site.btaПравораздаване по нашенски: "Заслужена награда" за добре свършена работа

ДО ВСИЧКИ ПОТРЕБИТЕЛИ НА СРЕДСТВА ЗА МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

по повод

злонамерени и манипулативни изявления и публикации 

в средствата за масова дезинформация

във връзка с Решение № 835/15.02.2022 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав,

с което е отхвърлена 

подадена жалба срещу Решение №РС-7379-21-066/18.08.2021 г. на КПКОНПИ за установен „конфликт на интереси“ по отношение на Кмета на район „Красно село“ - Столична община 

при предоставяне на социални услуги в домашна среда

Започнали извън пределите на съда, множеството нелепи интерпретации на тема „конфликт на интереси“ за съжаление продължават неправомерно и в съдебната зала – въпреки всички налични съществени факти и обстоятелства за правилното съдебно решаване на казуса, а именно:

1. Одобреният проект с наименование „Район „Красно село - по-близо до гражданите - патронажна грижа“ – с който в продължение на 205 работни дни в периода от 18.05.2020 г. до 12.03.2021 г. бяха предоставени социални услуги в домашна среда на всички нуждаещи се и заявили желание идентифицирани потребители на територията на района на обща стойност от 361 989,31 лв. – бе образцово изпълнен въз основа на сключен административен Договор с рег. № РКС20-ДИ04-283/23.06.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура В005М90Р001-2.101 „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания- Компонент 3“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ между Кмета на район „Красно село“-СО (в качеството на „административен орган“ и „ръководител на проекта“) и Министъра на труда и социалната политика на Република България чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ (в качеството на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.). 

2. За образцовото изпълнение на одобрения проект съществуват убедителни и неоспорими доказателства – съгласно наличните данни, той е преизпълнен около 2,2 пъти по брой на минимално изискуеми обслужени лица и 197,4 пъти по брой на минимално изискуеми предоставени услуги.

3. Съгласно чл. 3.39. от сключения Договор, бенефициентът не следва да предприема каквито и да са дейности, които могат да го поставят в хипотеза на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18.07.2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (според който: „Конфликт на интереси е налице, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице е опорочено поради причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интереси или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.“) и относимото национално законодателство.

4. В относимото българско законодателство (чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), според който: „Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.“) обаче очевидно съществува различна дефиниция на посоченото понятие от тази на Европейския съюз (Регламент 2018/1046 на ЕП и на Съвета), на която – според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България – не следва да се дава предимство.

5. Основна разлика между двете дефиниции е ясно и конкретно определима:

- според европейската дефиниция на понятието, „конфликт на интереси“ при реализация на проекта би могъл да съществува само ако се установи „опорочено“ (пристрастно и необективно) упражняване на функции (изпълнение на правомощия или задължения по служба) от който и да е финансов участник или друго лице, водещо до негативни резултати при изпълнение на възложената дейност;

- докато според българската дефиниция на понятието, „конфликт на интереси“ при реализация на проекта съществува ако има „частен интерес, който може да повлияе“ върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощия или задължения по служба на лице, заемащо висша публична длъжност – независимо от крайния резултат при изпълнение на възложената дейност.

В първата от тях, законодателят е поставил акцента върху съществуването на обективни доказателства за наличие или липса на „опорочено“ (пристрастно и необективно) упражняване на функции, изпълнение на правомощия или задължения по служба от който и да е финансов участник или друго лице, водещо до негативни резултати при изпълнение на възложената дейност.

Докато във втората, законодателят е приел, че е достатъчно да съществуват субективни предпоставки („частен интерес, който (евентуално) може да повлияе“) върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощия или задължения по служба на лице, заемащо висша публична длъжност – независимо от крайния резултат при изпълнение на възложената дейност, т.е. – без да се държи сметка нито за това дали изобщо (реално и фактически) съществуващите субективни предпоставки са повлияли или не върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощия или задължения по служба, нито за това как (реално и фактически – негативно или позитивно) съществуващите субективни предпоставки са повлияли върху крайния резултат на дейността. 

Именно посочената съществена разлика между двете цитирани дефиниции дава възможност за чудовищните деформации при неговите злонамерени и манипулативни интерпретации, на които ставаме свидетели (вкл. и заради несъстоятелни, явни и/или полуприкрити партийно-политически и финансово-икономически амбиции и интереси).

6. Според разпоредбите на чл. 5, ал. 4 от „върховния закон, на който другите закони не могат да противоречат“ (Конституцията на Република България): „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“.

Ето защо, правните изводи относно възложената дейност по изпълнение на одобрения проект с безвъзмездно европейско финансиране би трябвало да се съобразят изцяло с понятието „конфликт на интереси“ по установените критерии и стандарти на меродавното европейско законодателство (което досега изобщо не бе направено).

Поради тази причина, „конфликт на интереси“ при реализация на проекта би могъл да съществува само ако се установи „опорочено“ (пристрастно и необективно) упражняване на функции, изпълнение на правомощия или задължения по служба, водещо до негативни резултати при изпълнение на възложената дейност – каквото в случая очевидно не е налице заради образцовото изпълнение на одобрения проект.

Именно в образцовото изпълнение на одобрения проект се съдържа категоричното и убедително доказателство за липса както на „опорочено“ (пристрастно и необективно) упражняване на функции, изпълнение на правомощия или задължения по служба, така и на твърдения „конфликт на интереси“.

7. Нещо повече, от всичко гореизложено логично следва и че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), създадена по силата и с правомощията на относимото българско законодателство по въпроса за наличие или липса на „конфликт на интереси“ (ЗПКОНПИ), очевидно не притежава нужната компетентност за установяване на „конфликт на интереси“ по установените критерии и стандарти на меродавното европейско законодателство.

Такива компетентни органи при изпълнението на проекта действително съществуват (наречени: управляващ, сертифициращ и одитен орган на Програмата) и те са предварително определени в предоставените и задължителни за съблюдаване официални условия, насоки и критерии за кандидатстване по нея.

КПКОНПИ не е между тях. 

В същата връзка призоваваме Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерството на труда и социалната политика (в качеството на управляващ орган на Програмата), Дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите (в качеството на сертифициращ орган на Програмата) и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ (в качеството на одитен орган на Програмата) незабавно да извършат необходимата обстойна проверка върху изпълнението на всички подобни проекти в рамките на Столична община за да установят категорично и еднозначно дали при изпълнението на одобрения Проект „Район „Красно село - по-близо до гражданите - патронажна грижа“ е налице „конфликт на интереси“ по установените критерии и стандарти на меродавното европейско законодателство, а именно: „опорочено“ (пристрастно и необективно) упражняване на функции, изпълнение на правомощия или задължения по служба, водещо до негативни резултати при изпълнение на възложената дейност ­– съпоставяйки събраните данни за нейното изпълнение от различните изпълнители.

В заключение бихме искали и изрично да напомним, че във всяка съвременна държава с претенции за наличие на „правов ред“, „справедливост“ и „спазване на граждански права“ за всички злонамерени, манипулативни, необосновани и неоснователни квалификации, клевети и обвинения се носи юридическа отговорност.     

Съвсем друг е въпросът за това, какви са действителните причини за очевидно дирижирания, неправомерен и непрофесионален „институционален“ и „медиен“ натиск срещу кмета на район „Красно село“ - Столична община.

Вярваме, че интелигентните ни съграждани си дават сметка и за това.

Имайте търпение, истината рано или късно ще излезе наяве.

РОСИНА СТАНИСЛАВОВА

Кмет на район „Красно село“ - Столична община