site.btaМинистерски съвет – Решения

Правителството предлага на Народното събрание да приеме Национална здравна стратегия 2030

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за приемане на Национална здравна стратегия 2030. С решението се приема и План за действие за периода 2023-2026 г. за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030, който ще влезе в сила от датата на приемане на стратегията от Народното събрание.

Националната здравна стратегия 2030 е водещият стратегически документ за сектор „Здравеопазване“, който представя дългосрочната визия за развитието му, стратегическите цели и приоритети, както и конкретни политики за тяхното изпълнение. Стратегията адресира съществуващите предизвикателства, свързани със здравето на българските граждани и функционирането на българската здравна система, така че да се гарантира нейната устойчивост и да се създадат условия за постигане на икономически растеж и социално благополучие чрез оптимални инвестиции за по-добро здраве.

Националната здравна стратегия 2030 е разработена въз основа на анализите на здравно-демографските показатели и на състоянието на системата на здравеопазване в ежегодните доклади за здравето на гражданите, които показват, че през последните десетилетия българската здравна система изостава спрямо здравните системи на страните от ЕС по отношение на ключовите фактори за устойчиво развитие.

В Стратегията са формулирани следните стратегически цели: „Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето“; „Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати“ и „Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата“.

Тя ще бъде изпълнявана чрез планове за действие за периодите 2023 - 2026 г. и 2027 - 2030 г., съдържащи конкретните мерки, дейности, източници на финансиране и срокове за изпълнение на всяка политика.

Междинна оценка на резултатите от изпълнението й се предвижда да бъде извършена през 2026 г., като резултатите от нея ще се вземат предвид при разработването на Плана за действие за периода 2027 - 2030 г., а окончателна оценка - след приключване на срока за реализацията и през 2031 г.

Още 5 млн. лв. за спортни площадки в училищата

Нова Програма ще финансира с 5 млн. лв. изграждането и ремонта на спортни площадки в училищата, реши правителството. Целта е да се подобрят условията за провеждане на учебните часове по физическо възпитание и пълноценно упражняване на спортните дейности в училищата.

По програмата ще се изпълняват два модула - ,,Изграждане на нови спортни площадки“ и „Основен ремонт на съществуващи спортни площадки“. Те ще надградят действащата програма, по която са отпуснати 15 000 000 лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки на 132 училища.

За изграждане на новите спортни площадки със специализирана спортна настилка са осигурени 10 068 578 лв. на 72 училища. За основен ремонт на спортни площадки е предоставено е финансиране на стойност 4 931 422 лв. на 60 училища.

Пощенските станции в малките населени места ще предоставят електронни административни услуги

Станциите на „Български пощи“ ЕАД ще предоставят електронни административни услуги за жителите на малки населени места, в които няма офиси на администрации. Министерският съвет възложи на държавния оператор в пощенските станции да се извършва заявяване и получаване на административни и електронни административни услуги.

Чрез своите клонове, ,,Български пощи“ ЕАД ще осигурява комплексно обслужване в населени места, в които централната, областната и местната администрация не разполагат с достатъчен брой офиси или изобщо нямат представителство.

Първоначалните инвестиции и подобрения в ИКТ инфраструктурата на „Български пощи“ предвиждат оборудване на 2000 работни места със съответното хардуерно оборудване, както и със софтуер с високо ниво на киберзащита.

Български пощи ще предоставят достъп до базови телемедицински услуги

Правителството реши „Български пощи“ ЕАД да осигурява в своите пощенски клонове базови телемедицински услуги от разстояние.

Услугите, които ще могат да бъдат ползвани, са включени в пакета дейности на общопрактикуващите лекари, основно с акцент върху профилактика на заболяванията, проследяване на състоянието на лица с вече диагностицирани заболявания и уточнено продължително поддържащо лечение. Те включват консултиране от разстояние по нововъзникнал или съществуващ здравен проблем, както и чрез апаратура за теледиагностика и телемониторинг, регистрираща различни жизнени показатели, за консултиране на пациенти с хронични заболявания;

Служителите на „Български пощи“ ЕАД ще съдействат и подпомагат технически пациентите при използването на апаратурата за медицинска теледиагностика и телемониторинг.

С това ще се подпомогне достъпът до базова медицинска грижа за хората в малките и отдалечени населени места в страната.

Финансират се мерки за подкрепа на малките и средни предприятия в България със средства по Оперативна програма „Добро управление“

Министерският съвет прие решение за изменение на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 , съфинансирана от Европейския социален фонд и от държавния бюджет.

С промените се осигурява допълнителен финансов ресурс в размер на 6,8 млн. лв. от Европейския социален фонд за финансирането на мерки за подкрепа на малки и средни предприятия на територията на Република България, особено засегнати от увеличението на цените на енергия в резултат от руската военна агресия срещу Украйна.

Посочените средства ще се използват за възстановяване на допустими разходи, извършени от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в изпълнение на национални програми за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия-засегнати малки и средни предприятия.

За целта се създава нова Приоритетна ос 7 „Подкрепа за МСП чрез инструмента SAFE“ на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020, по която съфинансирането от Европейския социален фонд е 100%.

Министерски съвет одобри промени в оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“

Министерският съвет прие решение за изменение на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет.

През юни тази година Министерският съвет одобри средства от бюджетите на оперативните програми за възстановяване на разходи чрез прилагане на извънредни мерки в подкрепа на малки и средни предприятия и на уязвими домакинства, които са особено засегнати от увеличените цени на енергията. Средства от европейските фондове могат да бъдат използвани за финансирането на оборотен капитал под формата на безвъзмезден финансов ресурс за малки и средни предприятия, които са особено засегнати от увеличението на цените на енергията, считано от 1 февруари 2022 г. (Инструментът ,,Подкрепа за достъпна енергия“ - SAFE) .

С приетото изменение на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ ще се осигури възможност за насочване на освободен финансов ресурс по програмата за подкрепа на малки и средни предприятия, особено засегнати от прекомерно високите цени на електроенергия в резултат от военната агресия на Русия срещу Украйна. По този начин ще бъдат подкрепени националните мерки за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.

В съответствие с принципа на партньорство промените са съгласувани и одобрени от всички заинтересовани страни с оглед успешното им реализиране в обхвата на оперативната програма.

Одобрена е промяна на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020

Правителството прие осмо изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. (ОПРЧР). То е свързано с изменение на финансовия план на програмата. Чрез извършената промяна е осъществено прехвърляне на средства между приоритетни оси, с което ще се гарантира пълното усвояване на бюджета на ОПРЧР 2014-2020 г.

Със средства от ОПТТИ 2014-2020 ще се финансират разширението на софийското метро, обходният път на Бургас и удълбочаване на бургаското пристанище

Разширението на Линия 3 на Софийското метро и нови метро влакове, обходният път на Бургас и удълбочаване в пристанище Бургас. Това са проектите, които ще бъдат финансирани от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 - 2020 г. до края на 2023 г., когато изтича срокът за допустимост на разходите по оперативната програма.

Правителството одобри промени в програмата, които позволяват да се пренасочат средства от одобрените вече проекти, които няма да бъдат реализирани изцяло до края на настоящата година. Неизпълнените дейности се предвижда да бъдат финансирани от Програма ,,Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., за да се гарантира цялостното завършване на проектите.

Със средства от ОПТТИ 2014-2020 до края на 2023 г. ще бъдат извършени дейности по разширението на Линия 3 от метрото в София, участък „ул. Шипка - кв. Гео Милев - ж.к. Слатина - Зала Арена Армеец/Тех Парк София - бул. Цариградско шосе“. Ще бъде финансиран и проектът за изграждане на обходния път на Бургас от АМ „Тракия“ към летището в града, както и драгиране на територията на пристанище Бургас.

Други 120 млн. евро от програмата са прехвърлени към инструмента SAFE, който беше създаден на европейско равнище, да се даде възможност за възстановяване на част от извършените разходи за компенсации на малките и средни предприятия. Средствата са изплатени в рамките на Национална мярка за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.

Правителството одобри изменение в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за изпълнението на извънредна мярка в подкрепа на малки и средни предприятия, които са особено засегнати от увеличения на цените на енергията (Инструмент SAFE)

 Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет, свързано с включване на извънредна мярка по линия на Инструмента SAFE в подкрепа на малки и средни предприятия (МСП), които са особено засегнати от увеличения на цените на енергията, както и прехвърляне на средства по инвестиционни приоритети, свързани с финансовите инструменти.

С изменението се предвижда средства в размер от 99,6 млн. лв. неусвоен ресурс по ОПИК, да се използва за възстановяване на публичен финансов ресурс, изплатен от държавата в изпълнение на Национални програми от 2022 г. за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия - малки и средни предприятия, особено засегнати от увеличения на цените на енергията.

Чрез изменението на ОПИК се извършва и прехвърляне на средства в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ с цел договаряне на допълнителен ресурс с финансовите посредници по гаранционен инструмент Програма „Възстановяване“.

Промени в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. осигуряват подкрепа за малки и средни предприятия за направени разходи за електрическа енергия

Правителството прие шесто изменение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., с което се осигурява финансов ресурс в размер на 24 млн. евро европейско финансиране по прилагането на Инструмента SAFE.

Средствата ще се използват за финансиране на мярка, насочена към подкрепа за малки и средни предприятия, които са особено засегнати от увеличението на цените на енергията, причинено от военната агресия на Русия върху Украйна.

С одобрението на проекта на Решение се дава мандат на. Управляващия орган да финализира официалните преговори за окончателно одобряване от Европейската комисия на шестото изменение на ОПНОИР 2014 -2020 г.

Одобрена е промяна на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Министерският съвет прие решение за изменение на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет.

С изменението се осигурява финансов ресурс в размер на 70 млн. евро за подкрепа за смекчаване на последствията от енергийната криза чрез операции, с които да се възстановят вече изплатени средства за компенсиране на малки и средни предприятия за увеличените им разходи за електрическа енергия. Средствата, които подлежат на възстановяване, са изплатени на предприятията в рамките на Националната мярка за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с решение на Министерския съвет и изпълнявана от Фонд ,,Сигурност на електроенергийната система“.

С изменението на програмата е извършено и прехвърляне на средства между приоритетни оси и разширяване на допустимостта на дейностите в рамките на Приоритетна ос 7 „Регионална пътна инфраструктура“, което ще гарантира пълното усвояване на бюджета на ОПРР 2014-2020 г.

За целта в програмата се включва пилотна инициатива за свързаност в Югоизточния регион чрез инвестиции за подобряване свързаността и достъпността на второстепенните и третостепенните пътища с ТЕNТ-Т мрежата за товари и пътници. Въвеждането на тази пилотна инициатива ще отговори на нуждите на населението, особено в отдалечените и пограничните територии, и същевременно ще осигури подкрепа за изпълнение на мерките по контрол и превенция на засиления миграционен натиск и защита на външната граница на Европейския съюз. За осигуряване на възможност за реализация на сътрудничество и взаимодействие между структурите на територията на Югоизточния регион към конкретния бенефициент АПИ се включват нови два партньора Община Бургас и Югоизточно държавно предприятие - гр. Сливен.

В съответствие с принципа на партньорство промените са съгласувани и одобрени от всички заинтересовани страни.

Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 година

Със свое решение правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. и доклада към него и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.

В документа е отбелязано, че 2022 г. приключи с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 1 323,6 млн. лева. Отнесено към БВП, това представлява 0,8% от БВП. За сравнение в актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2022 г. е заложен дефицит за годината в размер на 6 228,4 млн. лв., което означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с над 4,9 млрд. лв. Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление" за 2022 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 201 О), съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга, е отрицателно в размер на 2,8% от БВП. Поради кризата, породена от COVID-19, през 2020 г. бе активирана общата клауза за дерогация (General escape clause) от Пакта за стабилност и растеж, която позволи на държавите членки да се отклонят от стъпката за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2020 и 2021 г. В последствие, с решение на ЕК прилагането на клаузата за дерогация в ЕС бе удължено за 2022 г. и 2023 г.

Фискалният резерв към 31.12.2022 г. е в размер на 13,4 млрд. лв., в т.ч. 12,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2022 г. са в размер на 64 788,7 млн. лв., (39,2% от БВП при 37,7% от БВП за 2021 г.), вкл. 3 181,0 млн. лв. приходи с еднократен извънреден характер1, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. С оглед съпоставимост на данните спрямо годишните разчети към ЗДБРБ за 2022 г., влиянието на посочените еднократни приходи, респективно разходи, следва да бъде елиминирано. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 61 607,7 млн. лв., което представлява превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,3 на сто.

Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2022 г., възлизат на 66 112,3 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. разходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. разходите по КФП са в размер на 62 931,3 млн. лв., което представлява 95,5% от разчета към ЗДБРБ за 2022 г. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 40,0% от БВП за 2022 г. при 40,5% от БВП за 2021 г.

Лихвените плащания възлизат на 651,8 млн. лв. (98,1 % от планираните за 2022 г.), текущите нелихвени разходи (намалени с разходите с еднократен извънреден характер) са в размер на 54 820,5 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 706,6 млн. лв. и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4 7 ,3 млн. лева.

Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 705,0 млн. лв. (1,0% от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2022 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2022 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2022 г. по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българската народна банка е в размер на 3 695,9 млн. лв. Размерът на държавния дълг към 31.12.2022 г. е 36 125,7 млн. лева.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Конституционния съд

Правителството прие Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Конституционния съд за 2023 г. за провеждане на първия Балкански конституционен форум на конституционни юрисдикции на държави от Югоизточна Европа в гр. София.

Балканския конституционен форум е значим за развитието на конституционното правосъдие и утвърждаване на върховенството на правото в региона, както и за ролята на България в постигането на напредък в развитието на приятелските отношения между държавите в региона.

Средствата се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходи по централния бюджет за 2023 г.

Министерството на енергетиката ще възстанови в държавния бюджет 401 млн. лв.

Министерството на енергетиката следва да възстанови в държавния бюджет сумата от 401 402 985 лв., отпуснати за компенсиране на високите енергийни цени, както и за финансиране на фискални антиинфлационни мерки. Това реши правителството на днешното си заседание.

През м. декември 2022 г. Министерският съвет одобри отпускането на допълнителни 450 млн. лв. по бюджета на Министерството на енергетиката за компенсиране на високите енергийни цени. Около 31.4 млн. лв. от тези средства са използвани за допълване на бюджета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за изплащане на компенсации на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи в страната за разходите им за технологични нужди. Други 16 млн. лв. от общата сума за използвани за подпомагане на земеделските производители за разходите им за напояване. Тази сума ще бъде възстановена по бюджета на Министерството на енергетиката. Допълнително още 1.159 млн. лв. са използвани за финансиране на Министерството на младежта и спорта за организирането и провеждането на европейско първенство по волейбол за мъже. Последната сума вече е възстановена по бюджета Министерството на енергетиката.

Така от отпуснатите 450 млн. лв. Министерството на енергетиката следва да възстанови в държавния бюджет сумата от 401 402 985 лв.

Прецизират се елементи и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране в държавните висши училища

Министерският съвет прие изменения в Постановление № 328 за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.

С промените в постановлението се прецизират отделни елементи и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда

Комплексната оценката на качеството на обучението се формира на базата на индикатори със съответна тежест. Сред тях са реализацията на завършилите студенти, научните изследвания на висшето училище, професионалните направления, по които се предлага обучение, необходимостта от кадри в съответното направление и др. За информационна база на индикаторите се използва Рейтинговата система на висшите училища в Република България, администрирана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени индикатори, за които е налице пълна, точна и проверима информация.

С приетите промени се продължава политиката, заложена в Стратегията за развитие на висшето образование за концентриране на финансирането в професионалните направления и висшите училища, получили по-висока оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда.

Промените ще обхванат 140 615 студенти и докторанти в държавните висши училища.

Над 12 млн. лева се отпускат за обучение по защитени специалности и такива с очакван недостиг на пазара на труда

Общините получават допълнително 12 055 719 лева от централния бюджет за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности, за които се очаква недостиг от специалисти на пазара на труда през учебната 2022/2023 година.

С тези средства ще се допълни издръжката на обучението на 11 433 ученици от 245 училища.

По този начин се осигурява необходимият финансов ресурс на общинските училища за подготовката на кадри за специалности от професии и отрасли, необходими за местната, регионалната и националната икономика в дългосрочен план.

Още 4 млн. лв. за научни изследвания

Още 4 046 087 лв. за научни програми и изследвания одобри правителството. За изпълнение на следващите етапи на проектите по националните програми ВИХРЕН и ВИХРЕН-2021 се отпускат 3 546 087 лв. Те са насочени към привличане и задържане в България на установени и водещи учени.

Целта е да развият потенциала на изследователски колективи за съвместна работа по водещи проблеми с широко международно и национално въздействие на резултатите от тях.

500 000 лв. се осигуряват за провеждането на конкурс от Фонд „Научни изследвания“ за финансирането на проекти за изследвания с детектора CMS. Това е уникална научна инфраструктура на ЦЕРН, позволяваща провеждане на проучвания на най-високо световно ниво.  Благодарение на нея ще се даде възможност за осъществяване контакти с водещи в света университети и научни организации, както и за подготовка на млади учени и специалисти в областта на ядрената физика. Финансовата подкрепа ще допринесе за пълноценното участие на България в научноизследователската дейност на ЦЕРН .

Министерският съвет одобри допълнителни средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2023 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт. и спортно­туристическа дейност в държавните детски градини към Министерството на отбраната и държавните висши военни училища.

Средствата в размер на 21 386 лв. се предоставят за децата от детските градини към Министерството на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчната и спортно­състезателнатадейност, и за материално-техническото им обезпечаване.

Средствата се определят за бюджетна година съгласно разработени и утвърдени проекти.

Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към Министерството на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.

Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет на Република България прие постановление, с което се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2023 г. за сметка на предвидените разходи в чл. 1, ал. 5, т. 4.3 и т. 4.4 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

С приетия акт се осигуряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер на 24 752 000 лева, необходими за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и изграждане на инфраструктура, както и за придобиване на горива за бойна подготовка.

Отпускат се средства за изпълнението на Програмата за подкрепа на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание

1 000 000 лева за финансиране на изпълнението на Програмата за подкрепа на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание през 2023 г. отпусна Министерски съвет днес.

Финансовата подкрепа е част от ангажимента на българската държава към българските исторически общности и граждани в чужбина като носители на значителен интелектуален, финансово-икономически и демографски потенциал.

Програмата осигурява нови възможности за подпомагане на българските общности зад граница, които са неделима част от българския народ. Основната й цел е приобщаването на българските граждани зад граница към държавния и обществен живот в България, съхраняването на българското самосъзнание, както и утвърждаването на положителния образ на Република България.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството обявява имот - публична държавна собственост за имот - частна държавна собственост в село Николова и представлява терен с площ 1582 кв. ми две сгради в него. Поради отпаднала необходимост се отне правото на управление върху него от Министерството на земеделието и храните. С приемането на решението от Министерския съвет имотът преминава в управление на областния управител на Русе съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост.

С решение на правителството Общинска администрация - Самоков получава собствеността върху имот - частна държавна собственост в гр. Самоков. Имотът е с площ 3015 кв. м и ще бъде използван за изграждане на улица. По този начин ще се създаде по-добра инфраструктура в общината, която ще отговори на обществените потребности.

Сергей Желев е освободен от функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Украйна със седалище в гр. Запорожие

Министерският съвет освободи украинския гражданин Сергей Желев от функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Украйна със седалище в гр. Запорожие и с консулски окръг, обхващащ територията на Запорожка, Донецка и Луганска област. В тази връзка бе закрито и ръководеното от него консулство в гр. Запорожие и с консулски окръг, обхващащ територията на Запорожка, Донецка и Луганска област.

Решението е прието въз основа на получено от украинска страна уведомление за отмяна на издадената в полза на г-н Сергей Желев консулска екзекватура в съответствие с Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.

Одобрен е проект на Меморандум за разбирателство между Министерствата на вътрешните работи на Република България и Ислямска република Иран

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Министерствата на вътрешните работи на Република България и Ислямска република Иран. Документът е основа за преговори относно взаимно признаване и подмяна на национални свидетелства за управление на моторни превозни средства.

Проектът на Меморандум за взаимно признаване на свидетелства за управление на МПС, издадени от компетентните български и ирански власти, беше предложен от Иран с грама от м. септември 2020 г.

Необходимостта от сключване на меморандума е свързана с факта, че макар и Ислямска република Иран да е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.), издаваните на нейна територия СУМПС не отговарят на Приложение No 6 към Конвенцията и към момента не могат да бъдат подменяни с български СУМПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

В проектодокумента е предвиден механизъм за подмяна на валидни национални свидетелства за управление на МПС на двете страни. С цел проверка на автентичността на документите са определени национални точки за контакт и са посочени условията, при които може да се осъществи подмяната.

Необходимо е заявилият да подмени СУМПС да предостави документ за завършено образование, както и да бъде налице обичайно пребиваване на територията на държавата, в която се осъществява подмяната, в съответствие с изискванията на законодателството на ЕС.

Предвижда се Меморандумът за разбирателство да се отнася единствено за граждани на Република България и Ислямска република Иран, както и да влезе в сила от датата на подписването му.

Очаква се документът да бъде подписан от българска страна от посланика на България в Ислямска Република Иран, г-жа Николина Кунева, а от иранска страна - от ръководителя на „Пътна полиция“.

Одобрена е българската позиция за участие в предстоящото заседание на съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 28 септември 2023 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.  Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до: Външни аспекти на миграцията; Последици от руската агресия срещу Украйна- удължаване на временната закрила, предоставена с Решение за изпълнение на Съвета (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г.; Сътрудничество с държавите от Латинска Америка за борба с организираната престъпност и трафика на наркотици.

Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, част „Кохезионна политика“

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по общи въпроси, част ,,Кохезионна политика“ на 28-29 септември 2023 г. в гр. Мурсия, Испания.

По инициатива на Испанското председателство държавите членки ще обсъдят бъдещата политика за икономическо, социално и териториално сближаване на Европейския съюз и неговите региони след 2027 г. Участниците ще обменят опит от прилагането на фондовете на кохезионната политика и Механизма за възстановяване и устойчивост, едновременно финансиращи реформите и необходимите за тях инвестиции. Другите въпроси от дневния ред включват мерките за запазване в следващия програмен период на координиран подход между европейските, националните и местни власти в изпълнението на инвестиции за сближаване в нивата на развитие на европейските региони и конвергенция на ЕС.

България счита, че ясната визия и дългосрочна стратегия на национално ниво с добре дефинирани цели и етапи са задължителни, за да бъдат мобилизирани инструменти със сходни цели за финансиране в обща рамка, без да се припокриват. Усилията на ЕС за опростяване на процедурите за управление на европейските средства и намаляване на административната тежест следва да продължат, чрез осигуряването на система от единни и хармонизирани правила, се казва още в позицията ни.

Кохезионната политика е дългогодишен инструмент за инвестиции в растеж, заетост и подобряване условията за живот и работа на европейските граждани. Добрите практики за партньорство с всички заинтересовани страни в подготовката и изпълнението на инвестиционните мерки, многостепенното управление и подходът за финансиране, основано на нуждите за развитие и особеностите на отделния регион, трябва да се запазят в бъдеще.

Одобрен е проект за актуализиране на бюджетни линии по НПВУ с оглед намаленото максимално безвъзмездно финансиране от ЕС

Със свое решение правителството одобри проект за актуализиране на бюджетни линии по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. С него се възлага на министъра на финансите Асен Василев да представи проекта на ЕК и се упълномощава министърът да проведе преговорите по него.

Решението се налага, защото през 2022 г., в съответствие с чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241, Европейската комисия актуализира алокацията на България, което се отрази в намалението й с 579 927 400 евро – от 6 268 706 000 евро на 5 688 778 600 евро. Това е хоризонтален подход към всички държави членки (за 24 от които беше намалено финансирането) и се отнася до прецизиране след отчитането на финалните данни за представянето на националните икономика по време на кризата от COVID-19, а не до предоговаряне или предаване на нов план или до идентифицирани финансови корекции или нередности.

Предложените промени целят намаляване на риска от последваща загуба на средства, поради физическа невъзможност на вместване на инвестиции в рамките на периода на допустимост по НПВУ (до август 2026 г.). За подготовката на изменението на Плана Министерството на финансите поиска официално през м. юли т.г. от всички отговорни ведомства да направят предложения за промени. При прегледа на предложенията за изменение на инвестициите се разгледаха случаи със значително забавяне на началото на изпълнението; тези с риск за приключване на инвестицията или отделни нейни дейности в рамките на периода на допустимост на разходите по НПВУ; както и възникването на непреодолими трудности при изпълнението, които не са били известни при нейното планиране. В резултат на извършения преглед се предлага актуализация в бюджетите на 17 инвестиции, с което общата стойност на финансирането по НПВУ отразява намалените безвъзмездни средства от МВУ.

Изменението на НПВУ е в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ), който дава еднократна възможност държавата членка да актуализира бюджетните линии на своя план. С оглед промени в календара на Испанското председателство се налага тази актуализация да бъде предложена още през септември 2023 г.

Определени са националните компетентни органи в изпълнение на европейската рамка за управление на данните

Със свое решение Министерският съвет определи националните компетентни органи по смисъла на Регламент (ЕС) № 2022/868 относно европейска рамка за управление на данните.

В изпълнение на разпоредбите на Акта за управление на данните министърът на електронното управление е определен като Единна информационна точка за страната ни, както и за национален компетентен орган за оказване на съдействие на организациите от обществения сектор, предоставящи или отказващи достъп с цел повторно използване на данни, с изключение на данните в обхвата на сектор „Статистика“, и за национален компетентен орган за доставчиците на посреднически услуги за данни и за организациите за алтруистично споделяне на данни.

С правителственото решение за национален компетентен орган за оказване на съдействие на организациите от обществения сектор в сектор „Статистика“ е определен председателят на Националния статистически институт.

Одобрен е Проект на План за засилване на ролята на здравно образование в българското училище

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Проект на План за засилване на ролята на здравно образование в българското училище.

Планът има за цел да формулира основни насоки за преодоляване на констатирани дефицити в здравното образование. Темите в осъвременената система са базирани на анализ на текущото състояние на здравното образование в предучилищното и училищното образование, както и това на подрастващите. Те ще включват информация за злоупотребата с никотинови изделия, алкохол и други психоактивни вещества, хранителните навици и затлъстяване при подрастващите, здравното състояние на учениците, сексуалното и репродуктивно здраве, оценка на физическата дееспособност и физическата активност на подрастващите, в съответствие с рисковите фактори спрямо възрастовата група на учениците.

Съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването разработи поетапни стъпки, които ще подпомогнат съставянето на нови обучителни методи. В Първи етап от изпълнението на Плана са заложени ,,Създаване на междуинституционален механизъм за планиране и осъществяване на дейности по промоция, превенция и профилактика", от една страна, а от друга „Разработване на концептуална рамка на дейностите по промоция, превенция и профилактика“. Втори етап ще включва „Преглед на съдържанието и формите за осъществяване на здравно образование в българското училище“ и „Разработване на програми за профилактика и на интерактивни ресурси“. В Трети етап ще се акцентира върху „Разработване на учебни модули и на образователни ресурси по различни здравни теми“ и „Привличане на читалищата и младежките организации за насърчаване на здравната информираност, вкл. и чрез прилагане на подхода „Връстници обучават връстници“.

Правителството одобри позицията на България за участие в неформалния Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 27-28 септември 2023 г. в Мурсия, Испания.

На заседанието министрите ще обменят мнения относно институционалните предизвикателства пред ЕС в контекста на бъдещо разширяване на Съюза, включително потенциалното въздействие върху политики на ЕС и процеса на вземане на решения в ЕС, както и възможности за постепенна интеграция на страните­кандидатки.

В рамките на работния обяд министрите ще бъдат информирани за подготовката на стратегическия дневен ред на Съюза за следващия институционален цикъл.

Дискусията на министрите в Мурсия ще е подготвителен етап от процеса на подготовка на предстоящата на 6 октомври 2023 г. в Гранада среща на лидерите на ЕС.

Одобрено е изменение на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

Правителството одобри изменение на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

С изменението се предвижда пренасочване на средства към компенсаторните мерки за смекчаване на последиците, породени от военната агресия на Русия срещу Украйна и към такива, които са с перспектива за изпълнение на проекти в рамките на програмния период.

След направен анализ на нуждите и възможностите на сектора за инвестиции в останалото време от допустимия период, Управляващия орган пренасочва средства към:

- Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки;

-          Контрол и изпълнение;

-          Изпълнение на стратегиите за водено от общностите местно развитие подбор на местни инициативни рибарски групи (МИРГ);

- Компенсации на операторите за пропуснатите от тях приходи и за допълнителните разходи, които са понесли поради сътресението на пазара (Съгласно чл. 68, параграф 3 от Регламент (ЕС) 508/2014);

Увеличава се бюджетът на мярка „Техническа помощ“ с минимална промяна на бюджетите на мерките от Програмата и липса на негативен ефект върху постигането на целите на ПМДР.

С изменението се осигурява необходимата подкрепа на сектора, както и успешното изпълнение на ПМДР 2014-2020 г. до края на програмния период.

Кабинетът одобри позиция на България за отпадане на максималния размер от 250 000 евро на общата помощ на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти

Министерският съвет одобри позиция на Република България и упълномощи министър-председателя да проведе преговори с Европейската комисия за отпадане на максималния размер от 250 000 евро на общата помощ за предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти съобразно т. 62, буква а) от Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна.

Държавата ще плаща следването па над 2200 студенти, ако имат договор с работодател

Държавата ще покрива разходите за обучение на 2264 студенти по важни за развитието на страната специалности, ако имат сключени договори с работодатели през академичната 2023/2024 година.

Такива договори със студенти могат да сключват 222 фирми. Списъкът им беше утвърден от Министерския съвет днес.

Дружествата ще осигуряват стаж на студентите по съответната специалност и ще им гарантират работно място след завършването. Бъдещите висшисти от своя страна се задължават да работят във фирмите след като се дипломират.

Целта е да се подобри връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото и да се стимулира обучението по приоритетни за страната специалности, по _които има недостиг на висококвалифицирани кадри. За академичната 2023/2024 година са определени 153 такива специалности, предимно от областите ,,Технически науки“ и „Здравеопазване и спорт“.

Включените в списъка работодатели са предложени от 7 министри - на икономиката и индустрията, на здравеопазването, на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, на транспорта и съобщенията и на околната среда и водите. Министърът на здравеопазването е предложил списък с болници от различни региони в страната (държавни и частни) със заявен недостиг на медицински специалисти. Останалите министерства са включили в предложенията си частни и държавни дружества от всички части на България.

Приета е Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030

Министерският съвет взе решение за приемане на Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 и на План за действие за изпълнение на Националната стратегия.

Стратегията е първият отделен национален стратегически документ, който се фокусира върху грижата за детското здраве, като интегрална част от общата грижа за общественото здраве. Тя надгражда целите и детайлизира политиките в областта на детското здраве, залегнали в националните стратегически документи - Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, Националната здравна стратегия 2030 и Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

Стратегията е разработена след оценка и анализ на здравното и демографско състояние по ключови показатели, включително на детската смъртност, както и на изпълнението на национални програми, свързани с подобряване на детското и юношеското здраве и педиатрични грижи в България. За реализирането на целите са определени четири приоритета със съответни области на въздействие, както следва: ,,Насърчаване на здравословен начин на живот", ,,Ефективна профилактика и превенция на заболяванията и уврежданията", „Изграждане на интегрирана система за комплексна педиатрична грижа" и „Развитието на човешките ресурси за детско здравеопазване".

Конкретните мерки и дейности с индикатори и срокове за изпълнение са разписани в Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 за периода 2023 - 2025 г.

Одобрени са промени в Закона за платежните услуги и платежните системи

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Чрез направените промени ще се постигне осъвременяване на правната рамка по отношение на плащанията, осигуряване на стриктно съответствие с европейските правни актове в областта на платежните услуги и системи, както и подпомагане осъществяването на платежен надзор върху операторите на платежни системи, доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари в страната. Ще се постигне хармонизиране на надзорните практики на БНБ в областта на платежния надзор с практиките на Евросистемата.

Предвидени са и редакции от техническо естество с цел подготовката на предстоящото въвеждане на еврото като парична единица в Република България по отношение на платежните услуги и платежните системи. Тези промени адаптират националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянето на платежни услуги, за периода след присъединяването на България към еврозоната. В тази връзка са предложени изменения с оглед преустановяване на функционирането на оперираната от Българската народна банка платежна система за брутен сетълмент в реално време РИНГС, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България.

Със законопроекта се осигурява съответствие с правилата на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (Т ARGET). Приемането на тези разпоредби на по-ранен етап е необходимо с цел обезпечаването и техническата подготовка на платежните системи в България при използване на единната европейска валута.

Транспонират се и разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета за платежните услуги във вътрешния пазар и Директива (ЕС) 2009/11 О на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари, които съдържат посочвания на еврото. В тези разпоредби се съдържат конкретни изисквания на правото на ЕС, в които са посочени точно определени суми в евро.

Законопроектът в частта относно въвеждане на еврото в България ще влезе в сила от датата на въвеждане на еврото в България.

Предложено е изменение на чл. 120а по отношение на условията и реда за ползване на платежна сметка за основни операции при облекчени условия от страна на потребители, с цел прецизиране на нормативните изисквания, подобряване на ефективността на тяхното прилагане от банките, установени на територията на Република България, и защита правата на ползвателите на платежни услуги.

Предложени са също така и промени с оглед повишаване на ефективността на осъществявания от Българската народна банка платежен надзор и обезпечаване на изпълнението на отделни надзорни правомощия, както и с оглед прецизиране на нормативната уредба.

Промени са предвидени и в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, чиято цел е въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ). Измененията в Регламент (ЕС) 2015/760 налагат необходимостта в националното законодателство да се разшири достъпът на непрофесионалните инвеститори до ЕФДИ чрез улесняване предлагането на дялове и акции на ЕФДИ от страна на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с произход от България или друга държава членка.

Одобрени са промени в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия

Правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

Законопроектът има за цел привеждане на националното законодателство в съответствие с Делегирана директива (ЕС) 2022/2100, повишаване информираността на потребителите относно рисковете при употребата на тези изделия и създаване на национално законодателство, съответстващо на правото на Европейския съюз в областта на производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия.

Предвижда се въвеждане на забрана за предлагането и продажбата на нагреваеми тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества или съдържащи овкусители, в която и да е от съставните си части, като например филтри, хартия, опаковки, капсули, или други технически елементи, даващи възможност за промяна на техния мирис или вкус или интензитета на техния дим или аерозол. Въвеждат се и изисквания към етикетирането на нагреваемите тютюневи изделия.

С приетия закон се предвижда отстраняване на допуснати неточности при въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2014/40/ЕС. Прецизират се изискванията към лабораториите за измерване равнището на емисиите от тютюневите изделия, както и на тези за етикетирането на тютюневите и свързаните с тях изделия.

С проекта се въвежда и изискване за икономическите оператори в случаите, когато считат, че предлаганите от тях електронни цигари или контейнери за многократно пълнене не са безопасни или по друг начин не съответстват на изискванията на закона, да предприемат незабавни действия за изземване на изделията от пазара.

Законът предвижда тютюневите изделия, които не отговарят на изискванията и са пуснати на пазара до влизането му в сила, може да продължат да се предлагат и продават до изчерпване на количествата, но не по-късно от 1 януари 2024 г.

Подобна възможност е предвидена и за нагреваемите тютюневи изделия, които не отговарят на изискванията на закона и са произведени или пуснати на пазара до 23 октомври 2023 г. Те ще продължат да се предлагат и продават до изчерпване на количествата, но не по-късно от 1 януари 2024 г.

Към настоящия момент изделия, съдържащи никотин, включително и под формата на пакетчета (паучове) се продават свободно. Сега действащата нормативна уредба не регламентира тези изделия и тяхната продажба. С новите промени в законопроекта се предвижда и изделия, съдържащи никотин, да бъдат определени като вид изделия, свързани с тютюневите изделия. По този начин ще се прилагат разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, регламентиращи предлагането и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия.

Изменя се Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги

Министерският съвет на Република България прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги.

Проектът на постановление цели да създаде подзаконова нормативна уредба, която да позволи при годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги да се отразят действително отчетените разходи на ВиК операторите за закупена електроенергия от свободния пазар, при отчитане на получените от дружествата компенсации от държавата и на изпълнението на одобрените годишни целеви нива на относимите показатели за качество на ВиК услугите.

С предложените изменения и допълнения се променя редът за преразглеждане на цените на ВиК услугите през регулаторния период, както и се оптимизират нормативните изисквания по отношение на реда за внасяне на заявленията за утвърждаване на цени на ВиК услугите, като се съобразяват въведените в Закона за водите изисквания относно съгласуването на бизнес плановете от асоциациите по ВиК и задълженията по сключените договори между асоциациите по ВиК и ВиК операторите, и отпадат неясни и дублиращи се изисквания.

Правителството одобри меморандум за разбирателство между Министерството на иновациите и растежа на България и Министерството на изследванията, иновациите и цифровизацията на Румъния

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Министерството на изследванията, иновациите и цифровизацията на Румъния.

Меморандумът има за цел да насърчава сътрудничеството между двете институции в сферата на иновациите, дигитализацията, стартъп екосистемата, развитие на високите технологии, цифровата свързаност и научните изследвания. Меморандумът цели да улесни постигането на напредък и сътрудничество чрез идентифицирането на конкретни проекти и партньорства между субекти от Република България и Румъния, които да доведат до задълбочаване на двустранните отношения в тези направления.

Предвижда се двете министерства да осъществяват сътрудничество помежду си както на държавно ниво, така и между стопанските субекти на двете държави в областта на иновациите.

Прието е допълнение на програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна

Кабинетът прие Решение за изменение и допълнение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963, 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141, 212, 323 и 454 на Министерския съвет от 2023 г. (РМС).

С Решение № 317 от 2022 г. Министерският съвет приема Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Срокът на Програмата е удължаван няколко пъти, като съгласно Решение № 454 на Министерския съвет от 27.06.2023 г. той изтича на 30 септември 2023 г.

Със Заповед № Р-166 от 04.09.2023 г. на министър-председателя на Република България е създадена работна група за разработване на Програма за хуманитарно подпомагане и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Проектът на нова Програма е на финален етап на разработване, като предстои да бъдат проведени процедури за неговото съгласуване и одобряване от Министерския съвет, което изисква съответен период от време. С новата Програма ще се очертаят мерките по приоритетни области, които да осигурят възможност за живот и реализация на лицата с предоставена временна закрила в Република България, с произтичащите от това права и задължения.

Поради това с приетото Решение, срокът на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665,856,909,963, 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141,212,323 и 454 на Министерския съвет от 2023 г. се удължава до 31 декември 2023 г. при действащите в момента условия. 

Одобрена е позицията на страната ни по дело С-372/23 на Съда на Европейския съюз

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни по дело С-372/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване. Запитването е отправено от Административен съд­Хасково за висящо пред него касационно административнонаказателно дело по обжалване на наказателно постановление на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция „Митници“. Обжалването е в частта, с която е наложено административно наказание - глоба в размер на 73 140,06 лв. и е отнет в полза на държавата предметът на нарушението „митническа контрабанда" с митническа стойност 73 140,06 лв.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз, свързани с извършването на митническа контрабанда при форма на вина - непредпазливост и по-конкретно небрежност, както и въпросът за отнемане на предмета на нарушението в случаите, когато принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението.

Във връзка с въпросите за пропорционалност и съразмерност на наказанието, позицията на страната ни е, че националната правна уредба гарантира преценката на пропорционалността, както и защитата на собствеността във всеки конкретен случай, поради което Законът за митниците не изключва налагането на глоба и отнемане на предмет на нарушението.

С решението правителството дава и съгласие за встъпване в производството. Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от СЕС, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.