награда за музейния екип, който в продължение на една година кандитства и разви този иновативен проект. През месец август 2021 г. Министерството на културата одобри финасирането на проекта  „Музейни игри на родолюбието“ на РИМ „Стою Шишков”, Смолян. За първи път в Смолян „Музейни игри на родолюбието” стартираха през септември 2021 г.:

https://www.youtube.com/watch?v=284gviLmM5s

(VIDEO, 01.26 min), Etv Haskovo

(Sep 27, 2021)

За първи път в Смолян стартират Музейни игри на родолюбието

РИМ „Стою Шишков” организира първите игри на родолюбие с два отбора „Комити” и „Четници”.

За достойно посрещане на Националния празник 3-ти март през 2022 г. с „Музейни игри на родолюбието” в поредица от образователно-състезателни игри участниците – учащи от 5-ти до 12-ти клас или по-малки, придружени от своите родители, обогатяваха знанията си за видни български исторически личности, за значими събития в националната ни история, за културно-историческото наследство на Родопите и музейните богатства.

Регионалният исторически музей „Стою Шишков” – Смолян посреща Деня на народните будители 1 ноември 2022 г. с низ достойни дела, посветени на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички тези, които са съхранили през вековете духовните ценности на нацията. Особено ярки са три от празничните прояви, на които заслужава да се спрем по-подробно, организирани и проведени за празника на Смолян 21 октомври 2022 г. по повод Освобождението на Родопите от турско робство по време на Балканската война – 1912 г.:

1) РИМ „Стою Шишков” – Смолян представи своето ново издание – „Средногорец – Серафимов – Свободата“. Книгата съчетава научни и публицистични текстове, архивни документи, спомени и свидетелства за събитията, свързани с Освобождението на Родопите през 1912 г.

2) Предпразнично беше открита изложбата „21-ви пехотен Средногорски полк – мярка за величие“, като се показаха и два музейни експоната, свързани с легендарни за Родопите личности – пушката на Капитан Петко войвода и сабята на Полковник Владимир Серафимов.

3) РИМ „Стою Шишков” – Смолян за първи път беше домакин и на празника на 101-ви Алпийски полк:

https://www.youtube.com/watch?v=rMy18zRoTag

(VIDEO, 01.43 min), ВОЕНЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ

(Oct 21, 2022)

101-ви Алпийски полк отбелязва празника си и 110 години свободни Родопи

Тържествено 101-ви Алпийски полк отбеляза празника си и 110 години от освобождението на Родопите. Военнослужещите отдадоха почетен караул и беше отслужен водосвет. Войници внесоха тържествено в залата реликвите, съхранявани в музея - пушката на капитан Петко войвода и сабята на освободителя на Родопите - полк. Владимир Серафимов. Танцьори от Ансамбъл "Българе" пресъздадоха в жива сцена миговете преди решителните боеве на връх Кавгаджик, известен като Родопската Шипка. Изиграха и последното хоро на войниците, което танцували преди да влязат в кървав бой, завършил с победа и освобождение на Средните Родопи.

Още с докосването до новото музейно издание „Средногорец – Серафимов – Свободата“, посветено на честването на 110-та годишнина от Балканската война 1912 г. – 1913 г., читателят изпитва силно вълнение и преклонение пред главните герои на книгата.

Средногорец – Серафимов – Свободата. Музейно издание. Посвещава се на честването на 110 години от Балканската война (1912 - 1913). Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян. Печат ЗЕЯ Принт ООД-Смолян. Смолян, 2022, стр. 100. ISBN 978-619-196-131-3.

Главен редактор, съставител и автор на предговора и въведението е директора на РИМ „Стою Шишков” – Смолян, Валентина Василева. Автори на историческите бележки са Катя Сулинаджиева и Цвета Колева. Подборът на художествените текстове е от Валентина Василева. Дизайн и предпечат: д-р Ралица Кацова. Фотография: Милена Маринска. Използвани са снимки и картини от десетки фондове в страната и на фотографите Ангел Георгиев и Милена Маринска. Текстовете са от Никола Гигов, Светозар Казанджиев и Валентина Василева. Стихове: от Иван Вазов, Йордан Русев, Никола Гигов, Димитър Златев, Петър Динчев.

По достъпен начин изданието представя автентични исторически факти. Чрез поетични и художествени текстове се цели да бъдат предизвикани силни чувства на съпреживяване на героичното ни минало, гордост от това, че сме наследници на велико време и велики хора, надежда, че ще почерпим вдъхновение от миналото, за да градим достойно днешния и утрешния ден.

Съдържанието на книгата е разпределено в 16 части. Използвани са общо 18 исторически и литературни източника при съставянето на книгата.

Чест прави на авторския екип издирването и включването на десетки фотографии и картини от различни фондове в страната, с което не само се издига научната и художествената стойност на книгата, но се засилва съпричастността и съпреживяемостта на читателите към героичните страници от родопската история.

Споделяйки своите впечатления от книгата, чистосърдечно ще призная пред читателите, че не само всяка страница, а всеки ред, фотография и картина съдържат неподправени факти и истини и затова е много трудно да се каже за едно, а да се пропусне друго събитие. Според мене като събирателно понятие, най-добре отразяващо закъснялата Родопска Свобода, можем да използваме името на славния 21-ви пехотен Средногорски полк и неговия талантлив и обичан командир полковник Владимир Серафимов, които изпълват сърцата, умовете и паметта на родопчани като Освободителят на Родопите!

Портрет на полковник Владимир Серафимов. Автор Анастас Стайков. Художествена галерия Смолян. Инв. № 220.

Полковник Владимир Серафимов – командир на 21-ви пех. Средногорски полк, освободител на Средните Родопи през Балканската война (1912-1913)

21-ви пехотен Средногорски полк събира в едно юначната решителност на българския народ да води освободителни войни за обединение на разпокъсаното Отечество. Той се е превърнал в символ на победния български дух. В мярка за величие и чест.

Под командването на полковник ВладимирСерафимов от 19 до 21 октомври 1912 г. са решителните боеве за освобождението на Средните Родопи на връх Кавгаджик (дн. Средногорец). Полковник Серафимов разпорежда оставане на позициите, въпреки заповедта на висшето командване за отстъпление. Удържана е бляскава военна победа, донесла на щик свободата на Родопите. 21-ви пехотен Средногорски полк е наречен „Полкът освободител“, а връх Средногорец – Родопската Шипка. Полк. Владимир Серафимов остава като спасител в паметта на родопчани. През 1934 г. в негова чест село Аламидере е преименувано на село Полковник Серафимово.

Като легенди и днес звучат преданията за известното „Войнишко хоро”, изиграно пред полковник Владимир Серафимов по време на неговото обръщение към 21-ви пехотен Средногорски полк преди атаката.

Войнишкото хоро около полковник Владимир Серафимов. Автор: Сияна Струнчева. РИМ „Стою Шишков” - Смолян, фонд „Изобразително изкуство”

За „Войнишко хоро” полковник Владимир Серафимов си спомня след години с вълнение:

„В онази нощ преди героичната битка това хоро ме трогна до сълзи. Разбрах – полкът има силен дух, вярвах на моите воини, реших да останем на позиция, да предприемем решителен бой!”

Преданията разказват, че в двора на манастира „Св. Атанас”, около 2-3 км по-надолу от връх Средногорец, е играно известното войнишко хоро преди боя на “Родопската Шипка“.

https://www.desant.net/show-news/25357

(05 Септември 2012, Сряда)

Последното хоро край „Родопската Шипка“

Защо днес смолянското село Аламидере носи името на славния полковник Владимир Серафимов

Полковник Владимир Серафимов – рисунка от проф. Александър Поплилов. Автор: Никола Гигов

Из художествения разказ на Никола Гигов от „Последното хоро“:

- Войниците знаят какво ги очаква и са готови за атака. Те са готови да умрат за Родината. Но ви молят да им разрешите преди боя да сторят едно българско хоро и да се сбогуват с тая родна земя, преди да влезнат в атака.

Брадичката на полковник Серафимов трепна. Той разтри с длан челото си, може би прикриваше сълза.

- Разрешавам!

Не зная от кои раници, но излезнаха две гайди. Те засвириха хоро, а войниците оставиха раниците и пушките и се наловиха на него...

Завъртя се един кръг, после два кръга, после три кръга около полковник Серафимов. Той стоеше прав в средата на хорото – като стожер. Всички войници потропваха с нозе тая родна земя, сякаш разговаряха и се прощаваха с нея.

Те гледаха командира си, увиваха хорото около него и по същия начин щяха да го бранят от смърт и до смърт. Всички ръце се държаха здраво – стиснати и преплетени с взаимна обич, и ритъмът на това последно, силно, обично българско хоро отекваше в скалите на Кральов камък.

А когато полковник Серафимов наложи фуражката си, хорото се пръсна, войниците нарамиха раниците и пушките и се строиха.

После поеха към връх Средногорец.“

Под негово командване от 19 до 21 октомври 1912 г. са решителните боеве за освобождението на Средните Родопи на връх Кавгаджик (дн. Средногорец).

В заключение логично, аналитично, емоционално и фактологически обосновано искаме да подчертаем многомерните измерения на човешкия дух и битката на човека за личната си свобода и свободата на своя народ и своята Родина.

Предлагаме книгата „Средногорец – Серафимов – Свободата” на Регионалния исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, посветена на честването на 110-та годишнина от Балканската война (1912 - 1913) чрез Министерството на отбраната да бъде включена като учебно пособие във военните училища и академии, а също така да се използва от командванията на видовете Въоръжени сили в командирската подготовка на офицерсия състав и изучаване на духовните фактори на националната сигурност и бойния дух на Българската армия.